"Да оцелееш като родител 2" е вече факт. Книгата излезе с логото на издателство "Сиела", а Елисавета и Красимира отново разказват с шеговит тон, чрез който зареждат с позитивност родителите. Официалната анотация разкри, че книгата включва "37 ужасно смешни, вълнуващи и поучителни истории, от които ще разберете, че не е чак толкова страшно!". В интервю за БНР Белобрадова и Хаджииванова споделиха, че втората част излиза, защото "родителството е приключение, което не свършва никога". Двете авторки допълниха още и каква е целта им с появата на "Да оцелееш като родител 2":
"Имаме за цел да кажем истината за родителството. Слава Богу, тя много често е смешна, но понякога е и тъжна, понякога е и драматична. Нашите истории са 100% истински. Затова са и толкова забавни, и интересни, а някои от тях - и трогателни.Във втората част на най-забавния наръчник по оцеляване за родители текстовете са на Елисавета Белобрадова, Красимира Хаджииванова, Йоана Станчева, Оля Антонова, Аксиния Генчева, Ралица Попгеоргиева. Освен на младите майки, историите разказват приключенията и на няколко татковци - в книгата са включени истории на Илиян Любомиров, Александър Миланов, Ангелин Балсамаджиев и Захари Карабашлиев.
Правилото по-скоро е, че няма перфектни родители, а и няма нужда да има. Тази книга цели точно това – да даде спокойствие на родителите, че това, което правят, е най-доброто за децата."
Книгата ще бъде официално представена на 22 януари. Ето и какво да очаквате на събитието:
"Ще излъжем, ако ви кажем, че това ще е сериозна премиера.
Знаете, че няма да бъде такава.
Две години след успеха на "Да оцелееш като родител" Елисавета Белобрадова и Красимира Хажииванова - щурите глави от "Майко мила!" - са готови да ви изненадат с неговото достойно и още по-смешно продължение – "Да оцелееш като родител 2"!
И защото повторението е майка на знанието, a споделената мъка е половин мъка, ви каним да се съберем от 19:00 ч. на 22 януари 2020 година в City Stage, НДК.
Обещаваме, че няма само да четем, но и ще си говорим със създателите на тези 37 смешни истории от родителската джунгла..."
Откъс от книгата
ДА НЕ СЕ СЪСТЕЗАВАМЕ С ДРУГИТЕ
Интернет, пък и реалният живот, е пълен с жени, които сякаш идват от други галактики, където да си организирана, изпълнителна и успешна майка на три деца, която работи, учи пета магистратура, винаги е с изряден маникюр и става за фитнес в пет сутринта, явно е някаква тройна ваксина, която ти бият още в родилното.
Ако непрекъснато се блъскате в супер успешни майки, които си гледат децата по най-съвременни, щадящи, развиващи, когнитивно стимулиращи, екологично чисти и органично издържани методи, според които никога не трябва да повишавате тон и всяка сутрин започвате деня с усмивка, изстискан лимон и каша от дива гречка, а в същото време вие едва успявате да сварите едни НЕПЪЛНОЗЪРНЕСТИ макарони със сирене за вечеря и да прочетете набързо и за шестхиляден път "Вълкът и седемте козлета", а след това да заспите като изнемощяла коза на дивана - успокойте се.
И аз съм така.
Ето, вижте ме - признавам си, че аз съм една майка, която никога не е гледала детето си по метода "Монтесори", още по-малко - по валдорфската педагогика.
Аз отглеждам детето си по метода КРАСИМИРА, което означава, че никога не съм низала пуканки на пръчка, не съм боядисвала шишарки, не съм правила броеница от бял боб, нито съм събирала обли речни камъни, които след това, в смях и закачки, да оцветим с екологично чисти боички, да им напишем номера и да наредим в банята, така че детето да се научи да брои, докато се къпе.
Не готвя курабийки от високопланински лимец, не изстисквам сок от биопортокал (а само от обикновен, прозаичен портокал) и не купувам органични биосолети по осем лева парчето, които след това да събирам със сълзи на очи от килима и да се опитвам да ги залепя с тиксо.
ПРОСТО НЯМАМ НЕРВИ ЗА ТОВА.
ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ??? УЖАС!
И да, ЗНАМ, че има много по-добри и съвестни майки от мен, чиито деца вече пеят химна, могат да водят лек и неангажиращ разговор на английски, а от догодина ще ходят на състезание по ски алпийски дисциплини.
И да, ЗНАМ, че всичко е въпрос на организация, планиране и ЖЕЛАНИЕ.
Само че в моя живот организацията, планирането и желанието ми стигат точно за това, което правя сега, и за нищо повече.
И нямам намерение да се трепя от зор да си доказвам противното.И също така смятам, че това е съвършено нормално. Пробвайте и вие.
ДА СЕ УСПОКОИМ И ДА ГО ЖИВЕЕМ ТОЯ ЖИВОТ
Това, разбира се, не означава да зарежете всичко и да хукнете към Еквадор, където да потънете в наркотици и разврат, защото един път се живее.
Не че звучи зле, но да бъдем реалисти - да се успокоим и да го живеем тоя живот, в нашия случай означава да престанем да се опитваме да сме свръххора, които събират трохи от пода, търчат като катъри, попълват таблици в ексел, пращат имейли, сгъват стотици скапани чорапи и се подстригват един път на три месеца.
Можем вместо това да си обещаем да я отпуснем тая сбръчкана душа, да излизаме по-често с приятели, да ядем хубава храна и да пием вино или каквото там ни се пие, защото, съжалявам, че ще ви разочаровам, но никой на тоя свят няма да ви връчи награда за най-чист килим, за най-добре лъсната плочка в банята или за най-хубаво сварен грах.
За най-добре избърсан под зад хладилника също не съм чувала да дават. Сори.
А сега си отпийте от чашата и се направете, че не виждате, че детето ОТНОВО е разсипало кисело мляко по пода. В смисъл - ДА, И НИЕ ВИЖДАМЕ, ЧЕ ТАМ ИМА ПЕТНО ОТ КИСЕЛО МЛЯКО, НО МАЙНАТА МУ.
Ако никой не го избърше, ще изсъхне от само себе си.
Наздраве!
Интернет, пък и реалният живот, е пълен с жени, които сякаш идват от други галактики, където да си организирана, изпълнителна и успешна майка на три деца, която работи, учи пета магистратура, винаги е с изряден маникюр и става за фитнес в пет сутринта, явно е някаква тройна ваксина, която ти бият още в родилното.
Ако непрекъснато се блъскате в супер успешни майки, които си гледат децата по най-съвременни, щадящи, развиващи, когнитивно стимулиращи, екологично чисти и органично издържани методи, според които никога не трябва да повишавате тон и всяка сутрин започвате деня с усмивка, изстискан лимон и каша от дива гречка, а в същото време вие едва успявате да сварите едни НЕПЪЛНОЗЪРНЕСТИ макарони със сирене за вечеря и да прочетете набързо и за шестхиляден път "Вълкът и седемте козлета", а след това да заспите като изнемощяла коза на дивана - успокойте се.
И аз съм така.
Ето, вижте ме - признавам си, че аз съм една майка, която никога не е гледала детето си по метода "Монтесори", още по-малко - по валдорфската педагогика.
Аз отглеждам детето си по метода КРАСИМИРА, което означава, че никога не съм низала пуканки на пръчка, не съм боядисвала шишарки, не съм правила броеница от бял боб, нито съм събирала обли речни камъни, които след това, в смях и закачки, да оцветим с екологично чисти боички, да им напишем номера и да наредим в банята, така че детето да се научи да брои, докато се къпе.
Не готвя курабийки от високопланински лимец, не изстисквам сок от биопортокал (а само от обикновен, прозаичен портокал) и не купувам органични биосолети по осем лева парчето, които след това да събирам със сълзи на очи от килима и да се опитвам да ги залепя с тиксо.
ПРОСТО НЯМАМ НЕРВИ ЗА ТОВА.
ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ??? УЖАС!
И да, ЗНАМ, че има много по-добри и съвестни майки от мен, чиито деца вече пеят химна, могат да водят лек и неангажиращ разговор на английски, а от догодина ще ходят на състезание по ски алпийски дисциплини.
И да, ЗНАМ, че всичко е въпрос на организация, планиране и ЖЕЛАНИЕ.
Само че в моя живот организацията, планирането и желанието ми стигат точно за това, което правя сега, и за нищо повече.
И нямам намерение да се трепя от зор да си доказвам противното.И също така смятам, че това е съвършено нормално. Пробвайте и вие.
ДА СЕ УСПОКОИМ И ДА ГО ЖИВЕЕМ ТОЯ ЖИВОТ
Това, разбира се, не означава да зарежете всичко и да хукнете към Еквадор, където да потънете в наркотици и разврат, защото един път се живее.
Не че звучи зле, но да бъдем реалисти - да се успокоим и да го живеем тоя живот, в нашия случай означава да престанем да се опитваме да сме свръххора, които събират трохи от пода, търчат като катъри, попълват таблици в ексел, пращат имейли, сгъват стотици скапани чорапи и се подстригват един път на три месеца.
Можем вместо това да си обещаем да я отпуснем тая сбръчкана душа, да излизаме по-често с приятели, да ядем хубава храна и да пием вино или каквото там ни се пие, защото, съжалявам, че ще ви разочаровам, но никой на тоя свят няма да ви връчи награда за най-чист килим, за най-добре лъсната плочка в банята или за най-хубаво сварен грах.
За най-добре избърсан под зад хладилника също не съм чувала да дават. Сори.
А сега си отпийте от чашата и се направете, че не виждате, че детето ОТНОВО е разсипало кисело мляко по пода. В смисъл - ДА, И НИЕ ВИЖДАМЕ, ЧЕ ТАМ ИМА ПЕТНО ОТ КИСЕЛО МЛЯКО, НО МАЙНАТА МУ.
Ако никой не го избърше, ще изсъхне от само себе си.
Наздраве!
