Край Копенхаген е убит българин. На фирма, която работи с България, не са предадени 300 000 долара капаро за поръчана стока. Кой е убиецът? У кого са парите? За да разплете този криминален възел, Емил Боев е командирован в Дания под името Михаил Коев. Попада в компанията на агенти на ЦРУ, които знаят всъщност кой е той – агент от българското разузнаване, пред когото “синее царството на красивата илюзия”. Опитват се да го вербуват. Устройват му различни капани. Минава през тежки изпитания. Вълнуващи моменти от работата на човек, който е на мястото си, но от сенчестата страна на живота. ... |
|
|
Една от най-искрените творби за живота на Людмила Живкова. ... |
|
|
Еволюция ли?
За истинската еволюция са необходими предпоставки, значително по-сериозни от нахлузването на едно френско кепе.
Еволюцията - не показна и повърхностна, а реална - трудно може да се постигне при творческо безплодие, съчетано с психическия суховей на едно елементарно мислене.
Въпреки антидогматичната фразеология Борис Делчев си остана до края на живота доктринер. Догматизмът при него бе не само и може би не толкова осъзната позиция, колкото генетична черта на разсъдъка. Известно е, че независимо от идеологиите мисленето на отделния човек има свои особености. Известно е, че в зависимост от психическата ... |
|
|
Мир на праха ни! ... Книгата е посветена на "случая Жендов", но покрай съдбата на художника Александър Жендов белетристът с огромен публицистичен заряд и полемичен дух и този път ни предлага увлекателно четиво. Естествено, той не е равнодушен към събитията, предизвикани от култа към личността и от странностите на времето.
Александър Жендов стана жертва на същите антихуманни порядки на насилието, в които бе възпитан и в които възпитаваше другите. Жендов бе ликвидиран от същата партия - закрилница и убийца, която го бе отгледала. Ликвидиран бе просто така - между другото, мимоходом, - просто защото бе изникнал ... |
|
|
Цялата природа е така устроена, че да крие от живите същества голямата истина. Да, природата милосърдно крие истината за голямото безсмислие на битието, но сума ти идиоти между хората упорстват на всяка цена да стигнат до истината и сами се навират в катастрофата. Защото има ли нещо по-страшно от мига, когато осъзнаеш, че всичките ти старания на този свят са лишени от смисъл, и всичките ти успехи са лишени от смисъл, и цялото ти съществуване е лишено от смисъл, и доколкото все още си жив, ти просто се люшкаш между безсмислието на живота и безпределната пропаст на нищото, където ти е съдено да се сринеш и да изчезнеш. ... |
|
|
"Не съм допускал никога, че ще стигна до тоя акт на малодушие, наричан самоубийство. Обаче когато няма друг изход... И когато това е единственият начин да се избегне другото, по-страшното малодушие... Кръвта изтича много бавно, но какво значение, аз няма за къде да бързам. Затуй продължавам да лежа свит под пухената завивка, като се стремя да се оградя от гнетящите мисли, от неприятната лепнеща мокрота на кръвта върху тялото ми и от това обидно и глупаво самосъжаление, което понякога ни обхваща. Да се оградя от всичко и да потъна в прегръдката на сладостно отмаляване, с която ме приема царството на небитието... ... |
