Днес Алек Попов е изтъкнат културен деец - уредник в Националния литературен музей, главен редактор на списание "Родна реч", член на Сдружението на българските писатели, член-кореспондент на БАН в направление "Творци на изкуството".
През годините става и известен автор, отличен с редица литературни награди, сред които са:
- 1994 г. - наградата на БНР за криминален разказ "Павел Вежинов"
- 1995 г. - българската награда за фантастика "Гравитон"
- 1999 г. - наградата за къс разказ "Рашко Сугарев"
- 2004 г. - годишната награда на английското електронно списание "Clouds", където романът "Мисия Лондон" се публикува на английски език
- 2005 г. - Националната награда за драматургия "Иван Радоев" - за пиесата "Мисия Лондон"
- 2005 г. - Националната награда за драматургия "Иван Радоев" - за пиесата "Мисия Лондон"
- 2007 г. - наградата "Елиас Канети" (Русе) за романа "Черната кутия"
Като какъв го познават неговите читатели? Творец с голям писателски опит, Алек Попов се отличава и с оригинален, неподражаем стил на писане. Прозвището "най-забавния сериозен български автор", дадено му от Захари Карабашлиев, е напълно заслужено. "Алек Попов е между Светослав-Минковия абсурдизъм и Павел-Вежиновия абстрактен реализъм" - казва в своя критически текст за автора Антон Баев. А когато говори сам за своята работа, в интервю за в-к "Капитал" Алек Попов казва следното:
"Всяка история прилича на влак с променящо се разписание и неизвестна крайна точка. Понякога влакът спира и стои с дни на някоя загубена гара, а друг път профучава покрай местата, където би искал да слезеш и да позяпаш. Логиката на движението се променя, според особеностите на ситуацията. За да стигнеш там, където си намислил, може да се наложи да промениш маршрута. А ако държиш непременно да следваш вече набелязания маршрут, накрая може да се озовеш съвсем другаде. В действието е закодирана психологията на героите, които го движат."
Героите, за които говори авторът, често носят нестандартни имена, измислени с известна доза хумор: например баронеса Хафбрейн, сър Галфън, Емералд Спарк, народните и партизанските имена Храста, Последния пирон, Винт, Мончо, Медвед, Нощ, Гробокопача на капитализма. Също така "бисери" като Белла Суис, Манди Бонг, Вера Дикни и Чиира Морнингейт. Ако разпознавате любимите си герои, може би вече сте прочели някои от книгите на Алек Попов. Сред първите от тях са няколко сборника с разкази (напр. "Другата смърт" - 1992 г, "Мръсни сънища" - 1994 г., "Игра на магии" 1994 г. и др.). След това се появява романът "Мисия Лондон". Свежият хумор на тази книга се превръща в източник на вдъхновение и за други творци и девет години по-късно по романа се появява българска екранизация. Жанрът на разказа също продължава да се обогатява: в творческата биография на Алек Попов се появяват сборниците "Спътник на радикалния мислител, "Спътник на радикалния мислител 2", "Митология на прехода", "Телесни плевели". Написани са и още два романа, с които Алек Попов се утвърждава като автор извън традициите - "Черната кутия - ниско прелитащи кучета" и "Сестри Палавееви в бурята на историята".
"Мисия Лондон" - филмът
"Отначало започнахме работа с английски сценарист, не се получи добре, след това решихме да опитаме с един унгарец. Накрая установихме, че сценарият за този филм не може да бъде написан от чужденец, защото основното усещане за героите се базира на нашата народопсихология. Третият и последен опит, за да стигнем до финалния вариант, беше с Алек и Деляна Манева."Резултатът: една комедия, в която фалшивата английска кралица се среща с танцуващи прабългарски войни, руските мафиоти се срещат с английските тарикати, а изисканото патешко с боровинки се среща с абсолютния хаос.
Лентата е заснета почти изцяло извън България - копродукция на България, Унгария, Македония, Швеция и Англия - наистина мащабен проект! Това е и първият български филм, издаден в blu-ray формат, така че филмовият материал да бъде реализиран с възможно най-високо качество. Актьорският състав включва не само наши, но и чуждестранни актьори. Както казва Алек Попов:
"Една добра история предизвиква интереса на много хора в продължителен период от време и по нея могат да се направят книги, филми, пиеси. Това е ценност. Като магазин на кьоше. Няма да пропадне. Питайте старите търговци, които знаят и две, и двеста."
И както говорят фактите, на думите му може да се вярва.
