Как само обичах омразата по между ни... Мадок Фалън отново е тук. Върнала се е. Две години след като избяга от мен и тайната страст, която опожаряваше нощите ни. След нея останаха само гняв, въпроси и чувства, които трябваше да стъпча. Фалън Мадок се е променил. Усмивката му крие болка, а привидното безразличие - желание за отмъщение. Мрази ме, точно както и аз него. В свят, в който любовта е слабост, а уязвимостта - недопустима, те трябва да решат дали ще се унищожат взаимно… или ще признаят, че тънката граница между любов и омраза е единственото място, където някога са се чувствали живи? Роман, зареден с напрежение, ... |
|
Той е мъжът, от когото тя трябва да стои далеч. Тя е момичето, което той няма да пусне да си тръгне... К. С. Картър винаги е спазвала правилата - до тази година, когато една грешка я превръща в обект на клюки в колежа и внимателно подреденият ѝ живот се срива. Сега е принудена да прекара лятото в малкия си роден град, за да изпълни наложеното ѝ от съда общественополезно наказание. А за капак - проблемът живее точно в съседство. Джаксън Трент е най-лошият вид изкушение и точно човекът, от когото К. С. е трябвало да стои далеч в гимназията. Но той никога не я е забравил. Тя беше единственото момиче, което не ... |
|
Името ми е Тейт. Но разбира се, той не ме нарича така. Вече не. Вече дори не говори с мен - сякаш е забравил, че съществувам. Но въпреки това не ме оставя на мира. Някога бяхме най-добри приятели. Аз бях до него в най-мрачните мигове от живота му. Вместо благодарност той се обърна срещу мен и си постави за цел да съсипе моя. През цялото време в гимназията бях тормозена, унижавана, изолирана. Превърна ме в обект на грозни клюки и злобни слухове. Принуди ме да избягам - дори изкарах година в чужбина. Това беше единственият начин да оцелея. Ала вече приключих с криенето. Няма да му позволя да съсипе последната ми година. ... |
|
Чувствали ли сте се толкова гневни, че трябва да счупите нещо? Или толкова объркани, че сякаш сте се надрусали? Последните няколко години бях изгубен и постоянно се лутах между ярост и безразличие... Някои хора ме мразят. Други се страхуват от мен. Но никой не може да ме нарани, защото не ми пука за никого и нищо. Освен за Тейт. Обичам я толкова силно, че я мразя. Бяхме приятели. После разбрах, че не мога да вярвам дори на нея - а това означава, че не мога да вярвам на никого. Затова я нараних. И я прогоних далеч от мен. Но все още се нуждая от нея. Когато я видя, светът утихва, а гневът ми придобива цел и посока. И го ... |