"Вършейки своите покупки по търговската улица, не забравяйте, че там, на края ѝ, има театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите. Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за културата на всеки народ." Леон Даниел ... |
|
|
"Всеки режисьор има в бюрото си едно "тайно" чекмедже. То се отваря рядко. Затова в него цари пълно безредие. Афиши, програми, снимки са смесени така, че с труд може да се отдели продукцията на 1952 г. от 1960 г. Бележници - колко много бележници! Вие нищо не бихте разбрали от тях. А всъщност в тия бележници, чрез тия бележници са зреели успехите и провалите на моето поколение. А най-интересното са разхвърляните недописани листове. Тезиси за изказвания, планове за доклади, гневно начало на статия, която не е имало смисъл да се довършва, черновки на писма, които като правило са смачкани в изблик на безсилие, ... |
|
|
"Когато се вглеждам в своя живот възможно най-съсредоточено, виждам, че той е низ от любовни раздели със спектакли. Може би професията ми е виновна - такава една тъжна професия на непрекъснато изоставяни любовници, които са длъжни да се влюбват пак. Искам да разкажа за спектаклите, в които съм участвал и които съм правил. За мене те са един низ от живо хора, които са ме направили такъв, какъвто съм. Много от тях не са се представяли в театрално здание, те са се разигравали в живота. Но това никак не им е попречило да се забият здраво в спомените ми. Нещо повече: тия именно нетеатрални спомени са изглежда арсеналът на ... |
|
|
"Тази книжка, драги читателю, беше написана през годините 1967 - 1972, т.е. много отдавна. Имаше един млад писател Георги Мишев (сега вече възрастен писател). Той работеше в едно младежко издателство и един ден ми каза: "Ти защо не напишеш една книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси?". Аз само се изсмях, защото вече бях написал една книжка за възрастни зрители, с надеждата, че те ще се научат да гледат един "по-млад" театър с по доверчиви очи и нямах чувството, че съм извършил много полезна работа. Реших, че трябва да напиша една театрална ... |
|
|
Личността му винаги носи нещо неочаквано, той е необикновено съчетание от на пръв поглед несъчетаеми прояви. Той е цялостен, защото следва свои търсения, открива нови светове, неуморен е... Театърът на Леон Даниел е самият той, самата негова личност! Той създава школа и е забележителен педагог, без да преподава в театралната академия. Гонен и местен по театралната карта като неудобен, Даниел днес е една от най-безспорните фигури в театъра ни. Това са обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си, ценностите си. Мирослава Кортенска ... |
