Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Защото всяка душа носи в себе си и душите на предците си. Неизпятата приказка на Велика Нямата продължава във втората книга от поредицата Нямата рече: Кръвта вода не става. Този път в село Устрем хора ще залюлеят лазарки, агнета ще се пекат за Гергьовден и млади момичета ще наричат на Еньовден. Магичните думи на песните отново ще огласят селото, а още една голяма любов ще се опита да поправи счупеното в миналото. Младият писател Крум се озовава в Устрем в търсене на вдъхновение. Там открива красотата на едно запазило традициите си село, което следва старите обичаи и посреща празниците в пъстрите одежди на своите деди. ... |
|
|
Попаднали през 1917 година в месомелачката на болшевишкия преврат, напълно променила живота им, двама от поетите, представени в тази книга - Владислав Ходасевич и Саша Чорни, напускат завинаги родината си, а третият - Николай Гумильов, едва трийсет и пет годишен - е убит като народен враг. Но както пишат самите те, гордият им дух е останал да лети над мрачната житейска бездна, защото е прозрял безсмъртието. Владислав Ходасевич (1886 - 1939) е поет, преводач и пушкиновед. Роден е в Москва. Внук на известния литератор Яков Брафман, приел православието. Бързо стига до извода, че при болшевиките литературната дейност не ... |
|
|
Вкусни разкази не е книга с рецепти. Или поне не такива, които може да се изпълнят по предписание. В нея са събрани няколко истории за вкуса на живота, който може да е горчив, но и сладък, тръпчив, изискан или пикантен; за аромата на дом и копнежа за любов и общуване; за онези символи на всекидневието - храна за душата, които свързват хората и така му придават стойност, устойчивост и екзистенциален смисъл. Тази книга ще докосне по особен начин литературното ви небце и ще засили апетита ви за четене и споделяне. Защото вкусно разказаните истории - също като ястията, приготвени с обич, винаги ни карат да искаме още и още. ... |
|
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня ) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |
|
|
"Между истинските местни жители най-добри и най-интелигентни работници бяха българите. С подходящо обучение и добър пример те бяха способни да направят всичко. За съжаление, понастоящем единственото обучение за българите е само в канцелариите или дюкяните на левантинските търговци в Константинопол и други големи градове, където търговският морал е така покварен, че те нямат друг избор, освен да станат мошеници. На честния човек се гледа като на глупак; а когато за един човек се говори като за гений, това означава, че той е по-голям и по-изкусен лъжец и по-успешен измамник от своя съсед." Хенри Баркли Книгата ... |
|
|
Академик Урумов е известен учен, работещ върху новаторска теория, която осмисля целия му досегашен труд и има потенциала да отвори нови пътища в борбата срещу рака. Въпреки проблемите в ръководения от него институт и неудачния си личен живот той остава несломим благодарение на чувството си за достойнство. Племенникът му Сашо, който публикува научната хипотеза на вуйчо си без негово знание, е онази страна на професор Урумов, която на него му липсва - деловитост, практичен ум, способност да преодолява препятствията, без да бъде препъван от предубеждения и предразсъдъци. Съдбата на двамата герои е преплетена не само заради ... |
|
|
Съставител: Росица Младенова. ... Заедно с безстрашните руски воини, един от тези, които спасяват българския народ от 500-годишното турско робство е Александър Александрович Пушкин, синът на великия поет Александър Сергеевич Пушкин."За заслугите на Александър Александрович Пушкин за Освобождението на България от османско иго любознателният читател ще открие в книгата, също така и слабо известни факти за решаващите битки в Руско-турската освободителна война. След успешното форсиране на Дунава при Свищов руската армия е разделена на три отряда: Източен, Западен и Преден. Източният отряд (45 000 души с 246 оръдия), ... |
|
|
Тази книга не е хронологично изреждане и описание на случки от живота на дипломата Воденски. Тя не е просто автобиографична книга, макар че тя на пръв поглед изглежда такава. Защото през автобиографичната форма всъщност тя ни говори за професия, за морал, за политика, за история, за хора, в крайна сметка - за времето, в което ние живеем и работим. Тя повдига завесата и зад лъскавата външност на дипломатическия живот ни разкрива истинската професионална работа, която никой не трябва да вижда."Първи от чуждите разузнавания ми направи предложение за работа британският ми колега, дипломат в тяхното посолство. В типичен ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Майката на Сюзана, Атина, е била най-красивата дебютантка в английското общество, прочута със свободния си дух и непостоянен характер. Затова никой не се учудва, когато само две години след сватбата със сина на заможни съфолкски земевладелци тя го изоставя, а малко след това и умира. Отгледана от баща си и втората му съпруга, Сюзана израства белязана от противоречивото наследство на майка си, чието име рядко се споменава в семейното имение. Трийсет и четири години по-късно Сюзана и съпругът ѝ Нийл се завръщат в родното ѝ градче, за да си стъпят на краката, след като се оказват на крачка от фалита. Тя сбъдва ... |
