Критика на чистия разум

Имануел Кант Времетраене: 0:54 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Трето допълнено издание. "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални условия за обединяването на многообразното на опита в синтетичното единство на нашето съзнание, със синтетичните съждения a priori от чисти понятия като принципи на метафизиката и накрая с идеите като понятия на чистия разум, които разглеждат опитното познание като определено от една абсолютна тоталност на условията и служат да се издигнем в реда на условията до безусловното. Във връзка с идеите стои учението за трансценденталния идеализъм. Кант посочва, че тезите и антитезите при антиномиите са възможни, защото се излиза от две различни становища - това на света във времето и пространството и това на света сам по себе си. Във втората част на "Критиката" е изложено учението за транценденталния метод,което се занимава с формалните условия за една завършена система на чистия разум.
Мисълта на Кант е тежка, задълбочена и отвлечена, тя е при това и крайно преплетена и усложнена не само по отношение на философската си същина, но и на езика и стила на изложението си.

Имануел Кант (1724-1804) е немски учен и философ, поставил началото на немския класически идеализъм.. Основната му философска доктрина е трансценденталният идеализъм.
Роден е в Кьонингсберг (днес Калининград), където преминава целият му живот. През 1740 г. постъпва в Кьонингсбергския университет. Кант е първият голям философ, получил университетско образование. От 1765 г. е доцент, а от 1770- до 1796 г. - професор в Кьонингсбергския университет.
Изказва редица ценни идеи като природоизпитател - хипотезата за произхода на Вселената и др. През 1781 г. излиза от печат фундаменталният му философски труд "Критика на чистия разум", а по-късно - "Критика на практическия разум" (1788) и "Критика на способността за съждение" (1790). В тях развива концепциите, свързани с трансценденталната теория на познанието, етиката, естетиката, целесъобразността в природата и др. С идеите си Кант спомага за развитието не само на философското, но и на социалното и хуманитарното знание. Всяка година по света излизат множество публикации, свързани с тази философска система.

АИ Проф. Марин Дринов
София 1113
ул. Академик Георги Бончев, блок 6
sales@aph.bas.bg

Предговор към българския превод
Критика на чистия разум
Мото
Посвещение
Предговор
Предговор към второто издание
Увод

• За разликата между чисто и емпирично познание
• Ние притежаваме известни априорни познания и дори обикновеният разсъдък никога не е лишен от тях
• Философията се нуждае от наука, която да определя възможността, принципите и обема на всички априорни познания
• За разликата между аналитични и синтетични съждения
• Във всички теоретически науки на разума се съдържат синтетично априорни съждения като принципи
• Общи проблеми на чистия разум
• Идея и подразделение на една особена наука под името "Критика на чистия разум"

Трансцендентално учение за елементите

• Трансцендентална естетика
• Трансцендентална естетика
• За пространството
• Метафизическо изяснение на това понятие
• Трансцендентално изяснение на понятието за пространство
• Изводи от горните понятия
• За времето
• Метафизическо изяснение на понятието за време
• Трансцендентално изяснение на понятието за време
• Изводи от тези понятия
• Пояснение
• Общи бележки към трансценденталната естетика
• Заключение на трансценденталната естетика
• Трансцендентална логика
• Идея за една трансцендентална логика
• За логиката изобщо
• За трансценденталната логика
• За разделението на общата логика на Аналитика и Диалектика
• За разделението на Трансценденталната логика на Трансцендентална аналитика и Трансцендентална диалектика
• Трансцендентална аналитика
• Аналитика на понятията
• За ръководната нишка на откриването на всички чисти разсъдъчни понятия
• За логическата употреба на разсъдъка изобщо
• За логическата функция на разсъдъка в съжденията
• За чистите разсъдъчни понятия или категориите
• За дедукцията на чистите разсъдъчни понятия
• За принципите на една трансцендентална дедукция изобщо
• Преход към трансценденталната дедукция на категориите
• Трансцендентална дедукция на чистите разсъдъчни понятия
• За възможността на свързване изобщо
• За първоначално-синтетичното единство на аперцепцията
• Основното положение на синтетичното единство на аперцепцията е най-висшият принцип на всяка употреба на разсъдъка
• Що е обективното единство на самосъзнанието
• Логическата форма на всички съждения се състои в обективното единство на аперцепцията на съдържащите се в тях понятия
• Всички сетивни нагледи са подчинени на категориите като условия, единствено при които многообразното на тези нагледи може да се събере в едно самосъзнание
• Забележка
• Категорията няма друга употреба за познанието на нещата освен приложението си върху предмети на опита
• За приложението на категориите върху предмети на сетивата изобщо
• Трансцендентална дедукция на всеобщо възможната емпирична употреба на чистите разсъдъчни понятия
• Резултат от тази дедукция на разсъдъчните понятия
• Кратко понятие за тази дедукция
• Аналитика на основните положения
• Върху трансценденталната способност за съждение изобщо
• За схематизма на чистите разсъдъчни понятия
• Система за всичко основни положения на чистия разсъдък
• За най-висшето основно положение на всички аналитични съждения
• За най-висшето основно положение на всички синтетични съждения
• Систематична представа на всички синтетични основни положения на чистия разсъдък
• Аксиоми на нагледа
• Антиципации на възприятието
• Аналогии на опита
• Първа аналогия. Основно положение на постоянността на субстанцията
• Втора аналогия. Основно положение на последователността по време според закона за каузалността
• Трета аналогия. Основно положение на едновременното съществуване според закона на взаимодействието или общуването
• Постулатите на емпиричното мислене изобщо
• Опровержение на идеализма
• Обща забележка към системата на основните положения
• Върху основанието за различаването на всички предмети изобщо на Phaenomena и Noumena
• За амфиболията на понятията на рефлексията, произлизаща от смешението на емпиричната употреба на разсъдъка с трансценденталната
• Забележка към амфиболията на понятията на рефлексията
• Трансцендентална диалектика
• Увод
• За трансценденталната илюзия
• За чистия разум като седалище на трансценденталната илюзия
• За разума изобщо
• За логическата употреба на разума
• За чистата употреба на разума
• За понятията на чистия разум
• За идеите изобщо
• За трансценденталните идеи
• Система на трансценденталните идеи
• За диалектическите умозаключения на чистия разум
• За паралогизмите на чистия разум
• Опровержение на доказателството на Менделсон за постоянността на душата
• Заключение на решението на психологическия паралогизъм
• Обща забележка относно прехода от рационалната психология към космологията
• Антиномията на чистия разум
• Система на космологическите идеи
• Антитетика на чистия разум
• Първа антиномия
• Втора антиномия
• Трета антиномия
• Четвърта антиномия
• За интереса на разума в този му конфликт
• За трансценденталните проблеми на чистия разум, доколкото те трябва безусловно да могат да бъдат решени
• Скептична представа за космологическите въпроси във всичките четири трансцендентални идеи
• Трансценденталният идеализъм като ключ за решението на космологическата диалектика
• Критично решение на космологическия конфликт на разума със самия себе си
• Регулативният принцип на чистия разум с оглед на космологическите идеи
• За емпиричната употреба на регулативния принцип на разума с оглед на всички космологически идеи
• Разрешение на космологическата идея за тоталността на събирането на явленията в една вселена
• Разрешение на космологическата идея за тоталността на делението на едно дадено цяло в нагледа
• Заключителна бележка към разрешението на математически-трансценденталните идеи и предварителна бележка към разрешението на динамически-трансценденталните идеи
• Разрешение на космологическите идеи за тоталността на извеждането на събитията в света от техните причини
• Възможност на каузалността чрез свобода в съгласие с всеобщия закон на природната необходимост
• Изяснение на космологическата идея за свобода във връзка с всеобщата необходимост на природата
• Разрешение на космологическата идея за тоталността на зависимостта на явленията според тяхното съществуване изобщо
• Заключителна бележка към цялата антиномия на чистия разум
• Идеалът на чистия разум
• За идеала изобщо
• За транценденталния идеал (Prototypon transcendentale)
• За доказателствените основания на спекулативния разум да извежда съществуването на една най-висша същност
• Само три начина са възможни, за да се докаже съществуването на бога въз основа на спекулативния разум
• За невъзможността на едно онтологическо доказателство за съществуването на бога
• Откриване и обяснение на диалектическата илюзия във всички трансцендентални доказателства за съществуването на една необходима същност
• Критика на всяка теология от спекулативни принципи на разума
• Приложение на трансценденталната диалектика
• За регулативната употреба на идеите на чистия разум
• За крайната цел на естествената диалектика на човешкия разум

Трансцендентално учение за метода

• Увод
• Дисциплината на чистия разум
• Дисциплината на чистия разум в догматичната употреба
• Дисциплината на чистия разум с оглед на полемичната му употреба
• За невъзможността на скептично удовлетворение на един чист разум, който е в несъгласие със самия себе си
• Дисциплината на чистия разум с оглед на хипотезите
• Дисциплината на чистия разум с оглед на доказателствата му
• Канонът на чистия разум
• За последната цел на чистия разум с оглед на доказателствата му
• Върху идеала за най-висшето благо като определящо основание на последната цел на чистия разум
• За мнението, знанието и вярата
• Архитектоника на чистия разум
• История на чистия разум
• Именен показалец
• Предметен показалец
• Послеслов