"8 октомври 1908 г. Адолф Хитлер: скъсан. Какво ли щеше да се случи, ако Академията за изящни изкуства във Виена беше взела друго решение? Какво щеше да стане, ако точно в този миг комисията беше приела, а не отхвърлила Хитлер, чиито артистични абмиции можеха да получат поощрение, а сетне и високо признание? Тази минута би променила един живот, живота на младия, стеснителен и вдъхновен Хитлер, но би променила и хода на света." Така звучи част от анотацията на Брюно Корти за Фигаро литерер относно интригуващата, изпълнена повече с въпроси, отколкото с отговори, алтернативна история, сътворена от разказвача Ерик- ... |
|
|
Впечатляващ с обхвата, размаха, житейската мъдрост и новаторството си роман... Париж, една седмица от месец май, горещина като в разгара на лятото. От понеделник до събота в квартала около черквата Сен Сюлпис, заради една сватба и едно погребение, героите на романа се разминават, сблъскват, обичат, разделят, някои увенчават с успех намеренията си, други виждат как рухва и последната им надежда... В последователно наслагващи се повествователни пластове авторът изследва удивително преплетените им съдби върху фината основа на една жизнерадостна и същевременно дълбока рефлексия за любовта и изкуството. Критиците наричат ... |
|
|
Нищо и никакъв на пръв поглед пергамент, малко по-голям от разгъната длан, хвърля в смут висшите служители на християнската църква, а наследницата на въпросното съкровище (защото тайната, която пергаментът съдържа, струва повече от товар злато) се превръща в играчка на съдбата - и не само. Ще съумее ли тя да мине през лабиринта от изпитания, клопки и заплахи и не само да опази документите, но в крайна сметка да намери подходящия човек, комуто да ги предаде? Струва си да проследим интригите - все пак става дума за препис от грамота на император Константин, връчена на папа Силвестър. Какво пише в нея ли?... Нещо, което ... |
|
|
Том шести от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Опознай себе си!" - заповядвал един от първите европейски мислители на своите ученици. Още Сократ се усъмнил в аксиомата, че нашето аз и истината за него са идентични. Ще се уверим колко прав бил мъдрецът, ако вникнем в чия да е автобиография. Излиза, че човек не може да разсъждава, без да твори. Никоя частна истина не е огледало на действителността, тя е относителна. Затуй автобиографията и автопортретът не са повече от мнението на някого за себе си. Затуй биографията и портретът са мнението на другиго за оногова. Те могат да бъдат ... |
|
|
Съвременна проза ... Страстност и изумителен вътрешен такт, възбуждаща точност и рядко богатство на езика, музикален слух, улавящ най-тънките чувства, тъжен и ироничен ум... Героят в този роман притежава феноменална способност да вижда всичко, което се случва с хората, независимо къде се намират те. Скромен и безобиден, той става желана плячка за жени, за криминалисти и дори за международни спецслужби. Построен по законите на трилъра, романът всъщност е и една история за любовта. Игор Сахновски е удивителен писател! Носител е на редица литературни награди: Fellowship Hawthornden International Writers Retreat ( ... |
|
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
|
Камбана Намерих в тревата език от камбана. Нагоре погледнах - камбана видях. Едва се полюшваше - зеленясала, няма. Пепел от нея се ръсеше. Прах Обложен със туфички мъх бе металът, години в тревата зелена лежал. Поръбено с капки роса наметало паяк над бездна от бронз бе развял. Звуци да екнат в небето. Съзвучия. Капчуци да текнат. Да млати кълвач. Камбани - кокичета под капчуците - от южняка люляни - да бият до здрач. Звъни и ликуй, весели се, камбано. Желязото кално в небето забих. Съешете се, звуци, звуци, кал изначална, ечи и ехти, намълчал се език! Любомир Николов ... |
|
|
Роман за Цар Константин Тих Асен. През 1257 г. Константин Тих е издигнат от болярите за български цар. Той сключва брак с Ирина, дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис и внучка на Иван Асен II, като по този начин придобива правото на фамилното име Асен и става част от династията Асеневци. През 1261 г. Византийската империя е възстановена и император Михаил VIII Палеолог се опитва да върне предишното ѝ величие. Той предлага на овдовелия през 1268 г. цар Константин Тих Асен брак с племенницата си Мария. Бракът е сключен, но императорът не изпълнява обещанията си да върне като зестра отнети преди това от ... |
|
|
Включените в изданието предания и легенди са подбрани съобразно учебната програма. Но те са безценно четиво за всяка възраст, защото възпяват славното минало на нашия народ."Надеждата Какъв е този град, изграден от бял камък? Тихи пролетни градини, розов цвят на праскови и чудни дворци сред градините. Прохладни фонтани оросяват нежната тънка трева и къпят мраморните статуи. Сребърни птици летят над дърветата, чуруликат и техните малки гласове глъхнат в облачния дим. Висока крепостна стена от гранит със стройни червени бойни кули опасва съкровището, което вековете са трупали сред полето. Два огромни лъва от бронз с ... |
|
|
"Ако вярвате, че поезията може да развълнува човека, да го промени, да го направи по-добър и по-съпричастен към болките на другите, че може да просветли душите ни - разгърнете тази книга и прочетете стиховете на един поет от края на света, от далечната Малка Скития, където някога римските императори са изпращали на заточение непослушните поети. Днес тази загадъчна и мълчалива земя, наречена Добруджа, проговаря чрез един от своите светли поети - Сашо Серафимов." Стефан Цанев Мечтателят Ще се върна някой ден у дома тих, спокоен и мил. Ще целуна вратата, през която са минали дните ми, ще целуна леглото, ... |
|
|
Интимен поглед към балканската трагедия да пресичаш граници, да бягаш от дома си и да се опитваш да пуснеш корени в чужда страна... Границата е сравнително нова идея на Балканите, които преди това за дълъг период от пет века са обединени под властта на Османската империя. Тази книга е за балканските граници, за тяхната вплетеност в съдбите на хората. Изтъкнатият македонски писател Луан Старова разказва за съдбата на семейството си и травматичното преживяване на изгнанието и преминаването на границата. С художествените средства на романа авторът диагностицира синдрома на бежанеца като доживотен и хроничен: "Веднъж ... |
