Романът "Петмез" е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. Той е едновременно ведра и тъжна книга - тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот - за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония."Да, моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония - както към този свят, така и към моята сантименталност." Влада Урошевич "Един от най- ... |
|
|
Новите лица на литературна Европа. ... По време на своя едногодишен престой в Сараево като представител на международна организация Сахиб (така нарича себе си героят - англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори) се запознава с политическата обстановка и местните обичаи в Босна, като ги коментира иронично и на моменти безпардонно. Своите наблюдения за Балканите, комунизма, демокрацията, както и за баклавата, кебапчетата и сватбите, той изпраща всекидневно по мейла на своя любовник в Лондон. Впрочем това, което отначало изглежда като идеална възможност за бързо и лесно печелене на пари на благородна и хуманитарна ... |
|
|
Защо Древна Гърци е Древна Гърция? Защо без нея не бихме били това, което сме (и какво сме)? Мислим, че познаваме митологията ѝ - низ приказки за богове и герои. Но изпод перото на Роберто Каласо тези приказки ни се разкриват в смайваща плетеница от многолики и противоречиви версии, за да ни поведат по неподозирани пътеки. Какво е митът? Къде са изворите му? Защо никога не живее сам, а винаги негови варианти се спотайват в сенките? Със своя поразителен, бездънен, провокативен прочит, понякога суров до жестокост, другаде тайнствен до непроницаемост или разтърсващо поетичен, Роберто Каласо не дава отговори, а пръска ... |
|
|
Жена, привлечена неудържимо от случайна книга на рафта. Вила край границата. Непознато момче с очи като изумруди. ... Една жена се наслаждава на идилично лято със семейството си във вила край границата. Но идилията е разрушена с появата на непознато момче. Кое е то? Откъде е? Какво търси? Между Ааз и Теа, между реалност и добри намерения, хора от различни земи разказват историите си. Въпросите са много, а отговорите може би не са тези, на които са се надявали или очаквали. Невидимите нишки на съдбата се оказват по-заплетени и повеждат героите на романа по пътя на човечността и опрощението. Радостина А. Ангелова е ... |
|
|
Съдбата или случайността направляват човешкия живот? На този въпрос главната героиня на романа "Елияховият стол" фриволно отговаря, че съдбата всъщност е най-голямата от всички случайности, без дори да подозира и без до сетния си миг да разбере каква трагична жертва на съдбата и на случайността ще се окаже тя самата. За разлика от нея, главният герой изпива горчивата чаша на познанието до дъно. Този петдесетгодишен известен европейски писател, изживяващ житейска и творческа криза, при ремонт на жилището си изненадващо открива тайната на своя произход. Потресен, че досега е живял под фалшива самоличност, в лъжа и ... |
|
|
"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата ... |
|
|
"Редно е да се отбележи, че леля ми Рози беше рядко красива жена и всеки, който беше спал с нея, се ползваше с особен престиж в селото. В апогея на нейната красота млади, хубави смелчаци редовно черпеха дядо ми, предизвикваха го да си премерят силите на по чашка с надеждата да спечелят благоразположението му и да се издигнат в очите му като идеални кандидат-зетьове (понеже той не изпитваше грам уважение към мъжете, които не носеха на алкохол), в резултат на което се напиваха като кирки. Когато ракът напъпли цялото му тяло, иначе стегнато като ученическа линийка, дядо ми взе току-току да прекъсва пиянските сесии, за ... |
|
|
Какво означава да бъдеш силен? Какво изобщо е това? И какво ще стане, ако нямам достатъчно от тяхната сила? Може би само това, че се страхувам, означава, че съм без сила? Няма ли да оздравея, ако понякога ме е страх? Авторката ни пренася в Словения от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, където се срещаме с нейното семейство, близки и приятели. С искрен и непринуден глас в началото тя ни потапя в почти идилична атмосфера, описана през очите на тийнейджърка, чието детство обаче е затишие пред буря. И бурята идва. Рак на мама. Шок, след който бурята не стихва и вместо затишие идва пак буря. В центъра на ... |
|
|
Анна Багряна е сред най-популярните и четени писатели от новата вълна в литературата на днешна Украйна. Превеждана е на много езици, носител е на престижни национални и международни литературни награди. В романа ѝ "Досадникът" завършилият Института по журналистика Антон се опитва да намери своето призвание в живота. Работи известно време като кореспондент в радиото за политически новини, след това е крупие в едно от най-скъпите столични казина, а по-сетне е ръководител на отдел по преосмисляне в списание "Криминален свят". Той попива в себе си всички духовни болести на времето. Преследват го ... |
|
|
В тази втора книга, руският О'Хенри, рок звездата на руската литература, писателят хулиган, достойният наследник на Зошченко и Колцов за пореден път доказва, че умее да разсмива до сълзи. Сборникът включва подборка от "Девойката, която винаги се смееше последна" - десет разказа, хумористични, сатирични, будещи всички разновидности на смеха от сдържано кискане до откровен кикот. Повестта "Идеалният Че" - абсурдната, но не и невероятна история на постнато в социалните мрежи селфи на идеален, с извинение, чеп, кръстен по-късно на Че Гевара, и на наградата, обявена за този, който си го припознае. Това ... |
|
|
Романът на Стефан Чапалику "Всеки полудява по свой начин" е трилогия с автобиографичен характер, която проследява паралелно промените в живота на отделния човек и на обществото в Албания през последните петдесет години. Настоящето издание представя първата от трите книги, в която разказвачът е все още дете. То чувства себе си в центъра на вселената - провинциалния роден град Шкодра, или по-точно в центъра на компаса, обхващащ няколко концентрични кръга: родителите му, останалите близки от рода, съседите и приятелите, градските постройки и институции. Отвъд тях се простира "големият свят", с който ги ... |
|
|
В безвремието на португалската провинция една патриархална фамилия живее с тайна, която всички знаят... Един непокорен баща пътува по света и рисува птици; непризнатата му дъщеря събира рисунките, но пътят към него ѝ носи двусмислена близост... В романа Долината на страстта се повдигат теми като сблъсъка между поколенията, семейните отношения, забързания ритъм, с който се променя животът ни, грешките, които допускаме, ценностите, морала, нравствените устои, прошката. Бащата на главната героиня е изоставил майка ѝ бременна и е заминал някъде по света. Дядо ѝ накарал брат му да се ожени за майка ѝ, ... |
