Юбилейно издание. ... "За зло или за добро, но съдбата бе пожелала съзряването ми да върви успоредно с най-отблъскващия период в историята изобщо. Това бе времето, когато на тежката инфекция, от която човечеството бе заболяло в края на 20-те години, ѝ бяха нужни 30-те, за да измине пътя от зародиш до кулминация. Така под влияние на ставащото бе напълно естествено да се оформят симпатиите и антипатиите на навлизащите в живота млади мъже и жени от неутралното уж все още Царство България. Аз бях един от тях.
Защо използвам думата "инфекция"? Защото почти непосредствено след края на Първата световна ... |
|
|
"Защо това заглавие? Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с ... |
|
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика.
„Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
|
След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии".
"...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..."
Петко Бочаров
"Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в ... |
