"Целият свят, който описва Атанас Далчев, е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
Сборник със стихотворения. ... Българските поети, чието слово отразява духа и сърцето на народа, са посветили най-хубавите си песни на Родината. В тях трепти борческият дух, чувството за справедливост и себеотрицанието на българина. Чрез тях дишат най-жизнените и свещени блянове на народа ни, неговата изключителна героичност и готовност за саможертва. Българинът обича и възпява своята природа, пази заветите и идеалите на народността си, защото знае, че само чрез Родината ще може да осъществи своите човешки мечти. В този сборник са събрани някои от най-хубавите творения на нашата поезия. Тези песни са огледало на ... |
|
"Нека си кажем правото: "Аз направих това", защото като изповядаме грешките си, ще се поправим. Ако прочетете изповедта на Толстой, ще намерите добър пример за това: Той стана велик, когато изповяда прегрешенията си. Само един - два такива примера има в историята." Петър Дънов ... |
|
Крипта Влез в криптата на подсъзнанието Изгубен в лабиринта от тунели извивките на мисълта ти разгадаваш И вслушан в шепота неразбираем на прелитащите сенки и отблясъци потъваш в утробата на спомените Забелязваш че си едновременно навсякъде въплътен във форми причудливи Виждаш удивен че си вода извираща от кристалните гърла на щерни светещи Усещаш - ти си димно заклинание за някакво мистично възлияние Започваш да откриваш себе си в структурата на замислените минерали в усмивката на фантастичните цветя и птичето непрекъсваемо бърборене Мълчанието на вековните гори е говоренето знаково на Естеството И проумяваш най- ... |
|
"Казват, че първата целувка трябва да се заслужи. Дявол със скрито зад маска лице открадна моята първа целувка под черното чикагско небе. Казват, че са свещени обетите, които даваме в сватбения си ден. Не бяхме излезли от църквата, а моите вече бяха престъпени. Казват, че сърцето може да бие само за един мъж. Моето беше разкъсано на две и кървеше за двама съперници, които се бореха за него до самия нерадостен край. Обещана бях на Анджело Бандини - моята единствена любов и наследник на едно от най-могъщите семейства в Чикаго. От любимия ми ме отне сенатор Улф Кийтън, който изнуди баща ми със собствените му грехове, ... |
|
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и недоверието. Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. Творбата на Байрон "Дон Жуан" пресъздава образа на митичния герой не само като покорител на женските сърца, но и като вечно неудовлетворен и странстващ през епохите страстен дух, който знае, ... |
|
"Език свещен на нашите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая дето ни роди за радост не - за ядове вековни." Иван Вазов ... Пролетен вятър Скърцат тъмни скали, скърцат мрачни и зли лесове, и на черните кладенци скърцат зловещо синджирите, гневна буря шуми и Балканът огромен расте в небесата, разбутал небесните облачни вирове. Той расте и шуми, ветровете по него плющят като бичове зли по снагата му яка и каменна, и разбит, и строшен лей небесния черен съсед черни маси вода посред гръм и светкавици пламнали. Тая нощ той ще пей, тая нощ той гигантски люлей нашта черна земя, наште черни души, и, ... |
|
Вазов, Славейков, Ран Босилек, Чинтулов, Михайловски, Ботев, Каравелов, Вапцаров, Дебелянов и др. ... Сборникът със стихотворения "Аз съм българче" съдържа емблематични стихотворения на патриотична тематика, писани от някои от най-големите имена в българската литература. Много от тях са включени в учебната програма на българските училища. Те учат малкия читател на родолюбие, запознават го със знакови фигури от българската литература и му отварят вратата към богата палитра от исторически и фолклорни образи, с които всеки българин трябва да е откърмен. Поредицата "Българска класика" среща ... |
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго". Ояр Вациетис (1933 - 1983) е едно от най-големите имена на латвийската литература, народен поет на Латвия, един от стълбовете на модерната латвийска поезия през втората половина на ХХ век, оказал силно влияние на няколко поколения поети. Досега у нас са публикувани две книги на Вациетис: "Избрани стихотворения" (1966) в превод на Константин Павлов и "Леден витраж" (1987), съдържаща избрани стихотворения в подбор на Здравко Кисьов и Георги Белев и включваща преводи на Константин Павлов, Здравко Кисьов и ... |
|
Есен край морето Мътномлечното море сред мъглата бяла спи до късно. Есен е. Нищо не прехвърква. Слънцето и то къде вече час е спряло? Свърши лятото и тук стана всичко мъка. Рибите избягаха, раците се скриха. Няма ги медузите - никой не минава. Бризът шепне с пясъка - толкова е тихо. Само в жълтите листа лятото остава. Павлина Павлова Павлина Павлова е завършила УНСС в София. Тя е авторка на поетични книги, повечето от които са част от фондовете на най-големите световни библиотеки. Носителка е на много награди за радиожурналистика и поезия, на национална награда за детски роман 1989 г., и на няколко Европейски ... |
|
Ако бремето е твърде голямо и се задържи прекалено дълго, дори любовта се огъва, пропуква се, стига точката на пречупване и понякога се пречупва. Но дори когато е на хиляда парчета в краката ти, това не означава, че вече не е любов. Йежиде и Акин се срещат в университета и подобно на много други млади хора в Нигерия в края на 20. Век, вярват в моногамията. Убедени са, че един съпруг се нуждае само от една съпруга и че любовта е достатъчна, за да се справят с всичко. Любовта обаче не е достатъчна, когато за пореден път чакаш пред лекарския кабинет с надеждата да ти кажат защо не можеш да забременееш. Любовта не е ... |