"Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им.
Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки ... |
|
|
"Не ми се беше случвало, но се случи...
Отначало ме беше обзела паниката от отлитащото време....
И от там - неистовото желание да успея да изкажа всичко,
което до сега съм пропуснал да споделя...
Случи се в ранна есенна сутрин, когато едва се развиделяваше....
Продължи в тъмните зимни часове от 4 до 7...
Не беше навик, а необходимост...
Пишех тези стихотворения някак на един дъх...
И бързах да ги споделя във фейсбук...
И чаках с нетърпение отзивите на моите приятели по
страница....
И извън нея...
Оказа се, че те всяка сутрин ги чакат и настояват да не
спирам...
Не спрях...
А се опитвах да спра.
И така. ... |
|
|
Някога, някога ... ... Недялко Йорданов очертава един нов и неочакван път към себе си, като издава в трилогия своите съкровени ученически и студентски дневници.
Първата книга събира пълния текст на три тетрадки на 16-19-годишния тогава младеж с най-интимните му мисли и чудесните му ранни творби. Нито едно от двете не звучи по младежки наивно, напротив - разкрива се един завършен и силен характер на човек, който знае какво иска и как си представя живота: "Как ми се иска да стана известен поет, как страшно ми се иска, - споделя той. - Чувствам толкова много сили за това. Това е била мечтата ми от седемгодишна ... |
|
|
Реших да събера пиесите си на едно място като съзнавам риска, че те са писани в един огромен интервал от повече от 40 години. През тези години много неща са се променяли не само в България, но и в светоусещането на световния човек - като информираност, морал, норми на поведение и т.н. Да не говорим за политическите катаклизми. Или за социалното битие.
Публикувам ги така, както са се играли (или неиграли) навремето, без да правя опити да ги осъвременявам. Все пак драматургията е също един документ на епохата и ако един ден някой режисьор поиска да се обърне към някоя от пиесите ми, той може сам да реши кое да осъвремени и ... |
|
|
Това са пиеси, които съм писал вече като режисьор. Всички те са написани специално за Бургаския театър и поставени от мен на бургаска сцена. Смея да кажа, че тогава Бургаския театър беше в своя разцвет - с много разнообразен и силен актьорски състав и с един изключителен сценограф Тодор Станилов. ... |
|
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата.
Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша...
Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
|
|
"Малко непривично съм събрал тук сатирични стихотворения и не толкова сатирични песни. Сатирата винаги ме е привличала, още от студентските години, от оня легендарен стенвестник "Трън", в който ние, десетина студенти, пишехме под псевдонима Трендафил Акациев..."
"Возят ме днес с мерцедеса по Руски
два бодигарда и всеки с пищов
Гледам отсреща продава закуски
моята първа голяма любов.
Беше момиче с богата фантазия,
пълна отличничка, суперталант
десетокласничка в осма гимназия,
а аз бивш затворник и хулиган.
Ваня се казваше. Казвах й Ваничка.
Носеше дънки и къси поли.
Тя във сърцето ... |
|
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми.
"Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982.
Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването.
Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър.
Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се.
Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта...
Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи.
Това са моите ученически и студентски стихове.
Бил съм 15, а после 21 годишен.
Влюбен. Наивен. Непорочен.
Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга.
Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
|
Това е документална история за съдбата на бащата на поета Недялко Йорданов: комунист, командир на нелегален щаб, той е осъден на смърт по Закона за защита на държавата. Макар присъдата фактически да не е изпълнена, в резултат на системните инквизиции Асен Недялков Йорданов умира в началото на 1947 година. Посмъртно той бива оклеветен от своите бивши другари и обвинен в предателство. Книгата търси не реабилитирането на бащата, който "почти не е живял", а представянето на неговата голяма любов към майката на поета – Кина. Недялко Йорданов пише, че това е любов, която е продължила 62 години (макар двамата реално да ... |
