Награда за литература на Европейския съюз за 2016. ... "Часовниците в стаята на мама" е колкото личен, толкова и универсален роман. Опит чрез три поколения жени от едно семейство да се проникне в многопластовата същност на жената и в проблематичните отношения между майка и дъщеря. Желанието да открие изгубените частици от миналото отвежда героинята в малко далматинско село, където нейната майка е прекарала последните години от живота си. Изолирана от света, тя търси отговори, разгадава семейни тайни, открива неизречени истини и ги сглобява в странна крехка мозайка, в която се смесват спомени и емоции, отгласи от ... |
|
|
Осемдесетте години в един от бедните квартали на Бари. Мария израства с двамата си по-големи братя Джузепе и Винченцо, с баща си грубиянин и с примирената си майка. Тя е малко, мургаво момиче с голяма уста и ориенталски очи. Държи се дръзко, провокативно, затова я наричат Малакарне - лошо, развалено месо. Единственият ѝ приятел е Микеле, син на най-ненавиждания човек в квартала. После Мария пораства, отива да учи в университета и между нея и Микеле разцъфва невъзможна любов. Всичко това се случва на фона на един изостанал район, обитаван от необразовани хора, от семейства, в които цари грубост и насилие. Единствено ... |
|
|
Единайсетгодишният Роланд напуска родителите си и екзотичната Либия, за да започне нов живот на 2000 мили от тях, напълно сам в интернат в английската провинция. Тук той ще получи първите си уроци от живота. Освен заданията в клас и уроците по пиано, ще трябва да научи как да общува с другите и как да се справя с времето. Ще изпита и първата си силна и разрушителна любов. Години по-късно Роланд, вече начеващ поет, изживява нов поврат в живота си, когато съпругата му го напуска при мистериозни обстоятелства и го оставя сам с няколкомесечното им бебе. Така започва последният роман на Макюън, Уроци, в който образът на ... |
|
|
През 1999 година Брижит Жиро загубва съпруга си, който загива при фатален инцидент, докато кара свръхмощния си мотор Хонда 900. Двайсет години по-късно Жиро успява да се възстанови от преживяната трагедия и я пресътворява в роман. В едно напрегнато повествование, което въздейства като истинско обратно броене, тя си представя в двайсет и една глави какво би станало, ако не: Ако не бях пожелала да продадем онзи апартамент, Ако не се бях заинатила да посетим онази къща, Ако брат ми нямаше проблем с гаража, Ако дядо не се беше самоубил в момент, в който имахме нужда от пари... В тези глави Жиро разказва за своя Клод, ... |
|
|
Те са близнаци, Едно - роденият малко по-рано брат, и Две - сестрата, която разказва. И двамата мечтаят да живеят в Ню Йорк, и двамата обичат котки, и двамата обичат момчета. Едно живее с Марсел, впоследствие със Соян, Две живее с Лео и се жени за него, но много повече живее с Едно и проблемите му. Припомня си детството им, липсващите им родители, и как двамата порастват, и как той се бори да намери щастието си. Това е историята за дълбоката привързаност на една сестра към своя брат и неспособността ѝ да спре да мисли за него, колкото и да се опитва. След като той отнема живота си, тя се затваря в апартамента му, ... |
|
|
Писателят се настанява в разположения някъде в Италия Гранд хотел Европа, за да напише книга за туризма и да си отговори на въпроса къде са се объркали нещата с Клио, в която се е влюбил в Генуа и с която е заживял във Венеция. Заедно с това нараства любопитството му към чудатите обитатели на хотела, дошли сякаш от една далечна и по-елегантна епоха. И това е най-краткото резюме на това уникално произведение. Защото Гранд хотел Европа е едновременно художествена литература и есеистика, роман за една голяма любов, но и роман за великата история на Стария континент, за незавидното му настояще и за проблематичното му бъдеще, ... |
|
|
Необикновеният живот на Жан Леон, създал необикновеното вино "Жан Леон" 1928 - 1996. В този времеви интервал живее каталунецът Жан Леон, роден Сеферино Карион. На двайсет и една години той бяга от Испания на Франко и след немалко трудности и несгоди, минавайки през Франция, успява да се качи на кораб, пътуващ за САЩ, страната на всички възможности. В Ню Йорк променя самоличността си и става американския гражданин Жан Леон. След това се установява в Холивуд, където с много труд и известна доза късмет отваря ресторант "Ла Скала", който ще бъде посещаван от кинозвезди като Мерилин Монро и Пол Нюмън и ... |
|
|
Читателка, която пише до любимото си списание. Съпруг, отказващ да приеме изневярата. Момиче, което чува повече, отколкото би искало. Монахиня на път към първия си манастир. Емигрантка от Шри Ланка с мечта да бъде блондинка. Разведен баща в деня за среща с малкото си момче... В шумния лабиринт на града има едно наглед обикновено място, в което се пресичат пътищата на героите от тази книга. "Разкази от фризьорския салон" са моментни снимки на невидими персонажи от съвременното ни ежедневие. Майсторският словесен прожектор хвърля върху тях кратка, но интензивна светлина, за да покаже неочакваната им дълбочина, да ... |
|
|
30 юли 1994 година. Малък курортен град в района на Хемптънс, в щата Ню Йорк, е потресен от жестоко престъпление: убит е кметът на градчето заедно с цялото си семейство, както и млада жена, станала неволен свидетел. Случаят е поет от щатската полиция и разследването е поверено на двама млади полицаи, Джеси Розенбърг и Дерек Скот. С упоритост и амбиция те успяват да съберат достатъчно солидни улики и да разобличат убиеца, с което си спечелват уважението на колегите и дори награда за добре свършената работа. Ала двайсет години по-късно, през лятото на 2014 година, една журналистка на име Стефани Мейлър заявява на Джеси, че ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри". Романът получава награда за "Литература на Европейския съюз" 2012. ... "В началото бяха железопътните релси." С тази многозначна метафора започва романът на Пажински - философски разказ за завръщането и отпътуването, за идентичността и преходността, вълнуваща археология на паметта. Влакът спира на малка гара - курортно селище недалеч от Варшава, а пътят отвежда героя в познатия от детството му еврейски почивен дом. Пансионът, някога пълен с живот, сега е обитаван от възрастни хора, оцелели от ... |
|
|
"В древнояпонския имперски протокол е указана, че към Императора трябва да се обръщаме с изумление и трепет. Тази формула винаги ме е възхищавала. Тя ми напомня за японските филми, в които самураите се обръщат към своя шеф с глас, разтреперан от свръхчовешки респект. Господин Ханеда беше началник на господин Омоши, който беше началник на господин Сайто, който беше началник на госпожица Мори, която беше моята началничка. Аз нямах подчинени. Би могло да се каже и иначе. Аз бях подчинена на господин Сайто, и така нататък, като се има предвид, че заповедите в низходящ ред можеха да прескачат йерархичните нива. Иначе ... |
|
|
Осемдесет и три годишният Претекстат Так, автор на двайсет и два романа, Нобелов лауреат, е намерен мъртъв в дома си. Два месеца преди да угасне от рядък вид рак на хрущялите, журналисти от цял свят идват да интервюират заядливия и дебел старец, ненавиждащ жените и човечеството. От петимата журналисти, допуснати до вечно киселия Претекстат Так, четирима биват позорно изгонени, тъй като не са чели нито ред от него. Петата, Нина, ще разкрие тайната му именно защото е изчела всички книги на противния старец, една от които - незавършена - носи следното заглавие: Хигиена на убиеца..."Бих искал да ви обясня, че удушавайки ... |
