Сборникът "Пиеси за деца" за първи път обединява едни от най-обичаните пиеси на Недялко Йорданов.
В него ще откриете:
Вълкът и седемте козлета;
Крокодил посред Балкана, или Красимир и Владимир на село;
Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки;
Приключения опасни със герои сладкогласни;
И в дъжд, и във вятър, пак на театър;
Вълкът срещу Козата и трите ѝ козлета.
... |
|
|
"Ето че най-неочаквано проживях цели 80 години.
Недопустима възраст за един поет, на когото му се иска да го запомнят млад.
Лошото е, че ми се пише все така упорито, вместо да си изживея на спокойствие годините, които ми остават.
Не смея да се оплаквам, защото чувам ядосания глас на моята баба, която ми вика отгоре: "Пепел ти на езика!"
При това положение, ето че си позволявам отново да ви предложа най-новите си стихотворения, написани през последната 2019 година и дори няколко от сегашната 2020-а.
Не гарантирам, че това ще е последната ми книга."
Недялко Йорданов ... |
|
|
Събрано творчество от 2000 - 2016 г. ... "Разкъсван между днес и вчера
не смея да надникна в утре.
Необходима бариера...
И всяка нощ... И всяка сутрин...
Защо ми е? Не ща да зная...
Но, всъщност, право да си кажа,
не вярвам, че е близко краят...
Дори не смятам, че е важен.
Усмихвай се, прекрасна старост!
Не чуваш май... Май тихо шепна?
Здравей, море! Вълшебна ярост!
Идилия великолепна!"
Недялко Йорданов ... |
|
|
"Когато ненадейно се изправиш
пред страшния и зейнал небосвод,
не тръгвай още, запретни ръкави
и тихо прошепни "Живей, живот!".
Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен!
Как не съзнаваме, че си във нас.
Как те пилеем... Глупаво... Ужасно...
И ден след ден... Изтичат...Час след час..."
Недялко Йорданов ... |
|
|
"Било ли е, или не е било?
През 1963 година влязох в театъра...
Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги.
Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената?
Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето.
А първия - Бургаския - напуснах сам.
И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото.
Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в ... |
|
|
"Любов по време на социализъм" е първият роман на Недялко Йорданов. ... "Тази тетрадка открих в ръкописите на дядо ми, внимателно скрита в един много стар сандък, облепен с етикети от различни пристанища, служил за багаж по време на презокеански пътувания. Дядо го беше купил от антиквариат - той си падаше по такива стари вещи. Тетрадката от двеста страници с черни твърди корици беше скрита под двайсетте годишнини на сп. "Златорогъ" на литературния критик Владимир Василев. Свикнала бях с почерка на дядо, защото се ровех в ръкописите му, като е бил млад. После той премина на компютър и не ми беше ... |
|
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети.
И подозрително блясват шпаги от минали страсти -
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък.
Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов, ето, ... |
|
|
Глупако... Клончето откърши...
Порадвай му се... Днес... Сега.
Не вярваш... Но животът свърши.
И няма вече за кога.
Размърдай старото си тяло...
Не давай да се предаде.
Тръгни... Опитай отначало...
Но няма вече за къде.
И все пак... Все пак... Ето, чувай...
Звучи последното танго.
Стани, глупако... И танцувай...
Но няма вече със кого. ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи.
Това са моите ученически и студентски стихове.
Бил съм 15, а после 21 годишен.
Влюбен. Наивен. Непорочен.
Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата.
Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша...
Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
|
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга.
Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
|
Това е документална история за съдбата на бащата на поета Недялко Йорданов: комунист, командир на нелегален щаб, той е осъден на смърт по Закона за защита на държавата. Макар присъдата фактически да не е изпълнена, в резултат на системните инквизиции Асен Недялков Йорданов умира в началото на 1947 година. Посмъртно той бива оклеветен от своите бивши другари и обвинен в предателство. Книгата търси не реабилитирането на бащата, който "почти не е живял", а представянето на неговата голяма любов към майката на поета – Кина. Недялко Йорданов пише, че това е любов, която е продължила 62 години (макар двамата реално да ... |
