"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
Живот на ръба на една пропаст. ... Това е първата книга от поредицата "Далеч без родина" - документални разкази за дългия и изпълнен с богато съдържание живот на българина д-р Борислав Чипориков. Тя ни връща в началото на 50 -те години на следвоенна България, когато в страната властва тежка комунистическа диктатура. Това е времето, когато в София се развихря истински поход срещу добре облечените момичета - "зози", и младежи - "суинги", а столичани са разделени на "наши" и "врагове". Но младостта е по-силна от времето. Борислав е студент, отдаден на любимия си спорт - ... |
|
|
"Когато ме търсиш" е антология на съвременни автори от германската провинция Саксония-Анхалт. Антологията е част от съвместен проект с побратимения с Пловдив град Магдебург. От своя страна, в Германия издават антология на пловдивските автори. ... |
|
|
Ерик-Еманюел Шмит, автор на романи и пиеси, собственик на театър и сам той актьор, има усмивка на Буда, излъчва хармония и естествена сила... Минават двайсет и пет години, преди да направи най-личното си признание. През 1989 година, в пустинята Сахара, където отива във връзка с един филм, философът се отклонява от групата и оставайки сам през нощта, преживява нещо изключително, открива вярата, приветствайки своето "второ раждане". "Нощта на огъня", чието заглавие е взето от Паскал, преживял подобно откровение, е разказ за този разтърсващ духовен епизод от живота му. "След тази нощ преживях ... |
|
|
Константин Петканов безспорно е сред най-значимите български писатели между двете световни войни, най-плодовитият. Роден през 1891 г. в богатото село на Одринска Тракия Каваклия в семейство на свещеник, той се връща отново и отново към родовите и регионалните си корени в многобройните си романи, сборници с разкази, спомени, очерци и исторически студии. Свързан семейно с националноосвободителните борби на Македония и Одринско (странджанският войвода Яни Попов е съпруг на едната му сестра), участник във войните за обединение на България, раняван, награждаван за храброст, през целия си живот писателят запазва идеализма си за ... |
|
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
|
Романът, вдъхновил едноименния филм с Форест Уитакър. ... "Последният крал на Шотландия" е най-популярният политически трилър на прочутия автор на трилъри Джайлс Фодън. Фодън е израснал в Африка точно в годините, които описва в романа, и познава не само историята на Уганда, но и нейната топография, флора и фауна, нейните митове и легенди, нейния дух, а времето, през което е работил като журналист (бил е редактор в "Медиа Уик" и "Гардиън"), добавя политическа острота и аналитичност на повествованието. Поведението на диктатора Иди Амин и годините, в които е тероризирал населението на Уганда, ... |
|
|
"Откакто свят светува, си задаваме въпроса: "Кой е Бог?". Човечеството все още се колебае да даде категоричен отговор. За едни той е Йехова, за други Аллах или Буда, за трети просто няма Бог. Но за да се стигне дотук, от първобитния човек до нас е изтекла много вода. Хилядолетия сме вярвали във всевъз-можни божества. Едно е сигурно. Едни религии са възниквали, докато други са изчезвали. Хората са водили войни в името на своите богове. Вдъхновявали са се от тях. Построили са им великолепни храмове. Посветили са им вълнуващи художествени произведения. Обричали са живота си на тях и продължават да го обричат. ... |
|
|
От авторката на "На изток - в рая" и "На запад от рая". ... В ледената пустош на Антарктида. Антарктида е най-студеният, най-ветровитият, най-сухият, най-пустинният, най-високият, най-изолираният, най-недостъпният континент. Държи толкова много "най-" титли, че е абсолютният географски шампион на планетата. Тук духат не какви да е, а най-силните, най-свирепите, най-студените, най-пословично ужасните, най-адските, най-смъртоносните ветрове, които атмосферата на нашата планета е успяла да измисли и осъществи. И все пак тук, в най-нечовешките условия за живот, създадени от природата, на ... |
|
|
Peregrino нарича себе си самият свети Игнаций в своя разказ, така е подписвал и някои от писмата си. И той наистина е peregrino в пълния смисъл на тази испанска дума, която съвместява значенията поклонник и странник - странник, какъвто е не само защото извървява хиляди километри из чужди земи, но преди всичко заради вътрешното пътуване до човека, чиято единствена цел е апостолското служение за "още по-голямата Божия слава". Днес Автобиографията на основателя на Обществото на Исус и пръв негов генерален предстоятел се чете и изучава като фундаментална творба, която помага както да се вникне в личността на свети ... |
