"Градина във Венеция" разказва за Белград през 90-те години по време на стачките и студентските вълнения срещу режима на Милошевич. Това е роман за ентропията, разпиляването, за отричането от себе си, от изградените норми за изкуство, морал, любов и приятелство. Сред несъмнените достойнства на книгата е това, че наред с чисто човешката история за трагичната любов присъства и моралната дилема за "трудните времена", носещи вдъхновение на твореца. Актуално и съвременно звучи и ироничната трактовка на автора за съвременното изкуство, онагледена от прочутото "Биенале във Венеция", превърнато в & ... |
|
|
Ученическите години на автора преминават под тътена на съюзническите бомбардировки и ожесточените престрелки между съветски солдати и германски войници. Следват годините на сталинския комунистически гнет в Унгария, който впоследствие, през 1956 година, след напразния опит на демократично избрания унгарски министър-председател Имре Наги за „гласност и перестройка“, прераства в кърваво потушаване на Унгарската революция от съветските танкове. После идва емиграцията първо във Франция, където Фердинанди е черноработник, сетне в екзотичния свят на кръстеното иронично Пуерто Рико („Богато пристанище“), един от островите на ... |
|
|
"Стигнаха до стаята на Замир и започна да тече най-невероятният филм на света, най-прекрасните часове в живота ѝ. Или най-греховните - но Йолана не се чувстваше нито виновна, нито грешница. В края на краищата никому не причинява зло, само дава и получава любов. Може би се връщаше там, откъдето навремето животът ѝ тръгна по погрешен път - връщане към правото на любене със Земир. Едва сега изживяваше радост от близостта. И истинската наслада. Замир я любеше както никога никога досега, ръцете и устните му намираха точно онези мънички местенца на Йоланиното тяло, за които се срамуваше дори да си помисли, ... |
|
|
Да се опише този роман може с една дума: хумор! Във всичките му разновидности – от леката ирония до жлъчния сарказъм. Еротични сцени, будещи смях, се редуват с псевдополитически ситуации и тогава усмивката отстъпва място на сатирата. Авторът отправя лека закачка и към полицията на фона на повратните обществени събития след смяната на режима. Не бива пощадена и жълтата преса. Яндоурек, сам журналист, добре познава практиките в масмедиите и ги взема на прицел, като основна мишена са популярният „Биг Брадър“ и задкулисните му игри. В Контейнера са затворени млади мъже и жени, а официалната теза на комерсиалната телевизия е „ ... |
|
|
Награда за литература на Европейския Съюз 2009 г. ... Действието на „Юношите от пещерата“ се развива в планинските райони на департамента Ардеш. Адел е шофьорка на училищно микробусче – тайната й се разгъва пред читателя посредством множество ретроспекции, минало и настояще непрекъснато се преплитат. Със силното си присъствие в романа природата се превръща в своеобразен персонаж, концентриращ усещанията на шофьорката и учениците. Ще успеят ли те да проникнат в тайната й, ще я разберат ли? Смущаващ въпрос, насочен и към нас, читателите. Отличен с множество награди (Награда за литература на Европейския съюз, награда „ ... |
|
|
През 1990 г. Даниеле дел Джудиче предприема дълга антарктическа експедиция. Разказвайки собствените си преживявания, той си припомня и бележките на други полярни пътешественици като Скот, Амундсен, Дьо Гомери, много от които изчезват или никога не стават известни. Претърпяват корабокрушения, засядат за месеци сред ледовете или са подложени на други изпитания. Отчаянието им има почти физически измерения, блуждае между куража и фатализма, достига или прехвърля ръба на лудостта. Дел Джудиче тръгва от Сантяго и продължава на юг през Пунта Аренас към необятната Антарктида. Картинността на разказа не възпрепятства неговата ... |
|
|
Какво представлява романът „Щастлива книга” от Балаж Дьоре и защо трябва да бъде написан? Отговор, разбира се, няма, но пътят към него е изследван чрез личния опит и с примери от литературата. Спорейки с Толстой, Дьоре твърди: „Видовете нещастие общо взето са винаги от един и същ порядък. Щастието е онова, което създава многообразие, неназовимо е, недостъпно. Нещастието лесно се прихваща, описва, разбира, от него повече се интересуват, тъй като посланието му е всеобщо. Щастието, чийто пулсиращи подводни течения, чието уравновесено и глухо сърцебиене, непредвидими изригвания или утаено горчиво спокойствие човек неведнъж ... |
|
|
„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това необичайно, така да се каже, обскурно занимание, какъв е неговият смисъл.В крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен ... |
|
|
Първият сборник с разкази на Кристина Тот „Баркод“ включва петнадесет истории, повечето от които се случват в Унгария, а две – в чужбина. Разказвачът винаги е момиче, девойка или зряла жена, може би всеки път различна, може би една и съща. Разказва се за отношенията в семейството, за детството, училището, любовта, децата, изневярата. Всеки от разказите има подзаглавие, което съдържа думата „линия” – гранична линия, линия на живота, разломна линия... Съвкупно линиите от различните разкази изграждат кода на живота, който всеки от нас се опитва да разгадае от раждането до смъртта си. Баркодът пък е отличителният знак на ... |
|
|
Докога живее с нас комунистическата диктатура? Какво да направим, ако не можем да я забравим? В книгата “Развалината. История на комунизЪма” Ендре Кукорели говори за общата историческа съдба на Източна Европа и за живота си. Ироничен, вглъбен, наподобяващ дисекция разказ за това, което източно-европейците биха искали да забравят. Героят не изключва себе си от миналото, не твърди, че е бил само външен наблюдател на тоталитаризма, а с разтърсваща обективност препредава опита си от тоталитарната система. Кукорели пише тази книга от '90-те години до днес, едновременно в саркастичен и в сериозен дух, преминавайки в света ... |
|
|
Все ми е едно, припвам нататък. Толкова кайпириня и хормони в мозъка ми. Складът съвсем не е така страшен, почти празен е с изключение на няколко маси и столове, етажерка в дъното. Педро отива до нея и изважда три кърпи. После ги разстила на пода. Поглеждаме се. Този кратък миг на несигурност, който все още изживявам, независимо от поредната бройка. Треперя. Педро слага ръце на бедрата ми, затваря очи. Целуваме се дълго, после бързо се събличам, за да надиграя и последната искрица колебание, малко бягство в аванс. Твърдият му член се плъзна по тясната ми тениска, която все още е на мен, нагоре-надолу, под тениската, върху ... |
|
|
Можем ли някога да се завърнем истински от войната? Доколко войната остава в нас завинаги? Това са въпросите, които не спира да си задава Фарук Шехич. Формално войната е завършила, но белезите от нея бележат спомените за цял живот и само на пръв поглед изместват по-силното присъствие на цивилния всекидневен живот. Фарук Шехич е роден през 1970 г. в Бихач (Босна и Херцеговина). Завършва Ветеринарен факултет в Загреб и Философски факултет в Сараево. През 1992 - 1995 г. воюва в 5 корпус на Босненската армия и достига до чин лейтенант. От 1998 г. публикува проза, поезия, есета, критика. Произведенията му са преведени на ... |
