Все някога идва момент, в който осъзнаваш, че карането на мотор е вече нещо повече - едно пътуване към себе си; медитативна практика, която те приближава до други, по-съвършени светове. И тогава Бог разкъсва тялото ти, излиза из теб и сяда да помълчите заедно, смаяни от красотата на Творението и от уханията му. Ето това е за мен Пътят и смисълът да го изминеш с мотоциклет. ... |
|
"Историите тук са истински. Дълбокото ми убеждение е, че написаното (материализираното) слово носи едновременно творяща и разрушаваща енергия - и именно четящият избира как да я концентрира в себе си. Реализмът е само детонаторът, който взривява сърцата. Затова и Читателят е нашият съТворец. Защото пространството между думите е най-важно - там, където е мълчанието, там е върховният смисъл, там са чудните светове, които чакат да бъдат открити. И авторът не е нищо повече от средството, чрез което можете да направите това. Най-близкото определение за стила, в който са написани тези записки, е демократически реализъм. ... |
|
"Дъщерите на стихотворението Стихотворението е кръг. Откъдето тръгнеш, там се и връщаш, но някак се оказваш по-нависоко. Стихотворението има архитектура. Тя е уникална. Ако не я уловиш, губиш част от смисъла. Стихотворението има пластове - за мен то е баница с мед и сирене. Аз го обичам така. Стихотворението е надежда. Това не го забравяй. Стихотворението е обич. И ухае на теб. Винаги." Из книгата ... |
|
"Ние сме програмирани за обикновения свят, за пазара на всекидневния живот. Ето защо поетичната книга "Нищо повече" изглежда много различна. Защото тя е предизвикателство. Защото в нея трябва да разчетем легендата за съкровището на света и да разберем човека, който "чака доволен потопът да го отнесе". Стиховете провокират и събуждат многопосочни асоциации. Тази книга е една от малкото в съвременната българска поезия, която успява да ни покаже самовглъбението на един поет и заедно с това да ни научи как да се вглеждаме навътре в нас; да държи очите ни отворени за външното и в същото време да ни ... |
|
"Няма тайни: Искам да мисля за неща, за които не може да се мисли. Да стигна до места, до които не може да се стигне. Да понеса онова, което не може да се понесе. И когато отида там, откъдето няма връщане, да се събудя от съня, от който няма връщане." Красимир Симеонов Красимир Симеонов е роден през 1967 година в град Варна. Завършва Българска филология в Шуменски университет Епископ Константин Преславски. Автор е на книгите Видове (2003), Кожа (2004), Езерни очи (2005), Стоях и слушах (стари и нови неща) (2006) Нищо повече (2008), Бунтът на Сизиф (2009, ел. издание), Зверобой (2017) и Срещу вятъра ( ... |