store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Еманюел Макрон - "Революция: Битката ни за Франция" е дългоочакваната книга на френския ...
Начало   Книги  
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките

Еманюел Макрон - "Революция: Битката ни за Франция" е дългоочакваната книга на френския държавен глава

/ общо 1 продукта /
На 25-ти август, по покана на президента Румен Радев и министър-председателя Бойко Борисов, френският държавен глава Еманюел Макрон ще посети България. Броени дни преди визитата, още на 18-ти август, под знака на издателство "Слънце" у нас ще излезе и книгата на Макрон "Революция: Битката ни за Франция". Тази книга, в която се излагат политическите възгледи и идеите на Макрон за планираните кардинални реформи във всички области на обществено-политическия живот, бе издадена във Франция в навечерието на президентските избори. Тя се превърна в бестселър и изигра важна роля за победата на създателя на младото движение "Напред!" .

Революция във всички области - на правосъдието, на образованието, на данъчната система и на Кодекса на труда, е целта на новия френски държавен глава. Той вярва, че откакто главата на крал Луи XVI е била отрязана по време на Революцията, Франция се опитва да компенсира липсата на истинска лидерска фигура, която да олицетворява страната и да запълни "празното място в сърцето на политическия живот". Еманюел Макрон си е поставил за цел да възстанови блясъка на Франция, такава, каквато не е била от времето на Ренесанса и да даде тласък на онази промяна, с която ще се изгради новото френско общество. Възгледите му по всички основни въпроси, касаещи стъпките към тази промяна, са описани в книгата "Революцията: Битката ни за Франция".

Макрон е завършил философия в Сорбоната и елитното Висше училище администрация и има зад гърба си кариера последователно на държавен служител (включително научен сътрудник на Пол Рикьор), на успял банкер и политик. Той демонстрира също гениалност за човешките взаимоотношения. Ореола около неговата фигура се допълва от външността му и от романтичното увлечение по доста по-възрастната Бриджит Макрон, която днес е негова съпруга. Интересен факт, свързан с биографията на Макрон е също, че като тийнейджър, когато за пръв път дошъл от Амиен в Париж, за да учи, Макрон се виждал като следващият велик писател на Франция. За разлика от първите му опити, книгата "Революцията: битката ни за Франция" е далеч от художествения жанр, но въпреки това това, нейният автор вече ни е дал достатъчно причини да искаме да се запознаем с нея.
Анотация на книгата
Най-младият държавен глава на Франция от времето на Наполеон досега се готви да прави революция. Именно революция. Така е озаглавил и книгата си, която излезе във Франция в навечерието на последните президентски избори и веднага се превърна в бестселър.

Макрон, който е завършил философия в Сорбоната и е сред първенците на елитното Висше училище по администрация, демонстрира в книгата си усет, сякаш има зад гърба си десетилетен политически опит. Той е едно различно лице на Франция и въобще на политиката в наши дни: с външния си вид, с романтичната любовна история с някогашната му учителка по литература и сегашна негова съпруга Брижит Троньо, с прецизния си политически проект и най-вече с програмната си книга с дръзкото заглавие "Революция". Приоритетите за бъдещата си работа, които Макрон излага с типичен френски финес, цитирайки често герои от историята и литературата, звучат амбициозно и обещаващо. На първо място е връщането на морала в политиката. И още: да се реформира правосъдието, образованието, данъчната система и Кодекса на труда.

Като непресекваща нишка в книгата преминава вярата на Еманюел Макрон, че французите са в състояние да превъзмогнат всякакви кризи и да тръгнат към по-добро бъдеще.
Откъс от книгата
Глава VII-ма

Да произвеждаме във Франция и да спасим планетата

Ако искаме да постигнем успех през ХХI век в икономически план, трябва да дадем отговор и на екологичното предизвикателство. Как да направим така, че да може повече от десет милиарда човешки същества да живеят на планетата ни, без да я съсипват и без да пожертваме равнището си на живот? Това не е някакъв въпрос сред множеството други, нито квадратче за отметка в някаква програма. Той заема централно място. Той е в самата сърцевина на нашето всекидневие, защото засяга изхранването, здравеопазването, жилищната политика, транспортните средства. Той блъска с юмруци по съвременния модел на развитие и атакува най-вече стабилността на нашата цивилизация.

Битката за опазване на околната среда е на първо място политическа. Както през миналия век някои предпочитаха да пренебрегват все по-задълбочаващата се пропаст между социалните класи, така и днес съществуват скептици по въпросите за климата, които заради убежденията си или заради лична изгода отричат дори самото глобално затопляне. В САЩ или в Европа някои държавни ръководители или кандидати за този пост открито защитават подобна теза: ако ги слушаме, бихме могли да продължим да живеем, да консумираме и да произвеждаме по същия начин, както го правим и днес. Но най-добрите експерти като Жан Жузел имат категорично мнение по въпроса и никой досега не го е оспорил. Необходимо е да продължим да насочваме вниманието, да обясняваме, да доказваме, че вече нямаме друг избор и спешно трябва да ускорим започналия преход към промяна.

На международно равнище на първо място е необходимостта да се определят целите, за да се обърне посоката на продължаващото нарастване на обема на изхвърляните в атмосферата парникови газове. Първата крачка беше направена по време на състоялата се миналата година в Париж Конференция на страните по изменението на климата (COP21), на която беше постигната договореност до 2100 година глобалното затопляне да бъде намалено с два градуса. Фактът, че беше постигат такъв консесус, означава, че все повече се увеличава броят на хората, които са на мнение, че планетата ни наистина е в опасност и че се налага да действаме. От началото на индустриалната ера средната температура на Земята действително се е повишила с един градус, предизвиквайки последици, които вече наблюдаваме: всяка година е по-топла от предишната; изразходваме все повече средства, за да изсмучем от Земята и последните капки енергия, присъща на миналото, вместо да усъвършенстваме енергийните източници на бъдещето; сякаш направо от водите изплува още един – седми континент, сътворен от пластмаса; от една страна, разхищаваме една трета от храната, която произвеждаме, а от друга страна, населението все повече затлъстява; за да се разградят по естествен път устройствата, които използваме една-две години, ще са необходими векове. И тази тенденция се задълбочава. Ако не се предприемат мерки, за да се ограничат емисиите на парникови газове, средногодишната температура може да се повиши с 4 градуса след 2100 година, което ще предизвика значително повишаване на нивото на океаните, ще изчезнат някои острови и дори цели части от страни като Бангладеш, ще се увеличат екстремните климатични събития.

Последствията за околната среда ще бъдат ужасяващи. Социалните последствия няма да са по-малки по мащаб, защото броят на мигрантите, прокудени в резултат на климатичните промени, може да достигне стотици и стотици милиони, а това ще се отрази на миграционните процеси и на световния мир. Като пример ще посоча, че в периода от 2006 до 2011 година Сирия преживя най-жестоката суша, регистрирана някога в нейната история. Приписвана на климатичните промени, тя се разглежда и като един от факторите за войната. Никога не бива да забравяме, че климатичното предизвикателство застрашава на първо място най-уязвимите, най-бедните, най-младите и бъдещите поколения. Температурните рекорди през 2016 година, която несъмнено е годината с най-високи температури, регистрирани някога в човешката история, ни напомнят, че е необходимо спешно да действаме. По тази причина спадам към онези, които приветстват дейността на Франция за подписване на Парижкото споразумение за климата, благодарение на която беше постигната изключителна мобилизация на силите на световното общество във всички кътчета на Земята: държави, фирми, синдикати, сдружения, общности, религиозни движения.

И все пак всичко тепърва предстои. Това важи с още по-голяма сила след избирането на Доналд Тръмп. Европа трябва да наложи мнението си в световния дебат, за да може вече приетите ангажименти по време на COP21, включително и от Америка, да се съблюдават. Още повече че тези ангажименти не ни позволяват да поемем по друг път, който да е съвместим с набелязаната цел за понижаване на температурите с два градуса – тази цел трябва да се преразглежда само за да се договори друга, по-голяма цифра. Необходима е съответстваща международна мобилизация на силите, за да съхраним биоразнообразието и океаните в процеса на приемане на нов дневен ред за устойчиво развитие. В това отношение нашата страна също има главна роля. Ние разполагаме с втората по големина морска зона в света. Ние сме единствената европейска държава, класифицирана сред осемнайсетте най-богати страни на планетата по отношение на биоразнообразието, една от десетте държави, която приютява най-голям брой застрашени видове в света. Най-сетне ние участваме във всички основни световни инстанции: от Г-7 до Г-20, като се мине през Съвета за сигурност на ООН.

Трябва да сме водещи в тази дейност и да я защитаваме. Да обединим компетентните държавни органи по въпроса, локализирайки ги в отвъдморските ни територии, които са най-прекрасното място за справяне с тези предизвикателства. Франция на биоразнообразието и на разнообразния климат – тази планетарна Франция съществува, реално я има преди всичко в нашите отвъдморски територии. Именно от там трябва да започнем да изграждаме нашата организация и да отправим посланието си към света. Не от Париж. За тази цел обаче е необходимо самите ние да бъдем за пример. Ето защо искам да поставя новия екологичен подход в центъра на политиката, която Франция ще води през следващите години, а също и в центъра на политиката на Европейския съюз.

Само така ще имаме легитимно право да накараме останалата част от света да се вслуша в гласа ни. Оптимист съм, че това ще стане. Новата екологична политика, която трябва да наложим, изобщо не противоречи на различния вид икономика, която искаме да развиваме. Тя дори е един от нейните основни елементи. Новата екологична политика предоставя икономическа възможност на фирмите, които ще съумеят да намерят нови решения, ще могат да строят домове, които да изразходват по-малко енергия, отколкото самите те произвеждат, да развиват биологичното земеделие и т.н. За да стане това, са необходими публични инвестиции или финансово подпомагане. Това е възможност също и за обществото ни, защото новите решения ще ни гарантират по-качествена храна, по-добро здравеопазване, ще дишаме не толкова замърсен въздух... просто ще живеем по-добре. Без изобщо да влизат в противоречие, икономическият императив и екологичният императив в бъдеще все повече ще се допълват един друг.

Всички знаят историята на Solar Impulse – самолетът, който обиколи света, използвайки единствено слънчевата енергия. Знаем обаче много по-малко за това, че полетът стана възможен благодарение на научните постижения в областта на модерната химия. Франция разполага с всички средства, за да е световен лидер в областта на екологичните иновации. В бъдеще постиженията, които е прието да бъдат определяни с термина clean-tech, ще бъдат основните стълбове на световната икономика. Експлоатационните разходи за фотоволтаичните технологии от 2009 година насам намаляха с повече от 80 процента и от 2025 година се очаква да спаднат с още 60 процента, превръщайки слънчевата енергия от фотоволтаичните системи в най-евтиния съществуващ досега начин за електрическа генерация. По отношение на възобновяемите енергийни източници като вятърната и слънчевата енергия, известно е, че един от основните проблеми, с който се сблъскваме, е съхраняването и пренасянето й на далечно разстояние. Тези въпроси са в центъра на разработките, които правят в момента редица големи компании и на start-up. И Франция е сред най-добрите. Между другото, океаните са и ще бъдат във все по-голяма степен един от източниците на съвременните енергетични промени. Ще продължават да се развиват технологиите за производство на електроенергия от морските обновяеми енергийни източници, което ще даде възможност за диверсификация в този сектор.
"Революция: Битката ни за Франция" - Еманюел Макрон
Революция: Битката ни за Франция
Еманюел Макрон
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Цена:  15.99 лв.
На 25-ти август, по покана на президента Румен Радев и министър-председателя Бойко Борисов, френският държавен глава Еманюел Макрон ще посети България. Броени дни преди визитата, още на 18-ти август, под знака на издателство "Слънце" у нас ще излезе и книгата на Макрон "Революция: Битката ни за Франция". Тази книга, в която се излагат политическите възгледи и идеите на Макрон за планираните кардинални реформи във всички области на обществено-политическия живот, бе издадена във Франция в навечерието на президентските избори. Тя се превърна в бестселър и изигра важна роля за победата на създателя на младото движение "Напред!" .

Революция във всички области - на правосъдието, на образованието, на данъчната система и на Кодекса на труда, е целта на новия френски държавен глава. Той вярва, че откакто главата на крал Луи XVI е била отрязана по време на Революцията, Франция се опитва да компенсира липсата на истинска лидерска фигура, която да олицетворява страната и да запълни "празното място в сърцето на политическия живот". Еманюел Макрон си е поставил за цел да възстанови блясъка на Франция, такава, каквато не е била от времето на Ренесанса и да даде тласък на онази промяна, с която ще се изгради новото френско общество. Възгледите му по всички основни въпроси, касаещи стъпките към тази промяна, са описани в книгата "Революцията: Битката ни за Франция".

Макрон е завършил философия в Сорбоната и елитното Висше училище администрация и има зад гърба си кариера последователно на държавен служител (включително научен сътрудник на Пол Рикьор), на успял банкер и политик. Той демонстрира също гениалност за човешките взаимоотношения. Ореола около неговата фигура се допълва от външността му и от романтичното увлечение по доста по-възрастната Бриджит Макрон, която днес е негова съпруга. Интересен факт, свързан с биографията на Макрон е също, че като тийнейджър, когато за пръв път дошъл от Амиен в Париж, за да учи, Макрон се виждал като следващият велик писател на Франция. За разлика от първите му опити, книгата "Революцията: битката ни за Франция" е далеч от художествения жанр, но въпреки това това, нейният автор вече ни е дал достатъчно причини да искаме да се запознаем с нея.
Анотация на книгата
Най-младият държавен глава на Франция от времето на Наполеон досега се готви да прави революция. Именно революция. Така е озаглавил и книгата си, която излезе във Франция в навечерието на последните президентски избори и веднага се превърна в бестселър.

Макрон, който е завършил философия в Сорбоната и е сред първенците на елитното Висше училище по администрация, демонстрира в книгата си усет, сякаш има зад гърба си десетилетен политически опит. Той е едно различно лице на Франция и въобще на политиката в наши дни: с външния си вид, с романтичната любовна история с някогашната му учителка по литература и сегашна негова съпруга Брижит Троньо, с прецизния си политически проект и най-вече с програмната си книга с дръзкото заглавие "Революция". Приоритетите за бъдещата си работа, които Макрон излага с типичен френски финес, цитирайки често герои от историята и литературата, звучат амбициозно и обещаващо. На първо място е връщането на морала в политиката. И още: да се реформира правосъдието, образованието, данъчната система и Кодекса на труда.

Като непресекваща нишка в книгата преминава вярата на Еманюел Макрон, че французите са в състояние да превъзмогнат всякакви кризи и да тръгнат към по-добро бъдеще.
Откъс от книгата
Глава VII-ма

Да произвеждаме във Франция и да спасим планетата

Ако искаме да постигнем успех през ХХI век в икономически план, трябва да дадем отговор и на екологичното предизвикателство. Как да направим така, че да може повече от десет милиарда човешки същества да живеят на планетата ни, без да я съсипват и без да пожертваме равнището си на живот? Това не е някакъв въпрос сред множеството други, нито квадратче за отметка в някаква програма. Той заема централно място. Той е в самата сърцевина на нашето всекидневие, защото засяга изхранването, здравеопазването, жилищната политика, транспортните средства. Той блъска с юмруци по съвременния модел на развитие и атакува най-вече стабилността на нашата цивилизация.

Битката за опазване на околната среда е на първо място политическа. Както през миналия век някои предпочитаха да пренебрегват все по-задълбочаващата се пропаст между социалните класи, така и днес съществуват скептици по въпросите за климата, които заради убежденията си или заради лична изгода отричат дори самото глобално затопляне. В САЩ или в Европа някои държавни ръководители или кандидати за този пост открито защитават подобна теза: ако ги слушаме, бихме могли да продължим да живеем, да консумираме и да произвеждаме по същия начин, както го правим и днес. Но най-добрите експерти като Жан Жузел имат категорично мнение по въпроса и никой досега не го е оспорил. Необходимо е да продължим да насочваме вниманието, да обясняваме, да доказваме, че вече нямаме друг избор и спешно трябва да ускорим започналия преход към промяна.

На международно равнище на първо място е необходимостта да се определят целите, за да се обърне посоката на продължаващото нарастване на обема на изхвърляните в атмосферата парникови газове. Първата крачка беше направена по време на състоялата се миналата година в Париж Конференция на страните по изменението на климата (COP21), на която беше постигната договореност до 2100 година глобалното затопляне да бъде намалено с два градуса. Фактът, че беше постигат такъв консесус, означава, че все повече се увеличава броят на хората, които са на мнение, че планетата ни наистина е в опасност и че се налага да действаме. От началото на индустриалната ера средната температура на Земята действително се е повишила с един градус, предизвиквайки последици, които вече наблюдаваме: всяка година е по-топла от предишната; изразходваме все повече средства, за да изсмучем от Земята и последните капки енергия, присъща на миналото, вместо да усъвършенстваме енергийните източници на бъдещето; сякаш направо от водите изплува още един – седми континент, сътворен от пластмаса; от една страна, разхищаваме една трета от храната, която произвеждаме, а от друга страна, населението все повече затлъстява; за да се разградят по естествен път устройствата, които използваме една-две години, ще са необходими векове. И тази тенденция се задълбочава. Ако не се предприемат мерки, за да се ограничат емисиите на парникови газове, средногодишната температура може да се повиши с 4 градуса след 2100 година, което ще предизвика значително повишаване на нивото на океаните, ще изчезнат някои острови и дори цели части от страни като Бангладеш, ще се увеличат екстремните климатични събития.

Последствията за околната среда ще бъдат ужасяващи. Социалните последствия няма да са по-малки по мащаб, защото броят на мигрантите, прокудени в резултат на климатичните промени, може да достигне стотици и стотици милиони, а това ще се отрази на миграционните процеси и на световния мир. Като пример ще посоча, че в периода от 2006 до 2011 година Сирия преживя най-жестоката суша, регистрирана някога в нейната история. Приписвана на климатичните промени, тя се разглежда и като един от факторите за войната. Никога не бива да забравяме, че климатичното предизвикателство застрашава на първо място най-уязвимите, най-бедните, най-младите и бъдещите поколения. Температурните рекорди през 2016 година, която несъмнено е годината с най-високи температури, регистрирани някога в човешката история, ни напомнят, че е необходимо спешно да действаме. По тази причина спадам към онези, които приветстват дейността на Франция за подписване на Парижкото споразумение за климата, благодарение на която беше постигната изключителна мобилизация на силите на световното общество във всички кътчета на Земята: държави, фирми, синдикати, сдружения, общности, религиозни движения.

И все пак всичко тепърва предстои. Това важи с още по-голяма сила след избирането на Доналд Тръмп. Европа трябва да наложи мнението си в световния дебат, за да може вече приетите ангажименти по време на COP21, включително и от Америка, да се съблюдават. Още повече че тези ангажименти не ни позволяват да поемем по друг път, който да е съвместим с набелязаната цел за понижаване на температурите с два градуса – тази цел трябва да се преразглежда само за да се договори друга, по-голяма цифра. Необходима е съответстваща международна мобилизация на силите, за да съхраним биоразнообразието и океаните в процеса на приемане на нов дневен ред за устойчиво развитие. В това отношение нашата страна също има главна роля. Ние разполагаме с втората по големина морска зона в света. Ние сме единствената европейска държава, класифицирана сред осемнайсетте най-богати страни на планетата по отношение на биоразнообразието, една от десетте държави, която приютява най-голям брой застрашени видове в света. Най-сетне ние участваме във всички основни световни инстанции: от Г-7 до Г-20, като се мине през Съвета за сигурност на ООН.

Трябва да сме водещи в тази дейност и да я защитаваме. Да обединим компетентните държавни органи по въпроса, локализирайки ги в отвъдморските ни територии, които са най-прекрасното място за справяне с тези предизвикателства. Франция на биоразнообразието и на разнообразния климат – тази планетарна Франция съществува, реално я има преди всичко в нашите отвъдморски територии. Именно от там трябва да започнем да изграждаме нашата организация и да отправим посланието си към света. Не от Париж. За тази цел обаче е необходимо самите ние да бъдем за пример. Ето защо искам да поставя новия екологичен подход в центъра на политиката, която Франция ще води през следващите години, а също и в центъра на политиката на Европейския съюз.

Само така ще имаме легитимно право да накараме останалата част от света да се вслуша в гласа ни. Оптимист съм, че това ще стане. Новата екологична политика, която трябва да наложим, изобщо не противоречи на различния вид икономика, която искаме да развиваме. Тя дори е един от нейните основни елементи. Новата екологична политика предоставя икономическа възможност на фирмите, които ще съумеят да намерят нови решения, ще могат да строят домове, които да изразходват по-малко енергия, отколкото самите те произвеждат, да развиват биологичното земеделие и т.н. За да стане това, са необходими публични инвестиции или финансово подпомагане. Това е възможност също и за обществото ни, защото новите решения ще ни гарантират по-качествена храна, по-добро здравеопазване, ще дишаме не толкова замърсен въздух... просто ще живеем по-добре. Без изобщо да влизат в противоречие, икономическият императив и екологичният императив в бъдеще все повече ще се допълват един друг.

Всички знаят историята на Solar Impulse – самолетът, който обиколи света, използвайки единствено слънчевата енергия. Знаем обаче много по-малко за това, че полетът стана възможен благодарение на научните постижения в областта на модерната химия. Франция разполага с всички средства, за да е световен лидер в областта на екологичните иновации. В бъдеще постиженията, които е прието да бъдат определяни с термина clean-tech, ще бъдат основните стълбове на световната икономика. Експлоатационните разходи за фотоволтаичните технологии от 2009 година насам намаляха с повече от 80 процента и от 2025 година се очаква да спаднат с още 60 процента, превръщайки слънчевата енергия от фотоволтаичните системи в най-евтиния съществуващ досега начин за електрическа генерация. По отношение на възобновяемите енергийни източници като вятърната и слънчевата енергия, известно е, че един от основните проблеми, с който се сблъскваме, е съхраняването и пренасянето й на далечно разстояние. Тези въпроси са в центъра на разработките, които правят в момента редица големи компании и на start-up. И Франция е сред най-добрите. Между другото, океаните са и ще бъдат във все по-голяма степен един от източниците на съвременните енергетични промени. Ще продължават да се развиват технологиите за производство на електроенергия от морските обновяеми енергийни източници, което ще даде възможност за диверсификация в този сектор.
"Революция: Битката ни за Франция" - Еманюел Макрон
Революция: Битката ни за Франция -

Революция: Битката ни за Франция


Еманюел Макрон

Слънце
Цена:  15.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Най-младият държавен глава на Франция от времето на Наполеон досега се готви да прави революция. Именно революция. Така е озаглавил и книгата си, която излезе във Франция в навечерието на последните президентски избори и веднага се превърна в бестселър. Макрон, който е завършил философия в Сорбоната и е сред първенците на елитното Висше училище по администрация, демонстрира в книгата си усет, сякаш има зад гърба си десетилетен политически опит. Той е едно различно лице на Франция и въобще на политиката в наши дни: с външния си вид, с романтичната любовна история с някогашната му учителка по литература и сегашна негова ...
Еманюел Макрон - "Революция: Битката ни за Франция" е дългоочакваната книга на френския държавен глава Продукти 1-1 от общо 1
Лили Даскалова
Димитър Цаков
Търсене
Книги
Ваучери за подарък от store.bg
Намаление на хиляди книги
Boxnow