Но как е започнала кариерата ѝ на успешна актриса? Каква е била първата ѝ роля? Първата ѝ любов? И как от актриса и водеща решава да се превърне и в ресторантьор? Отговорите на всички тези въпроси се намират из страниците на биографията ѝ, която излезе скоро. Книгата носи заглавието "Катерина Евро... и още нещо" и е част от каталога на издателство "Колибри".
В книгата научаваме различни истории от живота на Катето Евро, започвайки от детството ѝ и продължавайки до днес. И въпреки че преди е казвала как за нея винаги ще бъде рано да пише биография, тя споделя:
"Смело може да се каже, че вече се намирам в мемоарна възраст, апокалиптични мисли не ме мъчат, напълно готова съм да натопя перото и да ви разкажа моите невероятни истории."Резултатът вече е налице: вълнуваща биография на още по-вълнуваща личност, която ни връща към лудите и щастливи години на българското кино. И в която ще разберем за бурния живот на Катето Евро, в който любовта, приятелството и страстта са движещата сила.
Диляна Ценова Гогова е завършила история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Журналистическата ѝ кариера започва от студентското предаване "Ky-ky". Работила е в сутрешния блок на БНТ и в "По света и у нас" и като главен редактор на "Преди обед" в БТВ. Дългогодишен репортер на отдел "Политика" на в. "24 часа". Днес пише коментари и анализи.
Откъс от книгата
"Когато бях малка
Тази история ще я започна с майка ми и баща ми, преди да се появя аз. Като малка приличах повече на него, но напоследък като че ли заприличвам на нея. Няма как да е иначе, от майка ми съм научила почти всичко в тоя живот. Казваше се Йорданка, Данчето, дядо ? викаше Данка. Питах наскоро вуйчо ми Еми, първи братовчед на мама, кога точно са се оженили с татко, кой е присъствал на сватбата, помолих го да ми разкаже каквото помни за това радостно събитие в семейството, но не ми беше особено полезен. Бил е малък по времето, когато майка ми се е влюбила в Илия Евро, албанския квартирант от първия етаж. Помни, че правел страшна грис халва, ама като го питах за рецептата, се сети само, че много дълго бъркане искала, друго не. Нашият апартамент беше на четвъртия етаж в кооперация на улица "Юрий Венелин", на пъпа на София. Още го имаме. Татко е от семейство на музиканти от град Корча, оказал се в София като студент в Консерваторията, оперно пеене е завършил. Вълшебен глас имал, бас-баритон, обичала съм да ми пее, макар да не помня гласа му. Колкото и невероятно да звучи, преди двамата да се срещнат, майка ми харесвала някакъв американец, нямам представа как се е оказал в България. В онези времена беше по-вероятно да срещнеш жива маймуна на улицата, отколкото жив американец. Разказвали са ми, че дядо категорично забранил на мама да излиза с чужденец, и то от капиталистическа държава, а на всичкото отгоре тя била едва на седемнайсет години. В крайна сметка зарязва американеца, но не щеш ли, изведнъж се влюбва лудо в албанец. Страхотна любов! До полуда! Вуйчо казва, че никой от роднините не е бил на сватбата, "те просто се появиха един ден с Илия и казаха, че са се оженили".
Питах го:
– Вуйчо, ама дядо как реагира?
А той:
– Е, как да реагира? Зарадва се.
Странно, дълги години бяха крили от мен, че мама е била бременна, когато са се оженили. Като голяма чак разбрах и се изненадах защо изобщо са си правили труда да пазят такава тайна. Но в онези времена, в ерата на социализма, беше страшна излагация и голям позор момиче да се омъжи бременно. Срамно петно се лепваше на фамилията, едва ли не се ходеше с наведена глава. Аз никога не съм гледала по този начин на живота и отношенията между хората, само любовта и щастието са важни за мен, така съм възпитана и вечно ще вярвам в това.
Корча преди и след свободата
Моята майка е имала всички изгледи да бъде щастлива, била е млада и красива, срещнала голямата любов, такава, за която се умира, не някое временно младежко увлечение. Семейството ѝ го приело с отворени обятия, всички сме живели заедно и сме се обичали, нищо друго не ѝ трябвало. Аз съм се родила в "Шейново" на 1 септември 1956 година и след като татко завършил Консерваторията, тримата сме заминали за Корча. По онова време в Албания управлява Енвер Ходжа, страшна беднотия и немотия цари, мама разказваше, че разреждали един литър мляко с един литър вода. Корча обаче бил град на интелигенти, имало френски лицей, а както споменах вече, повечето ми албански роднини са музиканти, преподаватели по музика. Историята на града е древна, изключително интересна, пълна с поврати: някога е бил под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия, след края на Руско-турската война влиза в границите на Санстефанска България, но решенията на Берлинския конгрес отново го връщат в Османската империя. В хрониките пише, че през 1878 година в Корча, или Корица, са живеели 8400 гърци. Затова е интересен, пъстър някак, необичаен град, с богата култура и будно общество. Мама често пътувала до София, липсвали ѝ баба и дядо, но и в Корча ѝ било сърцето, там бил татко."
Из книгата
Тази история ще я започна с майка ми и баща ми, преди да се появя аз. Като малка приличах повече на него, но напоследък като че ли заприличвам на нея. Няма как да е иначе, от майка ми съм научила почти всичко в тоя живот. Казваше се Йорданка, Данчето, дядо ? викаше Данка. Питах наскоро вуйчо ми Еми, първи братовчед на мама, кога точно са се оженили с татко, кой е присъствал на сватбата, помолих го да ми разкаже каквото помни за това радостно събитие в семейството, но не ми беше особено полезен. Бил е малък по времето, когато майка ми се е влюбила в Илия Евро, албанския квартирант от първия етаж. Помни, че правел страшна грис халва, ама като го питах за рецептата, се сети само, че много дълго бъркане искала, друго не. Нашият апартамент беше на четвъртия етаж в кооперация на улица "Юрий Венелин", на пъпа на София. Още го имаме. Татко е от семейство на музиканти от град Корча, оказал се в София като студент в Консерваторията, оперно пеене е завършил. Вълшебен глас имал, бас-баритон, обичала съм да ми пее, макар да не помня гласа му. Колкото и невероятно да звучи, преди двамата да се срещнат, майка ми харесвала някакъв американец, нямам представа как се е оказал в България. В онези времена беше по-вероятно да срещнеш жива маймуна на улицата, отколкото жив американец. Разказвали са ми, че дядо категорично забранил на мама да излиза с чужденец, и то от капиталистическа държава, а на всичкото отгоре тя била едва на седемнайсет години. В крайна сметка зарязва американеца, но не щеш ли, изведнъж се влюбва лудо в албанец. Страхотна любов! До полуда! Вуйчо казва, че никой от роднините не е бил на сватбата, "те просто се появиха един ден с Илия и казаха, че са се оженили".
Питах го:
– Вуйчо, ама дядо как реагира?
А той:
– Е, как да реагира? Зарадва се.
Странно, дълги години бяха крили от мен, че мама е била бременна, когато са се оженили. Като голяма чак разбрах и се изненадах защо изобщо са си правили труда да пазят такава тайна. Но в онези времена, в ерата на социализма, беше страшна излагация и голям позор момиче да се омъжи бременно. Срамно петно се лепваше на фамилията, едва ли не се ходеше с наведена глава. Аз никога не съм гледала по този начин на живота и отношенията между хората, само любовта и щастието са важни за мен, така съм възпитана и вечно ще вярвам в това.
Корча преди и след свободата
Моята майка е имала всички изгледи да бъде щастлива, била е млада и красива, срещнала голямата любов, такава, за която се умира, не някое временно младежко увлечение. Семейството ѝ го приело с отворени обятия, всички сме живели заедно и сме се обичали, нищо друго не ѝ трябвало. Аз съм се родила в "Шейново" на 1 септември 1956 година и след като татко завършил Консерваторията, тримата сме заминали за Корча. По онова време в Албания управлява Енвер Ходжа, страшна беднотия и немотия цари, мама разказваше, че разреждали един литър мляко с един литър вода. Корча обаче бил град на интелигенти, имало френски лицей, а както споменах вече, повечето ми албански роднини са музиканти, преподаватели по музика. Историята на града е древна, изключително интересна, пълна с поврати: някога е бил под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия, след края на Руско-турската война влиза в границите на Санстефанска България, но решенията на Берлинския конгрес отново го връщат в Османската империя. В хрониките пише, че през 1878 година в Корча, или Корица, са живеели 8400 гърци. Затова е интересен, пъстър някак, необичаен град, с богата култура и будно общество. Мама често пътувала до София, липсвали ѝ баба и дядо, но и в Корча ѝ било сърцето, там бил татко."
Из книгата
