"Всички предлагани досега определения за религията имат една обща черта: всяко от тях посвоему противопоставя свещеното и религиозния живот на профанното и светския живот. Трудностите възникват, когато трябва да бъдат установени ясни граници на понятието "свещено"; при това затрудненията са не само теоретични, но и практически. Защото, преди да се дава някакво общо определение на феномена религия, е редно да се знае къде всъщност трябва да се търсят конкретните религиозни явления и преди всичко тези, които са достъпни за наблюдение в "чист вид", с други думи, "най-простите" и близки към ... |
|
|
Обещанията на равноденствието (1907-1937). Жътвата на слънцестоенето (1937-1960). ... "Мирча Елиаде (1907 - 1986), големият философ, историк на религиите, ориенталист и писател фантаст от румънски произход, е сред най-четените автори у нас през последните две десетилетия, след като отпадна забраната за публикуването му. Тази книга заема особено място в обемистото му и разностранно творчество. Тя е своеобразен гид из глъбините на неговата богата и сложна душевност и мистика на съдбата му. "Спомени" е всъщност житейската и философската автобиография на забележителния мислител, духовен учител на няколко ... |
|
|
Фантастична проза. ... "Не допускам, че стерилността, отегчението, декадансът, вярата в края на света - всичко това, което бе на мода тридесет-четиридесет години в Европа, има някакво бъдеще. Жаждата по нови духовни светове, откриването на непознатите източни религии няма да остане без последствия. Затова твърдя, че аз, Мирча Елиаде, съм оптимист.""Мирча Елиаде притежаваше една необикновена дарба - да прави всяка идея пълнокръвна и заразителна, да я обкръжава със сиянието на известна истерия, но истерия положителна, възбуждаща, здравословна...""Елиаде винаги е обичал прозата от балзаковски тип, ... |
|
|
"Мефистофел и Андрогина" е сред ключовите книги на един от най-оригиналните мислители на XX в. - Мирча Елиаде. Написана в края на 50-те години на XX в., тя оказва значително влияние върху най-различни интелектуални течения и школи. Предизвиква ожесточени спорове както върху същността на концепциите в книгата, така и върху личността на самия автор. Като съзнателно се отклонява от основната линия на развитие на западната философия, Елиаде предлага на читателя нов поглед върху обичайните неща. Друга задача на автора по неговите думи е изследванията му да "илюстрират усилията на един историк на религиите, заел ... |
|
|
Четири основополагащи и взаимосвързани понятия, четири "движещи идеи" ще ни помогнат да проникнем в същността на индийската духовност. Ето ги: карма, мая, нирвана, йога. Историята на развитието на индийската философия може да бъде написана, като се тръгне от всяко от тези фундаментални понятия, но задължително ще стане дума и за другите три. Използвайки терминологията на западната философия, можем да кажем, че след постведическата епоха Индия се е стремила най-вече да разбере: Закона на универсалната причинност, свързващ човека с Космоса и осъждащ го на безкраен низ от прераждания – закона на кармата. ... |
|
|
„Шаманизмът е една от архаичните техники на екстаза и същевременно мистика, магия и „религия“ в широкото значение на тази дума. Опитваме се да покажем това в различни исторически и културни аспекти на шаманизма и дори се опитваме да нахвърляме кратка история на формирането му в Централна и Северна Азия. По-голямо значение обаче придаваме на представянето на самия феномен на шаманизма, на анализа на неговата идеология, на обсъждането на неговите техники, символики, митологии. Смятаме, че подобно начинание ще заинтригува не само специалиста, но и културния човек изобщо. Именно към него преди всичко се обръща тази книга.“ ... |
