Тази книга се роди по Пътя Камино де Сантяго. Подарих си това несравнимо, щастливо, свободно, първично, трансформиращо преживяване по случай 50-тия ми рожден ден. А Пътят ми подари книга. Тя е едно от многото вълшебства, случили ми се по Пътя-живот. Аз вярвам в чудеса и не мисля, че те са нещо свръхестествено. Чудесата са под Път и над Път, стига да имаш очи за тях. А ако имаш и сърце, можеш сам да си чудотворец. ... |
|
|
В своята "История на английската литература" проф. Марко Минков пише, че с публикуването на "Манфред" Байрон става говорител на епохата си и си осигурява трайно място в европейската литература. С изобразеното в поемата титанично отчаяние и с вулканичните страсти на своя герой, но най-вече с несъкрушимостта му, той покорява въображението на едно разочаровано от неуспеха на Френската революция и уморено от Наполеоновите войни поколение. Според други критици именно той е личността, която най-ярко изразява присъщото на романтизма богоборчество. Като почти всички безсмъртни творби на поезията, а и на ... |
|
|
"Миле Стоич е едновременно хърватски и босненско-херцеговински, а като поет на нашия красив, с много имена език, той със сигурност е южнославянски писател. Но според ясния печат на самота, песимизъм, меланхолия и носталгия, според ерудицията и езиковото майсторство, според читателския и писателския опит и накрая, според изгнаническата си участ, несъмнено средноевропейски писател." Валериян Жуйо "Миле Стоич е поет, който непрекъснато се опитва да каже на света истината, да я разкрие, да я спаси и хармонизира, но също така и поет, който дълбоко осъзнава безсмислието на това усилие, защото пътят към крайната ... |
|
|
Думи от коприва - поетичната книга на Наталия Георгиева е издание на Изида. Наричам те Любов В съня ти тайничко дойдох. Нахлух в теб като неканен гост. Притихнах в тишината ти. Познах горчивината и,` скрит в теб, скрит от мен в твоя свят стаен. В съня от спомени потънала се плъзна неотронена сълза. Целунах я с устни да изпия натежалата тъга, за да усетя твоята усмивка, блага и добра. Ах, моя си, познах те, моя си, истинска като след нощ деня, красива като цвят на роза. Намерих те и няма да те пусна! Назовавам те по име, наричам те Любов. Наталия Георгиева ... |
|
|
Текстът разобличава погрешността на популисткия революционно-утопичен мит за "гласа народен" като "глас Божи". Показва се как народната стихия обикновено се владее от страсти и се поддава на манипулация, и как гласът Божи винаги се проявява чрез личността и чрез съборността на народа Божи, т.е. Църквата. ... |
|
|
След Обич идва втората стихосбирка на авторката Веска Николова със заглавие Сила. В нея тя поставя на първо място силата да живееш, да се бориш и да следваш идеалите си. Творческите ѝ стремления се издигат към висините на духовността, на безсребърничеството, на тихо изречената любов към родината. Засяга проблема за самотата и вечните екзистенциални въпроси. Търси корените си в сложния и динамичен съвременен свят. Миг Кой бяха пред нас? Глутница страхове - сиви вълци. Не е ли тъмнината, подгонена от утрото - този весел овчар, нагазил по роса в тревите? Кой скача там с рижа опашка, затрептяла над равнината? ... |
|
|
"Yxae на розови чувства гласът ѝ е сладък копнеж, с очите сърцето прегръща, туптящо за нея във мен. вота във вените влива на мислите дава стремеж, живее във белия замък, във белия замък от скреж." Ивайло Костов Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 град в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в Софийски университет Свети Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени ... |
|
|
"Просто ще разцъфна пролетно... някак си фантазно истинска, в някаква измислица за цветове...... време е да те целуна..." Ивайло Костов Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 град в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в Софийски университет Свети Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта ( ... |
|
|
Дебютната стихосбирка на Виолета Петрова е разказ за пътя към себе си, но началната му точка е краят на всичко, мястото, откъдето да се оттласнеш, за да се върнеш към светлината, която всъщност си. Тя разчупва стериотипите, че пътят има начало и край и доказва максимата, че в пътуването важна е отправната точка и често пъти не е важно откъде тръгваш. Важното е да стигнеш там, където пожелаеш да бъдеш в живота си. Движението при нея е като изгаряне - на любови, мостове, души и лица, за да се случи възраждането, да създаде феникс от пепелта на чувствата. И да полети в собствения си свят."Четете откъдето пожелаете От ... |
|
|
"Книгата Дръвче зад прозореца се състои от две части, обединени от една идея, като между тях стои времето. Те са излизали в отделни книги през различни периоди, но свързани в диптих, предлагат една нова концепция, една завършена картина, чието послание е свързано с приемствеността на живота, с израстването на човека, със смисъла да се предадат знанията на новото поколение." Милка Стоянова "Милка Стоянова е един от най-нежните поетически гласове не само в Бургас, но и в България. Стиховете ѝ навяват лека меланхолия, едно усещане за носталгия и печал, които обаче не натъжават, а по-скоро ни карат да ... |
|
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
|
"Каквото и да напиша за Людмил Леонидов, ще бледнее, имайки предвид неговата многостранна личност. Той е блестящ, мъдър и запомнящ се автор, чиито книги оставят незаличими следи в съзнанието на читателя, талантлив художник, чиито картини възкресяват света в неговото пъстро измерение, интересен събеседник, от който можеш да научиш много неща, за които дори не си се замислял. Преди всичко обаче Леонидов е творец, който дръзва да пише за онези истини, неугодни за учени, историци, литературоведи, политици, вярващи или невярващи хора. Със своята завладяваща страст към истината, такава каквато е, той ни учи да се ... |
