Романът на Стефан Чапалику "Всеки полудява по свой начин" е трилогия с автобиографичен характер, която проследява паралелно промените в живота на отделния човек и на обществото в Албания през последните петдесет години. Настоящето издание представя първата от трите книги, в която разказвачът е все още дете. То чувства себе си в центъра на вселената - провинциалния роден град Шкодра, или по-точно в центъра на компаса, обхващащ няколко концентрични кръга: родителите му, останалите близки от рода, съседите и приятелите, градските постройки и институции. Отвъд тях се простира "големият свят", с който ги ... |
|
|
"Матео остана без работа" е органично цяло от три части: 24 кратки разказа, всеки от които е свързан с предишния и със следващия, също като плочки от домино, чрез персонажите, подредени в азбучен ред. Във всеки разказ съдбата на главния герой се преплита по някакъв начин с тази на друг, второстепенен герой, който става главен в следващия разказ, и така постепенно се стига до буквата М - втората част с характер на кратък роман или новела, в която Матео е главното действащо лице. Третата част (послеслов) съдържа в кратка есеистична форма разсъжденията на автора, които дават ключ към философския смисъл на първите ... |
|
|
Стария, бащата на разказвача, е тежко болен и преди смъртта си пристига от Австралия в Бръчко, за да види сина си, с когото цял живот е в обтегнати отношения. Синът му е писател, който от Осло се е върнал в Бръчко и живее в лодка на река Сава - плава, понякога пише и се дрогира. Баща му купува стар кораб, който се опитват да обновят заедно, а в това начинание им помага Черния - приятел на писателя и речен контрабандист. Чрез преплитащите се сюжетни линии за живота по реката и множество приключения романът рисува широкоформатно платно на сложните човешки взаимоотношения. "Твой син Хъкълбери Фин" е книга за живота, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... В “Кварталът” засега са представени десет обитатели, но амбициозният проект на автора предвижда да станат четирийсет. Всички носят имената на известни творци - Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Анри Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. С препратки към стила, умонастроенията и поведението на реалните им съименници Гонсало М. Тавареш изразява с хумор и ирония, понякога горчива, своето виждане за парадоксите и абсурда в съвременния свят. Множеството ... |
|
|
Политически роман. Модерна европейска проза. ... "Любимата ми специалност - историята, ме научи, че субективността на човешките постъпки е най-силният им двигател, много по-силен от изкуствено създадената теория за историческата закономерност. Интересите на хората и действията им, произтичащи от тези интереси, определят хода на историята, те са главните движещи сили, често пъти скрити, като водата за воденицата. Помниш ли воденичното колело на село при прабаба ти? Ти беше съвсем мъничка и очаровано заставаше до улея за водата, мъничко изплашена, че ако паднеш, със сигурност ще се удавиш, а водата течеше ли - течеше, ... |
|
|
Лято е в тази книга, дори и природата да не го изтъква, дори и цветята да са само едва напъпили или отдавна вече прецъфтели. Лято е в тази книга, тъй като светлината на лятото е запалена: веднъж пронизително остра, друг път смрачена от буреносни облаци, и същевременно - магична, светлина, която обезсилва часовника и компаса, събира без усилие разделеното във времето и пространството - горе и долу, както ако странстващият по кълбящите се вълни на Нева в същото време вижда димящия басейн на градска къпалня. Поетиката на едновременност на всичко неедновременно е формулирана от самата писателка: "Не сцените са, които си ... |
|
|
"Когато светът беше невинен" продължава темата за детството от първите два романа на Йоана Първулеску чрез своеобразно пътуване във времето, като в поредица от свързани тематично глави проследяваме различни случки и приключения на разказвачката Ана като малко момиче в Брашов по времето на комунизма. Книгата се фокусира върху живота на едно семейство - това на Ана в един свят, изпълнен с вълнуващи събития от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Надникваме и в по-ранните години на комунистическия режим в Румъния. Реконструираното детство от спомена е предадено с ирония от дистанцията на ... |
|
|
"С голи ръце лисица" е сборник с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават страници, понякога за да се срещнат отново в различен етап от пътуването, наречено живот. Цяла една човешка минивселена се разкрива под внимателния и състрадателен поглед на авторовия Аз."Персонажите на тези разкази не са в центъра на повествованието, асе задържат в периферията, остават си по краищата на своя живот, на своя дом, на своята страна, те крачат край пътищата, в покрайнините на своята памет, по границата на обикновеното и разума, случва се да пътуват на стоп, ако някой спре, за да ги вземе. Аз ги взех в моята ... |
|
|
Модерна европейска проза. ... Написана в необичайната жанрова рамка на далматински уестърн, "Адио, каубой" е социална драма, в която зад привидната екстравагантност на повествованието се крие стремежът на авторката да разкрие в дълбочина съдбата на обикновените хора от предградията на Сплит. Книгата е разказ за израстването на главната героиня, в чието мислене критичното отношение към родната среда се преплита с топлота и лиризъм, пробудени от спомена, от познатите и обикнати миризми, вкусове, цветове и звуци на Далмация. Със завръщането си в родния град Рузинава се опитва да осмисли своя житейски избор, както и ... |
|
|
„Баща на мъртвите " е една от най-добрите белетристични творби на Балаж Дьоре. Текстът съхранява езиковия пуританизъм и микрореалистичната прецизност на епичната проза, същевременно на езиково равнище, въпреки консерватизма си, привнася обновителни елементи. Дните на траур и реминисценции принуждават разказвача отново и отново да извиква в паметта си личността и житейската история на бащата, придавайки им ново тълкувание; да извърши преоценка на познанията и пластовете от спомени, които от синовна позиция му позволяват да надникне в миналото, и които в светлината на тайните дневници на бащата търпят значителна ... |
|
|
"Написах "Адамова ябълка" лесно, като на шега. Сякаш бях поел въздух с пълни гърди, и когато изплувах на повърхността - вече всичко беше готово. Може да се каже, че това е книга за бащите и синовете. За страшната любов. За ужаса на празнотата. За легалната употреба на лудостта. За деня, който ще отмине. За онзи миг, когато хората няма да има какво повече да си кажат един на друг. В действителност "Адамова ябълка" лесно би могла да бъде нонфикшън трилър. Ако посмъртната маска вече не е литературен жанр. Цяло щастие е, че избрах да пиша само за живота. Нали?" Ласло Блашкович ... |
|
|
Вари се наежи като котка, изглежда, искаше да се бият. Сега и Мори се подразни, какво иска тази мижитурка, безгласно се запита, трябва да е петдесетина кила, ще го смажа като пешка на шахматната дъска, за какво му е? Хич не му трябваше. Защото Вари пак замахна с юмрук, Мори мълниеносно отби удара му с никога незаучавано кроше фрасна мъжа в челюстта. Тогава дотича плешивият охранител и докато се опомнят, ги заблъска на плаца, по средата на арената. Хайде, тук бъдете силни, рече с немалка доза ирония и ги заряза. На пустия терен слънцето ги заслепяваше, Мори се вторачи във Вари, сега какво, попита и се огледа, видя, че край ... |
