Разказаните житейско-вестникарски истории са 13 на брой (Може би не е случайно!). Проф. Филип Панайотов заявява, че не пише цялостни мемоари, но още първите страници привличат и със спомените за Николай Генчев и компанията около него, със спора с Желю Желев, после се сблъскваме с прегрешенията на Иван Радоев в любовната лирика, а и на самия Филип Панайотов в сатирата, с шаблона в официалната информация, гафовете в БТА, полемиката във в. „Антени" за Екатерина Каравелова и др.
"Отдавна се канех - и все отлагах - да сложа ред в личния си архив, трупан в продължение на половин век. Ето, че и за това дойде време. ... |
|
|
Капиталният труд на проф. Филип Панайотов обхваща основните периоди на българската публицистика от нейния старобългарски период до периода до Освобождението и съвременното й състояние. Откроени са фигурите на големите наши публицисти и издатели, както и ролята на отделни вестници, списания и книги, белязали яркия път на българската журналистика. ... |
|
|
Биографична книга за личността на малко известния журналист и общественик Йосиф Хербст.
Роден в Одрин, в заможно еврейско семейство, той завършва "Военното училище" в София. Служи в "Първи пехотен софийски полк" и статистическо-топографското отделение на "Министерство на войната". Работи в редакцията на в. "Военни известия" и "Български търговски вестник". Сътрудничи в български и чужди вестници. Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициалния правителствен в. "Време" (1908).
Има два мандата като директор на печата – ... |
