В романа "Турско огледало" Виктор Хорват създава огледален образ на християнската история. В края на живота си Иса бин Юсуф (което в превод означава Исус, син на Йосиф) разказва за своите младежки години в Южна Унгария. Събитията се развиват през XVI век - напрегната и разнолика епоха, белязана не само от турското нашествие, а и от Контрареформацията. Мястото на действието е многонационалният град Печ, където съжителстват различни култури и светогледи. Авторът е изобразил един пъстър човешки свят, пропит със знанието, натрупано от всички уседнали в пресечната точка на неговия град етноси. Героите му са буйни и ... |
|
Юлиана Величковска (р. 1982, Скопие) е македонска писателка, автор на монографията "Двадесет години Поетична вечер във Велестово" (2009, ПНВ), стихосбирката "Комари" (2010, ПНВ) и романа "Годишни времена" (2014, ПНВ Публикации). Пише поезия и проза, превежда от английски и езиците на бивша Югославия. Нейни стихотворения са превеждани и публикувани на китайски, английски, сръбски, хърватски, словенски, холандски, албански, чешки и италиански език, както и в антологии на съвременната македонска поезия, издадени в Македония, Сърбия, Чехия и Италия, и в антологията на съвременната световна поезия ... |
|
Модерна европейска проза. ... "Не съм убиец. Наистина, никой не ме и обвинява в убийство. Всички знаят, че не е станало убийство." Така започва романът на Ищван Вьорьош "Кръщение в потоп" с подзаглавие "Незавършено криминале", чиято двузначност изостря напрежението. Кръщение, обаче не със светена вода, а в буйните води на потопа, изпратен от самия Бог. Книгата разглежда живота от метафизичен аспект, провеждащото се разследване дири смислите на битието, то обаче така и остава незавършено. Романът е вълнуващ, нестандартен многоъгълник на любовните отношения между един мъж и три жени, изследващ ... |
|
Награда за литература на Европейския съюз за 2009 г. ... "Крайбрежни наноси" може да бъде определен като приключенски, но и като любовен, дори криминален роман. Действието се развива в Южна Америка и Ирландия. Едно малко момче внезапно изчезва без следа на оживен бразилски пазар. Волният живот на майка му, с която са пътешествали из Южна Америка, приключва неочаквано и неумолимо. Две години по-късно, съкрушена от издирването на изчезналия си син и отчаяна от заминаването на любимия ѝ, Лара се завръща в дома от детството си на югозападното крайбрежие на Ирландия. Докато се опитва да се примири със загубата, ... |
|
"Животът е изречение - не се знае колко ще е дълго и дали ще завърши с удивителна, с въпросителна, с точка. Тази книга се състои само от едно изречение, защото тя описва един живот. Естер Тот живее в село, в което историческите земетръси са прекроявали съдбите на хората ту от чехи, ту от свои - унгарци, ту от руснаци. Естер е унгарка и не иска нищо по-различно от всички момичета на нейната възраст - да обича и да бъде обичана. Само че живее във време и на място, където животът е разцепен като от гръм: насилие срещу достойнство, позор срещу невинност. Ще успее ли Естер Тот да удържи, да съедини двете половини на своя ... |
|
"В романа си "Синият присмехулник" Иван Бинар разказва с много обич и горчивина за разбити човешки съдби, за необхватното многообразие на света, който познаваме и не познаваме. Не заема позата на съдник, а мъдро и с насмешка прощава човешките слабости и се прекланя пред величавия ход на живота във всичките му прояви, най-красива от които е любовта." Маргарита Кюркчиева ... |
|
Третата книга на Томаш Хокеш е различна от предишните две: "Малкият бог" (2004, 2008) и "Палячовци" (2009). Докато първите две книги на Хокеш разискват темата за оформянето на личността, "Дестине ООД" обсъжда именно края на "зрялата възраст" чрез безчовечна, лишена от романтика визия. Лъч светлина привнася любовта, разиграваща се сред кулисите на драматичното съвремие. Сблъсъкът в повествованието носят тъмните сили, произлизащи от "невидимо" подземно общество долу, тайно братство, чийто девиз е колективистичната съпринадлежност, а смисълът му е да съхрани живота на ... |
|
По заръка на комунистическия вожд Бела Кун касапинът левент Шани заминава за Виена. С куфар злато в ръцете, с любов и страх в сърцето. Каузата му е да спаси Унгарската съветска република. Планът се проваля, но и след изживените в затвора изтънчени мъчения Шани продължава да е непоклатим във вярата си. Очаква го двойнствен живот: буржоазно охолство със съпруга и деца реакционери, а вън от дома – нелегалното движение и една любовница еврейка, потомка на стар революционен род. Идва ред на световната икономическа криза, фашисткия режим, еврейските гонения, обсадата на Будапеща през 1945-та, революционните бесилки от 1956-та. ... |
|
"Пътищата на живота са ме срещали с господин Зилахи на различни места, по различно време и по най-разнообразни поводи. Странно обаче - никога в Унгария, на която той несъмнено принадлежи, колкото и рядко да се задържа там. Същото важи до голяма степен и за текстовете му, които отвеждат читателя до различни, най-смахнати и екзотични кътчета на планетата, но в крайна сметка го връщат там, откъдето е тръгнал авторът. На пръв поглед Петер Зилахи сякаш ни продава екзотика, но всъщност се случва точно обратното. Той изнася зад граница продуктите на собствената си идентичност, сред които и немалка доза горделивост, ... |
|
Замириса ли ви на море? Ако не - открийте заедно с Джеймс Бонд (ама не Шон-Конъровия, ами оня истинския - Душко Попов), Ева Браун, Хитлер, Тито и компания дали раците зимуват в Адриатика!!! ... |
|
Номинация за книга на десетилетието в Унгария! Да умреш, тази дума звучи винаги прекалено внезапно. Интересното е, че в историите на Лео Толстой винаги става въпрос за края, сякаш всичко останало е изключено. Действието, което няма как да не бъде включено, спокойно може да бъде забравено, все едно не е искал да го разкаже, но го разказва, понеже разказва смъртта.(...) Във всеки случай тази история тук се опитва да е по-хладнокръвна от обичайното, макар че този, който я пише, прекалено робува на различията. Захласнал съм се в разните различия и докато е така, няма никаква смърт. Когато пиша, сякаш се появява, но без да е ... |
|
Кой докара това стълпотворение, недоумяваше Молнар, Вие ли? Аз, отвърна Малвин. Каза, че вече нямала доверие на полицията, затова алармирала и таксиджиите, както един неин столичен колега, който бил нападнат, ама и тия всичките са от един дол дренки, искаше да продължи, но лейтенантът не й позволи да завърши изречението, с ръката си стори едно движение, което Малвин изтълкува недвусмислено, и макар в душата си да се противеше, тя му се подчини. Пак добре, че се сети, помисли си в обятията на мъжа, накрая току-виж ме разцелувал. По-късно Молнар обясняваше ситуацията ето как - той бил позволил жената да се хвърли в ... |