Книгата на акад. Георги Марков Друга история на най-голямата война в нейните две части: Разгарянето на пожара и Светът в пламъци, представят една различна от познатата на победителите гледна точка към Втората световна война. Книгата поднася другата гледна точка - тази, на победените. Този труд на акад. Георги Марков ще промени представите към голямата война не само на българските историци, но и на техните колеги по света. Самият автор в своя предговор към книгата пише: "Понякога героите се оказват и престъпници, но те са крайните победители и историците по принуда или навик им прощават. Разсъждаващият човек си ... |
|
Книгата на акад. Георги Марков Друга история на най-голямата война в нейните две части: Разгарянето на пожара и Светът в пламъци, представят една различна от познатата на победителите гледна точка към Втората световна война. Книгата поднася другата гледна точка - тази, на победените. Този труд на акад. Георги Марков ще промени представите към голямата война не само на българските историци, но и на техните колеги по света. Самият автор в своя предговор към книгата пише: "Понякога героите се оказват и престъпници, но те са крайните победители и историците по принуда или навик им прощават. Разсъждаващият човек си ... |
|
В тази книга са събрани всички познати досега разкази за възрастни и за деца на поета Даниил Хармс (1905 - 1942) - една от най-екстравагантните и трагични фигури в руската литература, както и неговата повест Старицата. Тук са прочутата четирикрака гарга, несъществуващият риж човек и падащите бабички, както и не така прочутите, но не по-малко налудничаво-забавни алпенисти Бибиков и Аугенапфел, преялият с грухан грах Орлов, малкото момченце на име Платон. В приложението Действителни абсурди може да се прочете извадка от документите по делото, сложило край на писателските изяви, свободата и живота на Хармс. С илюстрации ... |
|
В тази странна романтично-приключенска история, прототип за чийто главен герой е Иван Вазов, България е изгубила Сръбско-българската война, София е обсадена от чужди войски, държавността е в развалини и на карта е заложено всичко, за което поетът, писателят и публицистът Йоан Вазев води неравна всекидневна борба като редактор на столичния Глашатай. А когато в утринта на 19 май 1887 година в столицата влиза новият австрийски градоначалник и безцеремонно започва да се разпорежда с видната софийска общественост, Вазев и неговата красива възлюбена Венера Добронравна нямат друг избор, освен да направят всичко възможно да ... |
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
През 1492 г. Колумб тръгва на пътешествие с надеждата да намери търговски път до Китай, но вместо това стига до Америка - откритие, което ще промени хода на световната история. Той не знае нищо за ориентацията по небесните тела и тяхното движение, нито за съществуването на Тихия океан, защото преди всичко е самоизтъкващ се и амбициозен предприемач. Картите му са смесица от фантазии и заблуди. Когато стига до нови земи, поробва местното население, насърчава геноцида и опорочава отношенията между народите. Това е той - великият пътешественик Христофор Колумб. Освен арогантност и амбиция обаче Колумб притежава и вроден ... |
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
Роман за човешката уязвимост и последствията от травмата, която се предава от поколение на поколение, за унаследените тъги и недоволства, които носим в себе си, без да осъзнаваме, и които повлияват живота и съдбите ни. И за невидимата нишка, която свързва всички неща."Скъпи читателю, Романът, който за моя радост си отворил сега, разказва тежка и мрачна история, но ми се иска да вярвам, че посланието му си остава обнадеждаващо. Тук има и страници, които ще ти разкрият озарени кътчета от света, те ще те покорят и ще ти е приятно да поживееш в лоното им на брега на Дунав и в близост до друга голяма река, Прут, на място ... |
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |