"Цветан Тодоров (1939 - 2017) публикува книгата Ние и другите. Френската мисъл за човешкото многообразие в началото на 1989 година, а я е писал години преди това. В нея той за пръв път излиза от своята дискретност и осъжда недвусмислено режима в тоталитарна България, където е живял до 1963 година. От тази хронология се вижда, че Тодоров се произнася публично против комунистическия режим в родната си страна не просто от конюнктурни съображения. Занапред ученият ще пише по въпроси, които са в тясна връзка с неговия жизнен опит. А в битието си на французин, дошъл от друга страна, Тодоров се опитва да разбере как ... |
|
В книгата са събрани текстове на големия интелектуалец Цветан Тодоров, едно наследство от мъдрост и прозрения, които да напомнят за висотата на неговия ум. "За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито дърдорко, нито фокусник. Той беше кротко непримирим, прозорлив интелектуалец, скромен учен, изследовател енциклопедист и педагог ("превеждач", казваше той), хуманист без илюзии, гражданин на света, умерен и взискателен. Затова е толкова важно да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни - по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата участ. ... |
|
"Дълг и наслада" е единствената автобиографична книга на Цветан Тодоров , който остави богато духовно наследство, предизвикало световен интерес и към идеите, и към личността му. Тодоров предпочиташе да говори за другите, вместо за себе си. Журналистката Катрин Портвен е успяла да го въвлече в смислен диалог, от който научаваме важни биографични обстоятелства около живота на големия мислител. Нещо повече, убеден в евристичните възможности на диалога, в отговорите си на въпросите на Катрин Портвен - Тодоров разкрива съществени страни от една или друга своя книга. В този смисъл "Дълг и наслада" е ... |
|
Революцията и творците Русия: 1917 - 1941. ... "Хуманист, който устоява в грубо и цинично време. Но хуманист без наивност, илюзии и слабост по отношение на утопиите и системите. Несломим и свободен дух." Брюно Фрапа, вестник "Ла Кроа" "Цветан Тодоров несъмнено е човекът с най-широка култура, когото познавам, най-истинският хуманист, онзи, който най-много ми е помогнал да разбера, че връзката между културата и хуманизма не е случайна." Андре Конт-Спонвил, "Нежен е животът" Цветан Тодоров Тодоров е българо-френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, ... |
|
Изповеди представени от Цветан Тодоров . ... "Интимната проза на Марина Цветаева е впечатляващо свидетелство за трагичната съдба и за гения на руската поетеса. Цветан Тодоров е съставил тази книга от изповедни документи (дневници, кореспонденция, бележки), публикувани едва напоследък. От огромния масив лични тетрадки, любовни и приятелски писма, нахвърляни самопризнания на Цветаева, Тодоров е подбрал ярки фрагменти, разкриващи вътрешния мир на тази изключителна жена. Смутните времена до голяма степен обясняват превратната съдба на Цветаева. Но най-впечатляващо в нейните изповеди е напрежението между поетическия ... |
|
"Завладяването на Америка", публикувана във Франция през 1982 г. и преведена на петнадесет езика, бележи поврат в научната ориентация на Тодоров. Занапред той ще изследва отношенията между различните културни общности с критерии, формулирани в традицията на хуманизма и обвързващи общочовешкото с локалното, универсализма с плурализма. Хармонията между тях е предпоставка за диалога и съжителството на културите. В откриването и завладяването на Америка Цветан Тодоров вижда началото на продължителен процес на признаването на другия. Неговите фази – опознаване, общуване, асимилация, експлоатиране, еманципиране, ... |
|
Цветан Тодоров , роден в България през 1939 г., живее и работи във Франция от 1963 г. Виден теоретик на литературата и историк на идеите. Автор на повече от трийсет книги, преведени на много езици. През последните 20 години осмисля наследството на хуманизма и неговото място в ценностната система на нашето време. ... |
|
Второ издание. ... Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен Аз? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това да запази той свидната си свобода без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от Аза. Тук представям възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, ... |
|
Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен "аз"? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това той да запази свидната си свобода, без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от аз-а. Тук представяме възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, без ... |
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
В есетата от тази книга, писани в различни моменти през последните две десетилетия, Цветан Тодоров очертава духовните портрети на писатели, философи, мислители на социалното. Те са живели в различно време, различават се по нагласа, по възгледи, по изразни средства. На пръв поглед откривателите на Америка, творчеството на Едуард Саид, Йохан Волфганг Гьоте , Амадеус Моцарт, Анри Стендал, Самюъл Бекет , Бенжамен Констан, Жан-Жак Русо и Франсоа дьо Ларошфуко създават впечатление за пъстър свят и идейно многообразие. Ала между тях Тодоров е съумял да прокара и пресечни точки, и съединителни линии. В дòсега си с тези ... |
|
"Очерците и етюдите в тази книга са писани в продължение на две десетилетия след падането на Берлинската стена. Тогава Тодоров вече е преодолял задръжките си да анализира тоталитаризма, изследвал го е в няколко свои книги, а покрай тях посвещава и по-кратки текстове на отделни явления, свързани с тоталитарните общества. Именно тези текстове са включени в настоящия сборник. Авторът проследява съдбата на пет ярки личности, жертви или просто съвременници на тоталитаризма, а впоследствие и негови анализатори. Така комунизмът и фашизмът се разкриват не като абстрактни конструкции, а като преживян опит на хора, изиграли ... |