2. актуализирано издание към 7 септември 2022 г. ... В сборника е представена уредбата на кооперациите като сдружения на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техни икономически, социални и културни интереси. Включени са и актовете, регламентиращи кооперативната реституция. Поместен е и Законът за жилищностроителните кооперации, с който се урежда учредяването и дейността на ЖСК с цел снабдяване на членовете ѝ със собствени жилища, гаражи и ателиета чрез организиране на строителна дейност - членство, ... |
|
"Към края на 1989 г. българската държава, чрез своите стопански предприятия, произвежда 92% от обществения продукт и 87.4% от националния доход на страната. Държавните предприятия не притежават право на собственост върху вещите, чрез които осъществяват дейността си, а само право на стопанисване и управление. Правото на собственост върху тези вещи принадлежи на държавата, икономиката е планова и се развива като част от световната социалистическа икономическа система - чл. 13, ал. 16, ал. 1 и чл. 17 от Конституцията на НРБ от 1971 г. В началото на деветдесетте години на XX век в България започна исторически процес на ... |
|
Настоящата книга разглежда въпросите на традиционните знания като нов обект на интелектуална собственост. Първа глава изследва обхвата и структурата на обектите в системата на интелектуалната собственост и мястото на традиционните знания в нея. Втора глава е посветена на същностните характеристики на обекта традиционни знания. Той е разгледан като системен обект, включващ две подсистеми. Първата е свързана с традиционните знания в областта на генетичните ресурси, а втората - в областта на народното художествено творчество. Изведени са и отделните елементи на тези две подсистеми, като са очертани техните специфики. В трета ... |
|
"Появата на този текст е продиктувана от две обстоятелства. Първото е състоянието на правовия ред в българското общество понастоящем, а второто е свързано с господстващите интерпретации за характера и причините за това състояние. И с невъоръжено око се вижда, че т.нар. правов характер на българското общество подлежи най-малкото на дискусия, доколкото доминиращите социални реалности ни предлагат картина, съвършено различна от тази, която би следвало да бъде, ако законът е основен регулатор на нашия живот. Дълго време това "не се забелязваше", а когато феноменът придоби драстични (и жестоки) измерения, на ... |