Излекувана забрава

Магдалена Абаджиева е родена в гр. Русе. През 2002 г. завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи в Института по български език към БАН.
"Излекувана Забрава" е нейна дебютна стихосбирка.

"Любовта идва само веднъж,
ала с дрехи различни облечена.
Пие топъл чай с нас посред дъжд,
замъглява стъклата ни вечерни.
Днес я срещаме в някой познат,
непознатият кара сърцето ни
да се впуска напред като влак,
да се пръска на малки парчета.
Тя е моят единствен другар,
вечно с мен, но и вечно я няма.
Пропиляна, когато е дар,
невъзможна, но силно желана.
На очакване парещо дълго
е оставила в мене следа.
Любовта идва днес и си тръгва,
но самата съм аз любовта."
Любовта идва само веднъж

Така ли е, че времето лекува
Сякаш не съм вече аз
Ти не знаеш, че очите ти искрят
Обичам те
Любовта идва само веднъж
Към теб вървя
Помня този път
Под тъмни сенки скрити
Загубвам те
Твоето мълчание ми дава
Подай ми бучка лед
В две топли лодки спи и плува
Земя
Ще бъда истинска
Нощта, преди да въплътиш
Студът чертае сянката ми
В този ден живяла съм преди
Денят отново ли не стигна
Ако е вечер
Животът ни отдавна е измислен
От лампите
Отново е есен
В града е тихо
Вълни към тебе не прииждат
Като затворен албум са очите ни
Вървя през буря
Не мога да разкажа
Прозорецът отворен
Бързо ли вървя към нея
Миг преди тръгване
Сърцето ти поела е земята
Прегърнах те
Една звезда до сутринта
Ти вярвал ли си
Улиците ме разхождат вън
Искам да запомня вечно
Поемам въздух
Елате днес с цветя без сълзи
Нося остров в сърцето си
Любовта ми е жива
Аз съм тази бледа пеперуда
Откривам с теб деня
Снегът угасва в дланите
От твоите грижи
Събираш камъчета сякаш са жълтици
Ще остана под тази след
От чашата отпивам
Ела, когато слънцето е скрито