Детството на Каспар Хаузер

"През пролетта на 1987 година в една от класните стаи на 111^-о училище на улица Стоян Милитару, момченце на седем и половина става от чина си и видимо неспокойно се отправя към бюрото на другарката Поп. Другарката Поп е дебела, прическата ѝ винаги е по модата, носи зелена риза с буфан ръкави и притежава впечатляващи мустаци. Момчето е дребно за възрастта си и изключително слабо. Стаята мирише на терпентин, паркетът изглежда влажен, над чина има портрет на другаря Николае Чаушеску, а до него стои знамето на Социалистическа република Румъния. Децата тъкмо са изпели химна на Републиката и в стаята е настанала тишината, която обичайно предхожда първия учебен час.
– Другарко?!
– Какво има, Станеску?
– Ами за закуска ядох (тук читателят трябва да запълни неизреченото със закуска, предизвикваща диария)...

Ръката на другарката инстинктивно се насочва към рулото тоалетна хартия, стоящо до прускосиния дневник. Ръката е пълничка, изглежда мека, момчето обаче знае, че тази ръка може да размахва с безкрайна жестокост линията, че може да щипе и да скубе за перчемите.
– Станеску, знаеш ли колко ми е писнало от твоите проблеми?
Момченцето подскача от крак на крак, размахва нервно ръце пред бюрото ѝ. Усеща как студената пот бликва през разширените от паниката пори на кожата му.
– Много ви моля, другарко!
– Станеску, ще стискаш като другите, докато удари звънецът.
– Ама не мога. Честна дума, не мога.
– Не излизаме от клас по време на часа.

Дясната ѝ ръка държи рулото тоалетна хартия, а лявата се насочва към дървената линия. Но е твърде късно. От първите чинове се дочува хихикане, а пък миризмата бързо напредва към бдителните ноздри на другарката Поп, чието кръгло лице става червено като рак.
– Напусни, Станеску! Бързо вкъщи и утре те чакам с майка ти, с госпожа учителката, нали?
(Оставам на вас да изпълните последните изречени думи с цялата омраза, жлъч и пролетарски гняв, които можете да си позволите.)"
Из книгата

Книгата е част от поредицата Отвъд на издателство Жанет - 45.

Богдан-Александру Станеску (1979) е издател, писател, есеист, преводач и редактор. Между 2005 и 2019 година е главен редактор на култовата поредица Библиотека Полиром в едноименното издателство. В момента е редакционен директор на издателство Пандора М в рамките на издателската група Трей, и едновременно с това ръководи поредицата за световна литература Ананси.

През 2010 година заедно с родения в Република Молдова писател Василе Ерну публикуват Какво ни разделя. Писма от Мануковия хан (изд. Полиром), а през 2012 година излиза дебютната му стихосбирка Тогава, след битката, си поехме дъх (изд. Картя Ромъняска), номинирана за наградата на вестник Обсерватор Културал и наградата на Радио Румъния Културал през 2012 година. През 2013 година публикува том с есета върху творчеството на Достоевски, Фокнър, Флобер, Булгаков, Толстой и други световни писатели, озаглавен, Enter Ghost. Въображаеми писма до Осип Манделщам, а през 2014 година втора книга с поезия анаБАСис (изд. Картя Ромъняска), номинирана за литературната награда на Радио Румъния Културал.

През 2017 година излиза романът му Детството на Каспар Хаузер, а през 2022^-ра - стихосбирката Обожаваните етруски (изд. Хармид) и романът Абраксас (изд. Полиром), които могат да бъдат четени успоредно, тъй като Обожаваните етруски е книгата, която главният герой на романа пише и публикува. Превел е на румънски автори като Алберто Мангел, Джеймс Джойс, Тенеси Уилямс, Уилям Фокнър, Сандра Нюман, Едуард Хърш и Пол Остър.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com