На Земята се е случила глобална катастрофа - асон. Светът и животът рязко и трагично са се променили. Последствията от катастрофата са различни, но главният ѝ резултат е, че всички животни - бозайници, птици, насекоми, влечуги - проговарят с човешка реч. Те не са станали, както в приказките, нито по-умни, нито по-добри, те са такива, каквито са си, но вече говорят общ език с хората. Слушат, разбират и говорят. Никой не може да окаже хуманитарна помощ на Израел, тъй като катастрофата е всеобща, планетарна. Градската инфраструктура е напълно разрушена, хора и животни са принудени да мигрират в бежански лагери. ... |
|
|
"Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ. Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено? Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията - изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, ... |
|
|
"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова. Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
|
|
"Ако си представим всички съботи през 1982 -ра като един-единствен ден, то срещнах Трейси в десет сутринта в онази събота, както вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка стиснала майка си за ръката. Имаше още някакви момичета, но по очевидни причини двете с нея се забелязахме взаимно, отчетохме сходствата и различията типично по момичешки. При нас оттенъкът на кожата беше съвсем еднакъв, сякаш и двете бяхме изваяни от един и същ светлокафеникав къс - и луничките ни се скупчваха на едни и същи места, бяхме еднакви на ръст. Само дето моето лице изглеждаше унило и меланхолично, с издължен сериозен нос, а ... |
|
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
|
Международен бестселър от Карстен Йенсен. ... Карстен Йенсен (1952) е роден в Марстал на датския остров Ерьо. Баща му е моряк от старата школа, капитан на товарно корабче, където като ученик Карстен получава първите си уроци по мореплаване. За разлика от баща си, той обожава да чете и компенсира слабата си физика със самотни интелектуални занимания. След като завършва литературознание в Университета в Копенхаген, започва работа в датския ежедневник "Политикен" и бързо си създава репутация на социален коментатор с остър поглед за слабостите и грешките на управляващата класа. Йенсен добива популярност през 90-те ... |
|
|
Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд. Бил е маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк няколко години преди да се премести в Делхи, където живее и днес, и пише. Първата му книга “Токио: отменен” е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата “Джон Люълин”. Носител на престижните литературни награди Not the Booker Prize (2009) и Commonwealth Writers’ Prize (2010) за романа „ Соло ”, който разказва надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин. „Интересува ме онова, което хората правят, за да намерят мястото ... |
|
|
В България бащата на стареца бил състоятелен търговец на текстил. С годините изгубил зрението си. Когато пристигнал в Израел, бил съвсем сляп, вече не бил първа младост - на 51 години, роден през 1899 година - и не говорел иврит. Отворил будка за продажба на вестници до входа на магазин от търговската верига Машбир лацархан в Тел Авив. Хвалел се на всички, че що се отнася до парите, нито един клиент никога не е успял да го измами. Бащата на жената на стареца бил хладилен техник в Машбир лацархан. Завършил инженерство в Белгия благодарение на парите, спестени от майка му тъкмо с тази цел. Грош след грош спестявала тя за ... |
|
|
Имената на авторите на този малък роман - Андрей Булбенко и Марта Кайдановская - са без съмнение псевдоними - и са една от загадките, с които книгата и без това е пълна. Тази загадка ни отпраща към творчеството на съветските писатели фантасти братя Аркадий Стругацки и Борис Стругацки и филма на Андрей Тарковски Сталкер (1979), заснет по мотиви на знаменитата им повест Пикник край пътя. Фамилията Кайдановски е рядко срещана в Русия и поради това - лесно разпознаваема: това е фамилията на съветския актьор Александър Кайдановски, изиграл главната роля в Сталкер. В същото време читателите на Стругацки и любителите на ... |
|
|
"– Мамо, я кажи за кого от тях най-много ти е домъчняло? Мама занарежда с тежки въздишки: – Какво да кажа? За кого по-напред. Сърцето ми се къса за всички тях. За всеки по различен начин. Как да реши човек коя сърдечна болка е най-силна? – То се знае, че за Мохамад! - Чичо вдигна рамене. – За господин доктора, или, както татко го наричаше, престолонаследника. Още повече че него най-отдавна не го е виждала. Нали така? От колко години? – От трийсет. – Трийсет ли!? - възкликна леля. – Скъпа мамо, грешиш. Той два пъти си идва. Колко години от тогава? – Трийсет и пет. За това време дойде веднъж през седемдесет и трета и ... |
|
|
"Мария Степанова без съмнение отваря нова глава в историята на руската проза. [...] Този роман трябва да бъде прочетен от всеки." Томи Хутунен, Helsingin Sanomat "Тези, които са чели дебютния роман на Степанова В памет на паметта, ще разпознаят пищния символизъм, звънките изречения и изобилния поток на мисълта и в новата ѝ творба. Фактът, че Степанова е поет, е очевиден не само от ритъма на текста, но и в неустойчивата, съноподобна атмосфера на нейната проза.... Мнозина са споделяли подобни наблюдения относно Русия, но Степанова притежава умението да превръща анализа на тоталитаризма в приказен ... |
|
|
"Решено е да тръгнат на тринайсети, вторник. Авиаторска тактика за надхитряне на смъртта - избираш фатален ден и го предизвикваш. Компасите са окачени, навигационните таблици изчислени, радиото изпробвано, ластиците на амортисьорите плътно намотани на осите си, текстилните обшивки подсушени, водата от радиатора филтрирана. Всеки нит, болт и шев е двукратно проверен. Обувките са излъскани. Термосите с горещ чай са приготвени. Сандвичите са внимателно опаковани. Списъците се отмятат надлежно. Качват се, съпроводени от откъслечни възгласи, закопчават коланите, проверяват за пореден път инструментите. Секундантът подава ... |
