Недовършената градина

Второ издание. Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен Аз? Какво следва оттук нататък?
Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това да запази той свидната си свобода без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от Аза. Тук представям възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, без да забравяме Русо. За тях човешкото съществуване е като "недовършената градина", за която говори Монтен: нито изцяло детерминирано от външните фактори, нито изцяло зависимо от волята на властващите. То е място, където се учим да превръщаме мимолетното в дълготрайност, а случайната среща -в жизнена необходимост.
Цветан Тодоров

Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия - общественикът Иван Пеев-Плачков. Брат му, Иван Тодоров, е известен физик. Завършва гимназия в България и учи български език и литература в Софийския държавен университет, където завършва през 1961 г.

През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1970 г. защитава докторска дисертация на тема "Теория на литературния анализ" под ръководството на Ролан Барт. Защитава тезата, че поетиката - това са специфичните езикови условия на създаване и означаване на художествения текст. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, с която има две деца. Развежда се с нея след 35 години брак.

В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а след 1990 г. - от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на Централна Америка и Втората световна война.

Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на руските формалисти, който значително допринася за развитието на съвременната поетика. След това публикува "Литература и значение" (1967). В "Увод във фантастичната литература" (1970) разглежда сериозно и задълбочено фантастичната литература.

Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема "Ние и другите", споровете на хуманистите в Европа от епохата на откриването на Новия свят и процесът на колонизация. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа. Неговият анализ на значимостта и самоопределянето има голямо значение за антропологията и социологията. Тодоров, за разлика от Макиавели и Хобс, не вижда в общността зъл по своята същност организъм, с който човек се обвързва само поради своята немощ. Напротив, за него общността е неизбежност, продиктувана от нуждата за признанието на човека, вкоренена в неговата психика. Тази концепция се основава на психоанализата на Лакан и интерпретацията на творчеството на Хегел и Кожев.

Цветан Тодоров говори за себе си като за емигрант и се самоопределя като европеец. Размишлява за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, любовта си към литературата, отдалечаването си от структурализма, и от аполитичността. Обяснява своя критически хуманизъм, крайната си умереност, неприязънта си към двуполюсните модели и желязната завеса. Занимават го проблемите за допирните точки, смесването на културите ("метисаж"), "сивите зони" и търси отговор на въпроса "Kak да се живее?"

В книгата си "Завладяването на Америка. Въпросът за Другия" Цветан Тодоров разсъждава за начина, по който местните култури в Америка са били жестоко унищожени от конкистадорите. Следвайки Михаил Бахтин, Тодоров извежда идеята за диалога като "такова положение, при което нито един от участниците не свежда другия до обект". За диалога са нужни два субекта.

Почетен доктор на Софийския университет (1988). Цветан Тодоров е носител на Наградата на Принца на Астурия за обществени науки за 2008 г. Умира на 7 февруари 2017 г. в Париж след усложнения в резултат на невродегенеративно заболяване.

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg

Тодоров и завръщането на хуманизма, предговор от Стоян Атанасов
Пролог. Неспазеният договор
Взаимодействието между четирите фамилии

• Консерваторите
• Скъсаната верига
• Сциентистите
• Индивидуалистите
• Хуманистичната фамилия
• Семейни свади
• "Гордост" и "наивност"
• Естествено или изкуствено
• Хуманизмът в хода на историята

Заявената автономия

• Монтен
• Декарт
• Монтескьо
• Русо
• Констан

Взаимозависимост

• Социалната природа
• Социалност
• Поглед и привързаност
• Човешкото общуване

Животът в самота

• Епохата на индивидите
• Възхвала на самотата
• Русо съдник на Жан-Жак
• Желанието за независимост
• Деен живот и съзерцателен живот

Пътищата на любовта

• Невъзможната замяна
• Любовта желание
• Любовта радост
• Индивидът като цел
• Да обичаш несъвършеното
• Любов и хуманизъм

Индивидът - множественост и универсалност

• Човекът - многолик и променлив
• Основната форма
• Индивидът като цел
• Неповторимо същество
• Азът и другите
• Човешката участ

Изборът на ценностите

• Изкуството да се живее според индивидуалистите
• Мъдростта на Монтен
• Почтеността на Ларошфуко
• Естетизмът на Бодлер

Морал по мярката на човечеството

• Третият път
• Двойното съществуване
• Защита на морала
• Критика на християнския морал
• Съзнание и разум
• Дълг и наслада
• Крехко щастие

Потребност от ентусиазъм

• Царството на интереса?
• Интерес и чувства
• Разцентрованият човек
• Морал и религия
• Морал и истина

Епилог. Хуманистичният облог
Литература
Показалец на имената