Недостиг Стиховете ми потъват в гладкия лист. Не остава нищо. Мастилото свърши. Писалката умря и се загуби в безкрая. Само аз останах. Сам, безгласен. Без думите, които плачеха вместо мен. Без стиховете, които отмерваха всяка секунда преди да се разтопя. Без душата ми наивна, виждаща всяка точка като многоточие. Филип Проданов ... |
|
|
"Не искам да изгубя себе си. До тук изгубих твърде много. Пререждам пъзели, решавам ребуси. Живея, както мога, слава Богу. Но вече никакви полулюбови! Неща полу не съществуват. Когато ги слепиш отново, те вече пет пари не струват. Косата ми със длан погалваш, но аз не съм полущастлива. Горчи подхвърленият залък и бъдещето си отива." Виктория Катранова "Виктория Катранова влиза нежно и решително в нашата душа, без да почука, без да търси извинение, спонтанно и искрено. Като поетеса, тя се нарежда сред утвърдените майстори на перото, които владеят музикалния стих и ритъм, проявява невероятен усет към ... |
|
|
Настоящата стихосбирка е резултат от дългото съзряване на многослойни лични търсения, намерили накрая спонтанно своя лирически израз извън всякаква ангажираност с идеологически, религиозни, политически и злободневни теми."Моля, в поличби не вярвайте. Пътища свои си има съдбата. Не разсъждавайте. Просто така са нещата." Из книгата ... |
|
|
Балада за любовта Любовта оцеля посред толкова много омраза, озарила чела и с огнище сърцата белязала. Любовта оцеля посред ревност и завист, и скука - тя е слънцестрела, подлудила леда на капчука. Любовта оцеля и кръжи над гнезда и комини, гдето тя е била, неочаквано пак ще премине. Любовта оцеля, надживяла и смърт, и неверие - херувимски крила над главите ни тя е разперила. Любовта оцеля - пчелен звън в белоцветните вишни... Сред света черно-бял без любов човекът е нищо. Димитър Христов ... |
|
|
Тиха логика на Светослав Тодоров е сборник от кратки разкази, често на ръба на експерименталната поезия. Тодоров е най-добре познат като журналист, редактор и анализатор за местни и чуждестранни издания (Капитал, Дневник, ВИЖ, Boyscout, Balkan Insight). Встрани от писането на български и английски, той е и дългогодишен организатор на музикални събития. Някои от разказите му са преведени на сръбски, хърватски и словенски."Книга-компас за моменти на неспокойствие, която не дава решения, но предлага компания." Стефан Иванов "Сборник от хипнотични състояния, изградени от нишки на всеобхватна сетивност." ... |
|
|
Хората са странни Джим откри тайната на странните хора, те се вглеждат дълго, като че са с очила. В емоциите им бавно настъпва умора и преценката им е индивидуална мъгла. Хората са странни, щом странен си ти. Виждаш само грозни лица, когато си сам. Улиците са неравни, жените все са зли, ако те е отхвърлила някоя там. Никой вече не си спомня твоето име. Хората искат да виждат усмихнати лица. Тях ги привлича светлината на слънцето и ги отблъсква сивотата на дъжда. Ти се качи на високия връх над града. Остана, на цвета на залеза се наслади. Разпиля се твоето лошо настроение и започна да гледаш света с добри очи. ... |
|
|
"Стихът на Иглика Горанова е чист, без излишен словесен баласт. В него живее красотата на уловения миг, на природата, на простичките правила на живота, на неумолимия му кръговрат, и всичко това е описано с обич и с едно дискретно проявено човешко достойнство. Стиховете на автора без съмнение показват културни натрупвания, както и се отличават с философска дълбочина. И освен всичко, казано до тук, това са просто талантливи стихотворения." Валентина Радинска "Стиховете в Облаците също са родина поразяват с чистотата на поетическия поглед. Пред него всичко е ясно, знае се. Дори най-обикновеното ... |
|
|
Преводите на Гео Милев са своеобразен апотеоз в творческото наследство на талантливия българин. Изборът на авторите, който Гео Милев прави, подсказва за широтата на познанията му върху европейската и световната литература и нейните най-значими образци. В книгата ще намерите преводи на произведения на класиците Шекспир, Байрон, Верлен, Хайне и се стигне до Емил Верхарн и Рихард Демел. Преводите на тези автори, завинаги оставили имената си в историята на световната литература, сочат за високия естетически вкус на Гео Милев, както и за желанието му да просвещава и да представя на българския читател малко или въобще ... |
|
|
Стихосбирката на Ина Иванова Непокътнат свят се опитва да улови есенцията на нещата, с които сме заобиколени, да преживее магичното, закодираната "другост" на битийно познатото. Леко отместване на фокуса – и можем да надникнем отвъд привидностите. Стихосбирката съдържа три цикъла: Невинни поклонници, Провинциални пейзажи и Каквото изгубихме. И в трите по различен начин са интерпретирани темите за паметта и загубата, за "нежната сила" на времето, за любовта, за крехкия ни баланс с природата или за "хоризонтите на скръбта". Светът на човека – чуплив и устояващ, променлив и скрит, дълбоко ... |
|
|
Сборникът Змей, Ламя, Хала - истини и легенди събира в себе си разкази, стихове, легенди, истории за един от най-колоритните образи в българската митология - Змеят. Макар обединени в образа на едно същество, историите, а и статията в книгата разкриват характерните черти на трите мистични същества. Авторите в книгата са 13, с общо 17 произведения. Книгата е вдъхновена от провеждащия се в с. Лилково Фестивал на българската легенда Самодивско сборище и е подходяща за читатели от различни възрасти и с различни интереси. ... |
|
|
"Хей, ти, който сега четеш гръбчето на моята корица това не е случайност. Щом съм привлякла вниманието ти, значи нещо в мен е затрептяло в унисон с нещо в теб. Но нека все пак се представя. Аз съм книга, писана в продължение на много години, но моята авторка дълго време отлагаше срещата ми със света... Оттогава се стопиха милиони снежинки и се родиха съзвездия от мечти, докато аз търсех с телескопа си сърца, които пулсираха със същата честота като моята. Ако обичаш дългите разходки в парка, ако и за теб любовта е уравнение с две неизвестни, термоядрен синтез или поне печка за двама тогава може би сме сродни души, ... |
|
|
Поезия, която диша. Образи, които остават. Емоции, които се помнят. Време в стих е поетична книга, която не се чете - тя се преживява. Съзерцателен свят, изграден от нежност, светлина и дълбока човешка чувствителност, в който думите не крещят, а докосват. Стиховете на Светослав Найденов носят особена мекота - онази рядка хармония между мисъл и чувство, между страст и тишина. В тях любовта не е патетична, а истинска; болката не е тежка, а пречистваща; надеждата - ненатрапчива, но устойчива. Поезия, която остава след последния ред. Книгата съчетава лирика, философско вглеждане и визуална емоция. Всеки текст е като миг, ... |
