Именно в този период Маделин си даде ясна сметка, че любовният дискурс е дискурс на безпределната самота. Самотата е безпределна, понеже не е физическа. Безпределна е, защото я усещаш докато си с човека, когото обичаш. Защото е в главата ти - това най-самотно от всички места. Колкото повече се отдръпваше Ленард, толкова по-силно го желаеше Маделин. Колкото по-отчаяна бе тя, толкова повече се отдръпваше той. Повтаряше си да се сдържа. Отиваше в библиотеката, за да работи над дипломната си работа върху брака във Викторианския роман, но нагнетената със сексуални фантазии атмосфера - разменяните в читалнята погледи, ... |
|
|
В нашето предградие никога не бе имало погребение - или поне откакто ние сме се появили на този свят. Ако някой е умирал, то е било през Втората световна война, когато още не сме съществували, а бащите ни са били невероятно мършави юноши, запечатани на черно бели снимки: татковци на временни летища насред джунглата; пъпчиви татуирани татковци; татковци с картички на известни хубавици, обявени за секс-символи; татковци, които пишат любовни писма на момичетата, по-късно превърнали се в наши майки; татковци, вдъхновени (от купонната система, самотата и бунта на телата в маларичния въздух) да излеят поетическите си блянове, ... |
|
|
Носител на "Пулицър" за 2003 г. ... "Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г.
В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от ... |
