В книгата е представен един поменален обичай, който в днешно време се практикува от българското и останалото християнско население, живеещо от двете страни на река Дунав и главно в равнините Добруджа (България) и Буджак (Бесарабия). Сред това население обичаят е известен още като Мъртвия Великден, Великден на умрелите, Малък Великден. Той се отбелязва винаги на деветия ден от Възкресение Христово, в понеделника след Томина неделя. Основният смисъл на обичая се състои в приготвянето и раздаването на специални поменални храни, подавки, с които се споменават имената на починалите близки. В българския празничен календар има ... |
|
|
Между кориците на сборника "Обичаи и обреди от Провадийско" е съхранена ценна информация за обичайно-обредната система в календарния цикъл на местното население. Той е резултат от десетгодишно теренно проучване, събиране и анализиране на разнообразни източници, свързани с темата. Всяка дума и мисъл в него носят автентичния заряд на едно отдавна изгубено време, в което традицията определя правилния порядък на живота. Неспазване или отклонение от този порядък се асоциират с нещастие, а в мирогледа на някогашните хора нещастието се асоциира най-често с гладна година, празен хамбар, болест и смърт. Затова в ... |
|
|
Четвърто издание. ... В книгата се разглеждат последователно всичките 37 български планини, някои от които са малко познати. Любознателният читател ще научи повече за природните им особености - форми на релефа, интересни скални образувания, климат, реки, езера и язовири, растителност; за защитените природни обекти - паркове, резервати, водопади, пещери и др.; за архитектурно-историческите и културните забележителности - манастири, свети места, селища - архитектурни резервати, и др. Подробно са описани географското положение и отделните дялове на планините, като са посочени основните маршрути и главните изходни пунктове, ... |
|
|
Дори само по тържествения ход на коня може да се заключи, че скалният релеф на Мадарския конник няма нищо общо с обичайна картина на царски лов, а тук става въпрос за висш бог на българите. Храмовият комплекс, намиращ се в подножието на скалата, не оставя никакво съмнение, че релефът изобразява главно божество на българите, каквото през 7-9 век е сияйният конник Сиявуш, воин защитник на правдата, покровител и спасител на българите, митичен предтеча на кановете сюбиги - "сияйно божествени". Този бог напълно се отличава по иконографска визия от предишните почитани по тези земи конни божества Митра, Хурса и ... |
|
|
Стоян Райчевски е автор на много научни изследвания в областта на етнологията и историята на българите, на културно-историческото наследство и етнодемографските процеси по българските земи. ... |
|
|
Античност, Средновековие, Възраждане. В книгата са проследени е широк исторически контекст (V е. пр. Хр. - XIX в.) четири типа изображения е култовите паметници по нашите земи. Изследвана е устойчивостта на няколко фундаментални представи, свързани с обществения и частния живот, с мъжкото и женското начало, с йерархичния им порядък, със семейството, смъртта и възкресението. Изданието има културологичен характер и обхваща проблематика от историята на изкуството, етнологията, античната митология, християнството, историята на интериора и мебелите и прочие. ... |
|
|
Черноморски туристически форум, Варна 2014 г. ... "Настоящият сборник с публикации на изявени учени, експерти и практижи е посветен на историческо-археологическото ни богатство. Идеите за културния туризъм, обсъждани преди няколко години се допълват и разширяват." Жельо Душев ... |
|
|
Първата публикация в научно-популярен формат представяща фрагмент от праисторията на Бургас и околностите му. Оформена във вид на албум, книгата представлява сполучлив баланс между научното съобщение и популярното четиво предназначено за широката публика. Богатите цветни илюстрации демонстрират недвусмислено многостранните елементи на бита ведно с интензивния духовен живот на предците ни, населявали това място преди повече от 7 000 години. През 2008 - 2009 г. в Община Бургас бяха проведени първите археологически разкопки на праисторически паметник на културата. Селищна могила Бургас, разположена до западния бряг на ... |
|
|
От "Осанна!" до "Разпни го!". ... Открития, открития... Но те са само върхът на археологията, преди това има къртовска работа, разкопки, изследвания, познания, дирения... За всички тях разказва проф. Николай Овчаров в книгата "Археолог" - компедиум на големите имена в световната и българската археология. Книга за пример: как мечтата се превръща в реалност, как неуспехите не са повод за униние, а за ново, още по-въодушевено начало. Прочетете непременно "Археолог", само така ще разберете истинската ценност на археологическите открития. И високата стойност на археолозите, които ги ... |
|
|
"Дълбинето на етнокултурата ни все още крие чудеса. Чудо са запеските на Разлог, чудо е, че Бойка Асиова е овладяла тази древност." Проф. д-р Георг Краев Бойка Асиова е родена в Разлог на 16 декември 1945 г. Инженер-химик по образование, с малко практика в управление на индустриалното производство, повече от 30 години тя е журналист. Работи в няколко национални всекидневника. Печата в литературни и други издания. Автор е на 11 книги. Между тях са сборниците с разкази "Сребърна пара", "Мир вам, сто врабчета", "Мъжко можене". Романът ѝ "Яловата вдовица" получи ... |
|
|
Настоящото издание представя двама известни, но сравнително непознати автори, останали по своеобразен начин в историята на нашето Възраждане. Своеобразното се състои в това, че макар и по различни начини, и двамата са свързани със Стефан Веркович и неговата Веда Словена. Именно контроверзната публикация определя до голяма степен и отношението към тях. И двамата от самото начало са обявени за поддръжници, което определя и по-нататъшното им реноме в обществото, или поне в научните среди. И докато Огюст Дозон и заради дипломатическата му дейност, и заради сборника с народни песни, няма как да бъде премълчан (въпреки че ... |
|
|
"За времето между 1927 и 1932 година проф. Л. Владикин публикува 7 исторически изследвания по проблеми от държавноправен характер. В тях се разглеждат отделни институти на монархията като форма на държавата - регентство, системи на престолонаследие, наследяване на царската власт и др. Сред тях са "Правната природа на библейската монархия" и "Опит за установяване на престолонаследните системи на Древния Рим". Какво може да се научи от исторически държавноправни изследвания, публикувани преди повече от 80 години? Имат ли те познавателно значение след толкова време? Не всички, но тези - да. ... |
