"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
|
|
Сборникът с разкази "Призрачните къщи" разказва за живота в едно българско село преди и сега с много хумор и добро чувство, които в някои разкази преминават в тъга и носталгия. Днес, когато селата ни все повече опустяват, книгата възкресява отново истинския, живия живот, който е кипял в тях. Възкресява колоритните образи на хора, които са ги населявали, припомня за мъдростта на българина, за неговата изобретателност и умение да оцелява при трудни условия. Разказите ѝ предизвикват едновременно усмивка, и карат читателя да се замисли - защо и неизбежно ли е това обезлюдяване на българското село, колко ... |
|
|
"Как се раждат самодивите" е плод на безгранична любов към българския фолклор и на силна самодивска магия. Започната по самодивско време и завършена по Водици, тя е живо доказателство, че магичното по нашите земи е още живо. Сборникът съдържа разкази на фолклорна тематика и богато разнообразие от информация на тема български народни вярвания, обреди и легенди. На страниците на книгата оживяват магични същества като змейове, самодиви и караконджули. Разказите за Странджа и нестинарите, за кукерите, самодивите и змейовете, събуждат древно знание, закодирано в българските ни души и шептят своите тайни. Ние просто ... |
|
|
Проф. д-р Виден Георгиев е роден през 1925 г. в с. Гинци, Годечка община. Завършва медицина в София през 1954 г. и дълги години работи в катедрата по физиология и биохимия на НСА, като асистент (1955), доцент (1967) и редовен професор (1975). Там се утвърждава като един от водещите специалисти в областта на спортната физиология и медицина. Получава научна степен доктор в Института по експериментална медицина при Руската академия на медицинските науки (1963). Печели конкурс на ЮНЕСКО - специализира неврофизиология във Франция и работи, като научен изследовател в лабораторията при Френския национален здравен институт, а в ... |
|
|
"Шивачът на времето" е книга, съдържаща двадесет разказа. Сюжетите се развиват в две основни времеви оси - минало и настояще, а географското пространство е Странджа планина. В по-широк смисъл обаче границите на действието излизат от конкретния топос и се превръщат в универсални истории за човешката топлина, за стремежа към щастие и себенамирането в един свят, чиито пътища често са неведоми за съзнанието. "Шивачът на времето" понякога е щедър и добронамерен терзия. Но често е безмилостен и крои света не по наша мярка. Платовете му са груби, при допира с кожата жулят, правят рани. При всички положения ... |
|
|
Разкази, предания и легенди, вдъхновени от живота на българите през XIX и XX век. Автентични истории, в които авторът пресъздава свои спомени и тези на предците си. Житейски спектакъл, в който комичното, драматичното и трагичното звучат с еднаква сила. Гого Гогов е роден на 27 януари 1929 г. в родопското селце Голям извор, Хасковско. Завършва учителския институт в Кърджали и дълги години учителства из Родопите. През 1962 г. се дипломира като ветеринарен лекар. Живее в Хасково. Печатал е стихотворения и къси разкази в местния и централния печат. През 1995 г. издателство "ЖАР" публикува първата му книга със ... |
|
|
Татарски небивалици. Още с първите страници на книгата се потапяме в атмосфера на реалистични небивалици, които се носят като лятна мараня над добруджанската равнина. Пред очите ни се преплитат образи и картини, несрещани в родната ни литература. М. де Ивантес е роден през 1952 г. в добруджанското село Къпиново. С голям интерес слуша разказите на съселяните си за живота им в Северна Добруджа, откъдето са преселени по силата на Крайовската спогодба от 1940 г. След години вниманието му е привлечено от живеещите в съседство татари, напуснали родината си по време на Кримската война от 1853-1856 г. Започва да изучава ... |
|
|
Девет сказания от старите дни на чудеса и юначества. ... Орисия е откровение на Стефан Стефанов в духа на най-доброто от българската културна традиция. Народното творчество и история са вдъхновители на девет разказа, в които опасността върви ръка за ръка с надеждата, възмездието - с прошката, а усмивката - със сълзата. В Орисия любовта на самодивите е равносилна само на техните проклятия, решителността на юнаците е в сблъсък с коварството на предателите, а мъдростта и верността ще пребъдат във времето. Орисия е една шевица от размишления, чувства и премеждия, които могат да бъдат родени единствено по нашите земи. ... |
|
|
Притчи за изначалото. ... "Предложените в сборника разкази са пряко свързани с професионалните занимания на автора, с когото още като студенти участвахме в кръжок по фолклор и който посвети живота си да изучава българското народно творчество. Много от мотивите и фабулите - особено тези за вампирите, сме слушали през 70-те години на миналия век от баби и дядовци, които тогава наричахме информатори и които по устен път бяха усвоили знанията на предишните поколения и грижливо ги пазеха в съзнанието си. И все пак разказите на Анатол Анчев не са фолклор, те само се опират на него, използват неговите похвати за ... |
|
|
Десет черно-бели почти реални истории. Моите демони. ... Карнавалът е пъстро време като характерите на героите в тези разкази. Но той е и гранично пространство между хаоса и реда. Затова тук има истории, изпълнени с контрасти, с борби на Ероса и Танатоса, с израстване или потъване, с преход в житейски или календарен план. Думата "карнавал" идва от латинското carne levare, което означава "премахване на месото" и описва времето преди християнския пост. Античността си има "Кармина Приапея", а Ренесансът - "Декамерон". Тази книга не е нито едното, нито другото, макар да има допирни ... |
|
|
"Реката тук е ламя. Първо се спуска от Вежен черна и бяла - Черни Вит и Бели Вит. Черната е от земята, бялата е от небето. Черното е от усойните долове, бялото - от снежните хребети. С бялото на бързеите, зеленото на вировете и червеното на чукарите. Сила! И красота. И ако човек има воля да остави от него да се оттече омерзението на ежедневието и седне на върбовия бряг да погледа със сърцето си как струи животът, ще я види. Ламята. Очите и светят с мрачния блясък на предвечните вулкани, лапите ѝ дълбаят каньони и пещери, въртопи и подмоли, мускулите ѝ набъбват от дъждове и порои... Ту е бяла от облаци, ... |
|
|
Често говорим за дълбоките корени на християнската вяра по нашите земи. Потънали сме в клишета за изконни български ценности и непреходни морални норми. Но как наистина нашите предци са си представяли сътворението на света? Каква е била ролята на бог в ежедневието им? Има ли съответствие между ученията на църквата за християнския канон и широко разпространените представи за Бог и божественото сред българите? В този сборник ще намерите седемдесет истории от народното творчество, които разкриват същината на религиозните схващания на нашите предци. Тук ще намерите предания за божествената мъдрост, за търсенето на вярата, за ... |
