"Годините" е смела и експериментаторска творба, търсеща нови измерения на романа. Смята се за една от най-реалистичните творби на Улф, която не внушава абстрактни идеи за вселената, битието, а носи тежкия отпечатък на времето, в което е написана. Навярно именно поради това е най-търсена и предпочитана от читателите. Вирджиния Улф представя историята на семейство Парджитър - типични представители на средната класа в периода 1880 - 1937 г. и проследява три поколения от английското семейство като прескача волно във времето. И макар романът да не е семеен портрет, нито семейна сага, той разказва историята и ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
Книгата Мигове от живота на Вирджиния Улф излиза на български за първи път и е точно това, което заглавието обещава. Писана в продължение на четири десетилетия, но публикувана години след смъртта на авторката, тази единствена мемоарна творба на британската модернистка предлага избрани мигове от живота ѝ и остава в историята като достоверен и откровен прочит на брилянтния ѝ ум. Събрани в сборник, записките на Улф започват с текстовете Спомени и Щрихи от миналото, посветени на ранните ѝ години. Следващите есета, Хайд парк Гейт 22, Старият Блумсбъри и Сноб ли съм?, са създадени в литературния Клуб на ... |
|
|
Истинският читател е по същество млад човек с огромно любопитство, човек на идеите, непредубеден и общителен, за когото четенето прилича повече на енергична разходка на открито, отколкото на самотно уединение в кабинет; той крачи по стръмния път, изкачва се все по-нависоко и по-нависоко, докато вече едва вдишва разредения въздух; тоест за него четенето изобщо не означава заседнал живот. Верният читател и минзухарът съдържа част от най-добрите есета на Вирджиния Улф. ... |
|
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
Вирджиния Улф (1882 - 1941) е призната за една от най-големите писателки на XX в., ключова фигура в световната литература. През целия си творчески живот тя създава малък брой разкази и темите в тях са онези новаторски търсения от 20-те години, които изследват личността и съзнанието, конфликта между вечното и преходното, между действителното и въображаемото, и именно тяхната неповторимост изисква въвеждането на нови литературни техники. В тези ранни разкази най-добре, дори нагледно, се вижда как около зрънцето реалност Вирджиния Улф с лекота плете мрежа от мисловни асоциации - странни, мъгляви, често неразбираеми. ... |
|
|
"Флъш" е книга с необикновена съдба! Вирджиния Улф започва работа по нея след продължителния творчески процес по шедьовъра си "Вълните" (1931) и я приема повече като литературен експеримент, отколкото като творба, с която да обогати биографията си. Но през 1933-та текстът се публикува в книга и резултатът изненадва всички - "Флъш" се радва на толкова голям успех сред читателите, че става един от най-харесваните романи на британската писателка. Флъш е кокер шпаньол от най-висок клас. Ушите му са красиви, краката му са изящни, а козината му блести като злато. През лятото на 1842 година той ... |
|
|
Илюстрации: Свобода Цекова. ... "Слоновете пиеха вода; жирафите хрупаха листата на най-високите магнолии; хората, които пресичаха моста, им хвърляха банани, подхвърляха ананаси във въздуха и вкусни златисти кифлички, пълнени със сладко от дюли и рози, защото маймуните ги обожаваха." Из книгата Вирджиния Улф (1882 - 1941) е родена под името Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е важен представител на модернизма в литературата. Най-известните ѝ творби са романите "Мисис Далауей", "Към фара" и "Орландо". Има две истории за деца - "Пердето на бавачката Лъгтън" и " ... |
|
|
Вирджиния Улф е британска писателка, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през XX век. Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри. Есетата, разказите, статиите и романите на Виджиния Улф се смятат за основата на съвременния феминизъм. Творбите ѝ, преведени на повече от 50 езика в целия свят, са източник на вдъхновение за създаването на множество пиеси, романи и филми. "До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, ... |
|
|
Почукването се повторило три пъти. Госпожа Гейдж скокнала от леглото колкото могла по-бързо и се приближила до прозореца. Там, за нейна най-голяма изненада, кацнал на перваза, стоял един огромен папагал. Дъждът бил спрял, нощта била ясна и лунна. Отначало тя много се изплашила, но скоро разпознала сивия папагал Джеймс и страшно се зарадвала, че е успял да се спаси от огъня. ... |
