Това съчинение представя българската средновековна медицина (ІХ - ХІV в.) като част от културата на източнохристиянския свят. Според нейния опит, човешкото тяло е съд за хумори и пневми, здравето е състояние на равновесие, болестта – на неравновесие между тях, най-важна диагностична стойност имат качествата на урината, свидетелстващи за хуморите и на пулса – за пневмите, терапията търси средства да възстанови, а профилактиката – да поддържа въпросното равновесие, действено начало в едно лекарство е неговото основно качество (топлота, мокрота, сухота и студенина) от определена степен (първа, втора и т.н.), пациентите ... |
|
|
"Няма голяма разлика между медицина и философия, защото всички качества на добрия философ трябва да се притежават и от лекаря: липса на материален интерес, усърдие, скромност, достойно държание, сериозност, яснота на мислите, спокойно обсъждане, решителност, чист живот, познаване на полезните неща в живота, отвращение от недостойните мисли и дела."
Хипократ
"Съвременната медицина схваща своите задачи и задължения като част от безграничната и велика наука за природата."
К. Вундерлих
"Ако медицината желае действително да изпълни своите велики задачи, тя трябва непременно да обхване ... |
|
|
Това есе е резултат от многогодишните търсения на автора в полето на българската традиционна култура. Чрез анализ на живите и днес медицински ритуали, осигуряващи достъп до древните черти на тази култура, се предлага едно виждане за ритуала като форма на архаичен дискурсивен опит. Това виждане е различно от общоприетото в съвременната антропология и е един вид покана за преосмисляне на твърде дълго застояли се основни тези в науката. ... |
