Познат на милиони по света със своята сценична сила и провокативна лирика, Тил Линдеман е и поет с над 20-годишна творческа история. В 100 стихотворения той създава свой собствен поетичен свят - плътен, тъмен, чувствен и безкомпромисен. Темите, които Линдеман изследва, изграждат неговия космос: природата, тялото, самотата, насилието, любовта, злото, животните, болката, красотата, езика, смъртта, секса. Поетът играе с класически поетични форми, стихове, народни песни, броилки, балади и винаги намира своя собствен тон, в който съжителстват черен хумор и ирония, сурова откровеност и неочаквана нежност. 100 стихотворения е ... |
|
Моят котарак Моят котарак е грациозен, мърка и ме бута с глава, за да ме измести и да лочи от паницата с моята чорба. Ще ми избие зъбите, като се натиска любвеобилно, но всичко е защото иска да се нахрани стабилно. Показва си грациозността, когато усети, че ще се яде. През другото време пет пари не дава, тогава му пада перде. Моят котарак мърка пред пакетчето с купешка храна. Това е пример, че изкуство не се ражда от любовта. Владимир Гюров ... |
|
Безтебгловност не е просто стихосбирка - това е пътуване към себе си. През спомени, детство и любов, през тъгата, която лекува, и думите, които остават. Всяко стихотворение е тих разговор с миналото - онова дете в теб, което още вярва, обича и мечтае. Тази книга прегръща. Понякога боли, понякога лекува. Но винаги докосва."Колко е хубаво, че вече има машина на времето и мога да се връщам назад, когато си поискам! Днес имам рожден ден и ставам на 11г. Баба каза да си пожелая нещо. Зная, че няма да я има, когато навършвам 12г."Не искам да пораствам" - и духнах свещичките..." Из книгата ... |
|
Александър Александров Бурмов е български писател, поет и фантаст. През мъртвите етажи на познанието съдържа поемите Водевил моноспектакъл в стихове (1972 - 1974), Капричио в портокалово–синьо (1976 - 1978) и Телевизия по кабел (1980 - недовършена)."Гневен и сантиментален, предметен и абстрактен, стихът на Александър Бурмов обърква и завладява без да съзнаваш достатъчно как става това. Ту усложнена и многословна, ту простичка и ясна - това е поезия паракселс. Поезия, която трябва да четеш многократно и можеш да я преоткриваш непрекъснато..." Недялко Йорданов ... |
|
Поезията на Вселената в очите ти започва там, където науката изнемогва. Тези стихове са родени в подземията на полузабравения сън; в дома на съпреживяната болка; в лабораториите на колективното неосъзнато. До второ нареждане не съществува по-велико събитие от човешкото съзнание с цялата му ужасяваща правдоподобност. Чрез човека Вселената мисли за себе си. Заради човека жълтото е жълто и звездите намигат. В лицето на тази почти безкрайна отговорност не ти остава нищо друго, освен да се родиш в смъртно тяло и да го осъзнаеш твърде рано. Ако това те утешава, било е писано да стане. Сега опитай да отречеш физическата реалност ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Светът в тази книга е търкулнат като житената питка от приказката и човек тича след нея - не само за да утоли глада си, но и за да види нещо повече, да бъде не само тук, да постигне целите и да удовлетвори копнежите си. По този начин светът се одухотворява, разширява се хоризонтът и в окото на белия лист трепва поезията. Цветята растат от моето нетърпение. Това е поезия на опита; на познанието за всички житейски сезони, на насладата от всички чувства; на смирената радост, на привързаността към самия живот." Мария Донева "Поетическият сборник Сенки на ... |
|
Съставител: Ирен Иванчева. ... Избрана поезия, драма, преводи, анкети и за него."Това издание представя не само поета Мерджански, но и Мерджански като театрал - тук е поместена изцяло пиесата, написана в съавторство с режисьора Иван Добчев, и играна с изключителен успех в театър Сфумато - Тирезий слепият през 1997 г., както и изцяло преработена неговата първа пиеса Кой уби Питагор?, публикувана през 1988 г. в Театрална Библиотека на Центъра за художествена самодейност. Преводачът Кирил Мерджански е представен в раздел Преводи. Изданието също представя раздел За него с критически прочити и отзиви за творчеството му. ... |
|
Аквариум събира в американски азбучен ред богата палитра от морски форми на живот, тълкувана през притчи на коренното население на Калифорния и древни китайски текстове. Загрижен за бъдещето на света на новородения си син на фона на войни и замърсена околна среда поетът виртуозно изследва отношенията между памет и отговорност, многоезичие и мит, документалност и лирическа асоциативност. През 2009 г. поетичният дебют на Джефри Янг Аквариум спечели награда за поезия на ПЕН Америка. Книгата е част от поредицата Библиотека Космоси на издателство Фо. ... |
|
"Георги Тенев не се бои да превърне в основна тема на поезията си актуалната съвременност. Още повече, че и най-новите ни безпокойства в крайна сметка се оказват рефлекс на постоянната, непроменлива човешка същност - както се казва в самата книга, старото е добре забравено ново. Героят на тази поезия е днешният човек, изправен пред собственото си (видео) отражение насред един бърз, летлив свят. Твърде бърз, защото от появата си преди няколко години до събирането си в книга стиховете във Видеоподозрение сякаш се превърнаха от предчувствие за едно все още абстрактно бъдеще в реакция на реалността. Ани Бурова " ... |
|
"Купете си нов автомобил! Срещу него ще получите разписка, илюзии и привидно успял външен вид. Постройте си къща на собствен банков риск! Има достатъчно клонове, кранове и кланове. Те се срещат в казиното за корупция без край. Инвестирайте в тайфуни и торнадо! В наводнения! С катастрофи се правят добри пари. Йоко Тавада Книгата е част от поредицата Библиотека Космоси на издателство Фо. ... |
|
"Написах тази книга с уважение към любовта и с уважение към вас, читателите на поезия. Не съм модерен автор, мисля така, защото пиша, както пишех преди 20, и преди 50 години. Така и обичам. И не качвам стихове във Фейсбук, не съм фен на социалните мрежи. Виждам, чувам и общувам с познатите си лице в лице. Така и обичам. Харесвам мъжкото ръкостискане при среща и още целувам ръка на дамите, с искрено уважение. Така и обичам. Живея с тръпката на днешния ден, колкото и неизмеримо бурен, съкрушителен в неизвестността си, побъркан от алчността на нови войни, на нови страхове. Така и обичам. Вярвам, че поезията все още е ... |
|
Джулай Знам - полунощ отдавна мина. Росата се сипе по пясъка. Вятърът свири на празна бутилка от вино, изпито с приятели. Скоро ще съмне и първият луд във очите ви ще съм аз - посрещачът на Слънцето. Скоро ще съмне и първият дрезгав звук ще е този... Някой ще викне сърдито в просъница: Мани го тоя - пее на вятъра! И ще прегърне жена си. А аз - тази гола китара. Красимир Йорданов "Томче лирика - скромно и талантливо заглавие, от сорта нищо по-малко и нищо повече. Но ти разбирай, скъпи читателю - томче с ударна доза поезия, с ударна доза живот и с контрапункта му - ударна доза смърт. Гранична е тази поезия, на ... |