Сборникът "Пиеси за деца" за първи път обединява едни от най-обичаните пиеси на Недялко Йорданов.
В него ще откриете:
Вълкът и седемте козлета;
Крокодил посред Балкана, или Красимир и Владимир на село;
Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки;
Приключения опасни със герои сладкогласни;
И в дъжд, и във вятър, пак на театър;
Вълкът срещу Козата и трите ѝ козлета.
... |
|
|
"Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им.
Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки ... |
|
|
"Не ми се беше случвало, но се случи...
Отначало ме беше обзела паниката от отлитащото време....
И от там - неистовото желание да успея да изкажа всичко,
което до сега съм пропуснал да споделя...
Случи се в ранна есенна сутрин, когато едва се развиделяваше....
Продължи в тъмните зимни часове от 4 до 7...
Не беше навик, а необходимост...
Пишех тези стихотворения някак на един дъх...
И бързах да ги споделя във фейсбук...
И чаках с нетърпение отзивите на моите приятели по
страница....
И извън нея...
Оказа се, че те всяка сутрин ги чакат и настояват да не
спирам...
Не спрях...
А се опитвах да спра.
И така. ... |
|
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата.
Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша...
Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
|
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга.
Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
|
Това е документална история за съдбата на бащата на поета Недялко Йорданов: комунист, командир на нелегален щаб, той е осъден на смърт по Закона за защита на държавата. Макар присъдата фактически да не е изпълнена, в резултат на системните инквизиции Асен Недялков Йорданов умира в началото на 1947 година. Посмъртно той бива оклеветен от своите бивши другари и обвинен в предателство. Книгата търси не реабилитирането на бащата, който "почти не е живял", а представянето на неговата голяма любов към майката на поета – Кина. Недялко Йорданов пише, че това е любов, която е продължила 62 години (макар двамата реално да ... |
|
|
Някога, някога ... ... Недялко Йорданов очертава един нов и неочакван път към себе си, като издава в трилогия своите съкровени ученически и студентски дневници.
Първата книга събира пълния текст на три тетрадки на 16-19-годишния тогава младеж с най-интимните му мисли и чудесните му ранни творби. Нито едно от двете не звучи по младежки наивно, напротив - разкрива се един завършен и силен характер на човек, който знае какво иска и как си представя живота: "Как ми се иска да стана известен поет, как страшно ми се иска, - споделя той. - Чувствам толкова много сили за това. Това е била мечтата ми от седемгодишна ... |
|
|
Събрано творчество от 2000 - 2016 г. ... "Разкъсван между днес и вчера
не смея да надникна в утре.
Необходима бариера...
И всяка нощ... И всяка сутрин...
Защо ми е? Не ща да зная...
Но, всъщност, право да си кажа,
не вярвам, че е близко краят...
Дори не смятам, че е важен.
Усмихвай се, прекрасна старост!
Не чуваш май... Май тихо шепна?
Здравей, море! Вълшебна ярост!
Идилия великолепна!"
Недялко Йорданов ... |
|
|
"Когато ненадейно се изправиш
пред страшния и зейнал небосвод,
не тръгвай още, запретни ръкави
и тихо прошепни "Живей, живот!".
Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен!
Как не съзнаваме, че си във нас.
Как те пилеем... Глупаво... Ужасно...
И ден след ден... Изтичат...Час след час..."
Недялко Йорданов ... |
|
|
"Било ли е, или не е било?
През 1963 година влязох в театъра...
Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги.
Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената?
Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето.
А първия - Бургаския - напуснах сам.
И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото.
Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в ... |
|
|
"Любов по време на социализъм" е първият роман на Недялко Йорданов. ... "Тази тетрадка открих в ръкописите на дядо ми, внимателно скрита в един много стар сандък, облепен с етикети от различни пристанища, служил за багаж по време на презокеански пътувания. Дядо го беше купил от антиквариат - той си падаше по такива стари вещи. Тетрадката от двеста страници с черни твърди корици беше скрита под двайсетте годишнини на сп. "Златорогъ" на литературния критик Владимир Василев. Свикнала бях с почерка на дядо, защото се ровех в ръкописите му, като е бил млад. После той премина на компютър и не ми беше ... |
|
|
"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш.
Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов, разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е ... |
