"Годината е 1965 и Михаил Шолохов е получил Нобелова награда за литература. Според Лилия Димова - възрастната героиня от Животът, гледан отдолу на Димитри Ферхюлст - Шолохов е най-жалкият и достоен за презрение писател под слънцето. Тя си е поставила за задача да съсипе писателя. Въпреки деструктивната си цел в живота Лилия пленява читателя с чудната амалгама на характера си: тя е начетена, покварена и умее да разказва мръсни вицове. Начинът, по който се опитва да отмъсти на Шолохов, е комичен и въздействащ. Такъв е и самият роман на Ферхюлст." AD Magazine "За да разкаже невероятната история за възхода ... |
|
|
Джефри Мур е роден в Монреал и получава образованието си в Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента е преводач на свободна практика и преподавател по превод в Университета в Монреал. Работи за музеи, театри, танцови трупи и филмови фестивали по цял свят. Първият му роман, "Prisoner in a Red-Rose Chain", е писан в продължение на няколко години в Канада, Шотландия, Англия, Унгария и Бали. Удостоен с "Commonwealth Writers Prize", 2000. Романът му "Творците на памет" (2004) е публикуван в 15 страни по света и получава висока оценка както от критиката, така и от ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Отвъд" на издателство "Жанет - 45". ... "Необикновена творба, която разглежда актуални и провокативни теми... Този роман ни напомня преди всичко, че Егърс е писател, и то писател от най-висока проба... Изключително постижение във вече твърде внушителната кариера на Егърс - и извънредно необходимо четиво." San Francisco Chronicle "Егърс е с глава над всички когато става дума за писане на прочувствени, социално отговорни книги, съчетаващи репортаж и фикция. Макар "Холограма за краля" да е художествено произведение... то въстава срещу днешното ... |
|
|
Никой не ни познава така добре, както жените и мъжете, които седят рамо до рамо с нас на събранията на отдела и пълнят офисния хладилник с прилежно надписаните си кисели млека. Всеки офис е своего рода семейство, а чикагската рекламна агенция, описвана от Джошуа Ферис в неговия изключително радушно приветстван първи роман съчетава най-доброто и най-лошото у семейството, като се опитва да се справи с кризата в бизнеса по класическия начин: с клюки, номера и все по-чести почивки за кафе. С набито око за онези детайли, които правят живота интересен, Джошуа Ферис разказва откровената и забавна история за оцеляването във ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Аз, Катри Клинг, нощем често лежа и мисля. И мислите ми са ясни, не като в просъница. Най-често ме занимават парите, големите суми; вълнува ме как да се сдобия с тях бързо, да ги спечеля честно и почтено, да натрупам толкова пари, че вече да не мисля за тях. Пари, които ще се умножат след време. Първо – яхта за Матс, голяма яхта за морски пътешествия, с каюта и вътрешен мотор, най-хубавата яхта, направена някога в това затънтено село. Всяка нощ чувам снега по прозореца, мекия шепот на снега, който идва с вятъра откъм морето – колко хубаво е, че вали, да можеше да затрупа селото, да го ... |
|
|
"За какво е този роман? Не бих казала, че моите книги са за каквото и да било - извън хората и самите изречения в тях. Това превръща "NW" в един вид "упражнение по стил" – израз, придобил малко или повече негативно звучене. За мен обаче упражнението по стил не е изкуствен похват – животът на всеки от нас също е упражнение по стил. До скритото съдържание на нашето съществуване явно не се достига лесно: единственото, върху което ни остава да се опрем, са онези външни, явни знаци – как говорят хората, как се движат и обличат, как се отнасят един с друг. Ето с това се опитвам да се занимавам в ... |
|
|
Номинирана за "Ман Букър" 2011. ... Майката на мъртвото момче пазеше кръвта. Искаше тя да си остане там, личеше си. Дъждът напираше да плисне и да я измие, ама майката нямаше да му даде. Дори не плачеше, просто стоеше скована и озверяла, все едно това ѝ беше работата - да подплаши дъжда обратно горе в небето. Един гълъб се оглеждаше за манджа. Нагази право в кръвта. Даже и той беше тъжен - личеше си по това, където очите му бяха целите розови и мъртви. Цветята вече бяха клюмнали. Имаше снимки на мъртвото момче с униформата от училище. Пуловерът му беше зелен. "Моят пуловер е син. Моята униформа е по- ... |
|
|
"Съчетава проникновеност с мъдрост... Плод на почти необятно въображение." Дейвид Мичъл, автор на Облакът Атлас ... Повечето хора искат да се научат да помнят повече. За Ноел Бурун основната задача, най-обременяващата, беше да се научи да забравя. Не само болезнените моменти в живота, които всички ние предпочитаме да изтрием от паметта си, а всякакви неща. Защото винаги когато Ноел чуеше глас или прочетеше дума, в главата му се образуваха многоцветни форми, служещи за указатели или карти, благодарение на които той запаметяваше с най-големи подробности всяко чувство, настроение, тембър или самите думи от ... |
|
|
Точтли е роден в палат и обича шапки, самураи, гилотини и трудни думи от речника. Най-голямото му желание е да попълни домашния си зоопарк с либерийски хипопотам джудже. Точтли е малкият син на параноичен мексикански наркобос, известен като Краля: двамата съжителстват в тясното обкръжение на прислужници, главорези и някой и друг продажен политик, а това е хрониката на едно тяхно налудничаво пътешествие... Пир в бърлогата (2011) е дебютната книга на Хуан Пабло Вилялобос, предизвикала международен фурор и вече преведена на повече от 15 езика. Хуан Пабло Вилялобос (1973) е роден в Гуадалахара, Мексико, и е завършил ... |
|
|
"Тогава ми се струваше - а да ви кажа честно, господине, и днес не е много по-различно - че Америка я е грижа единствено как изглежда отвън. Като общество, вие не желаехте да разсъждавате над общата болка, която ви свързваше с вашите нападатели. Вие потърсихте убежище в измислиците за собствената си значимост, повярвахте в илюзията за собственото си превъзходство. И изиграхте този театър на сцената на света така, че цялата планета да се почувства разтърсена от вашите изстъпления, включително и моето семейство, което се намираше на хиляди мили разстояние и по онова време бе изправено пред прага на война. Една такава ... |
|
|
"Човекът стоеше на самия ръб на сградата - черен силует на фона на сивото утро. Може би мияч на прозорци. Или строителен работник. Или самоубиец. Там горе, на височина сто и десет етажа, абсолютно неподвижен, тъмна запетайка върху облачното небе. Виждаше се само под определен ъгъл, така че зяпачите трябваше да спрат в края на някоя улица, за да намерят пролука между сградите, или да се измъкнат от сенките в търсене на незапречена от корнизи, водоливници, перила и покривни ръбове гледка. Все още никой не обръщаше внимание на тъмната линия под краката му, опъната от кула до кула. Това, което ги задържаше с протегнати ... |
|
|
„Хлебарка“ е динамичен, смущаващ и бляскав в не по-малка степен от великолепния първи роман на Хадж „ Играта на Де Ниро “. Действието се развива сред неспокойната имингрантска общност на Монреал по време на убийствено студената канадска зима. Главният герой, който сам описва себе си като „крадец“, току-що е извършил неуспешен опит за самоубийство. Спасен против волята си, той е задължен да посещава сеанси при добронамерена, но наивна терапевтка. Историите, които й разказва, задвижват сюжета, отвеждайки ни в годините на бурното му детство в една страна, разкъсана от гражданска война; и в сегашното му имигрантско битие, ... |
