"Боян Магесника (Боян Магьосника, Боян Мага) е българският литературен и културен митичен герой - без аналози в българската култура. Неговата генеалогия не може да бъде изведена пряко от фолклора, каквато процедура традиционно сме свикнали да прилагаме - особеност, която пречи да му прикачим значката народен, но го превръща в особен и провокативен и до днес. Той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло (както например Вазовите герои от "Епопеята"), но от ... |
|
|
Софийски литературоведски семинар. ... Вече повече от столетие историята на дребния чиновник Грегор Замза, който една сутрин се събужда превърнат в странна твар, е обект на неизброими интерпретации. Дали ставането-животно на Грегор е неуспял опит за бунт срещу смазващите механизми на обществото? Дали е успял бунт, доколкото отхвърля програмиращите ефекти на логоса и се обръща към музиката? Дали тази метаморфоза е внезапна, или разтеглена във времето? Дали въобще има метаморфоза? Софийският литературоведски семинар - Радосвет Коларов, Дарин Тенев, Миглена Николчина, Камелия Спасова, Мария Калинова, Еньо Стоянов и ... |
|
|
След като изнася цикъл от лекции, посветени на превода, Умберто Еко доразвива записките си в респектираща по своята оригиналност монография. В нея широкоспектърната академична култура на Еко като философ и семиотик се съчетава с диалогичния тон на университетския преподавател и атрактивността на прочутия писател. Безброй конкретни примери от собствените му произведения се редуват с казуси от световната литература, съпоставки между малки и големи езици, диалози на високата и масовата култура, коментари на кинематографични, музикални и живописни интерпретации. Резултатът е един забележителен труд, който разглежда най- ... |
|
|
Сборник с доклади от международна научна конференция, проведена в Софийския университет "Св. Климент Охридски", от 4-ти до 5 ноември 2019 г. ... |
|
|
Книгата е единайсета от цикъла Последното царство, започната през 2002 г. През 1994 г. се оттегля от функциите си в Галимар, във Версай, в Концерта на нациите, за да се приюти в къщата си в Сенс, да се почувства защитен и далеч от доброволното робство, да се посвети на литературата, на работа над книгите, на ерудицията."Литературата и четенето не са естественото занимание на всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка от мълчание, под която се крие една... изместена във ... |
|
|
Обградени от дискусии за метамодернизъм, космодернизъм, трансхуманизъм и всевъзможни други -изми, си даваме сметка как неусетно литературознанието е отвоювало територии, които му дават право да се назове актуална и модерна наука. И действително - то вече се пита как климатичните промени отекват в художественото писане, какво ще се случва с телата ни в бъдеще, как социалните медии преструктурират обществото и какви са новите етични залози на времето. Това са само част от темите, с които се занимава вторият том на "Теория на литературата", този път посветен на новия век. Книгата е предназначена за студенти, но ... |
|
|
Съставители: Биляна Борисова, Кристина Йорданова. ... Периодът между двете световни войни е сред най-богатите и продуктивни етапи в развитието на българската литература и хуманитарна публичност. Затова във втория том на критическата христоматия са успоредени образцови програмни, критически и обзорни текстове с такива, които допълват технологията на литературния процес, представите за художественост на времето, задават типологични полета на смисъл като реконцептуализирането на класическата литературна и културна опозиция свое-чуждо, изработването на актуализиран образ на родината, преосмислянията на жанра и поетиката на ... |
|
|
Книжовност и литература в България IX - XXI век е поредица от пет тома, в която са описани пет "сцени" от литературната и културната история на България - Средновековие, Възраждане, Модерност, Социализъм, Съвременност. Изданията очертават една синтетична картина на книжовния живот в рамките на хилядолетната българска култура. В раздел Библиотека са представени 154 литературни произведения, характерни за съответните периоди. ... |
|
|
Книжовност и литература в България IX - XXI век е поредица от пет тома, в която са описани пет "сцени" от литературната и културната история на България - Средновековие, Възраждане, Модерност, Социализъм, Съвременност. Изданията очертават една синтетична картина на книжовния живот в рамките на хилядолетната българска култура. В раздел Библиотека са представени 154 литературни произведения, характерни за съответните периоди. ... |
|
|
Сборникът събира статии и студии, представени на конференцията Диктатура и литература. Българската литература в епохата на Георги Димитров и Вълко Червенков (1948 - 1958), проведена на 19 ноември 2021 г. в Нов български университет. Текстовете са подредени в три дяла. Първият съдържа периодизационни предложения и други по-общи аспекти на епохата, налагани тенденции и модели през 1948 / 1958 г., жанрови доминанти и специфики. Вторият дял е посветен на една от централните теми за периода - образа на комунистическия вожд в литературата, а третият - на казуса и имена, простиращи се в зоната на невидимите, изключените от ... |
|
|
В Социология на литературата Сапиро се позовава на емпирични проучвания, разговори, наблюдения и текстуални анализи, за да анализира начина на функциониране на литературното поле, материалните условия за създаване на произведенията и представите, които те пренасят, особеностите на рецепцията и апроприацията им, възможните им употреби. Като се вписва в един интердисциплинарен диалог с историята на литературата и литературните изследвания, тази книга се вглежда във взаимните пресичания между социологията на литературата, от една страна, и дисциплини като социология на изкуството, на културата, на класовите отношения, на ... |
|
|
Съставители: Амелия Личева, Миглена Николчина, Миряна Янакиева. ... "С поредица от три национални конференции, проведени в три последователни години - Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа (Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов ) (2012), Просветителство срещу идеологема ( Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов ) (2013) и Наследството на лингвистиката в българската литературна теория (2014) - катедра Теория и история на литературата на СУ Св. Климент Охридски и Направлението по теория на литературата към Института за литература при БАН си поставиха за задача да бъдат ... |
