"Винаги ме е гнетяла мисълта, че има много хора в нашето изкуство, които смятат, че правилата, които са втълпени в главите им и примерите, натрапени им от образованието са универсални и още повече - задължителни. Една поетеса и издателка дори говореше, че литературата е литература, ако носи атрибутите на литературата. Българското изкуство винаги ме е ужасявало с постоянно възраждащата се склонност към мимезиса. Във византийския смисъл. Подражанието на "големите" и "старите". На чуждото, което от външни авторитети е наложено като велико. Това, мисля, се дължи на робското у нас; и на крайната ни себенеувереност. Инфантилност. Ние не бихме приели поет, който не прилича на някой стар или голям чужд поет. В същото време се дразним, ако някой искрено имитира. Но ако не прилича на нещо, което ни е познато - ние го отричаме със замах. Росен Желязков пише сурово, стихийно и нежно; изненадващо и някак мъдро-безумно. Стихотворенията му от време на време приличат на брътвежи на свещен юродив пред храма Господен, от време на време - на кънтящото слово на пророк. И тия внезапни, неочаквани завършеци на стихотворенията - чудесни и оправдаващи някак всичко! Докато четях стиховете в "Жълта пеперуда в сърцето" изпитвах странно чувство - на тревожност. Тревожност, идваща от представата, че това момче, Росен, пишейки, върви по тънко въже и пази равновесие. Всеки момент може да изпусне хармонията и истината в стиха. И това би било ужасно. Но той не ги изписка. Всеки път стига до края прекрасно. Олюлява се, усмихва се, изненадва ни и ни плаши. И накрая свършва. И то - винаги разтърсващо. Ако някой не разбира от разтърсване - няма да го усети. Понякога разтърсването е безшумно и неусетно. Но от него най-фината молекулярна структура на органите ни е вече променена. И ние го усещаме чак след време. Като глух тътен. Стихотворенията на Росен са като далечен планински тътен. Според мен те са уникален и странен, суров и вълнуващ принос към новата българска поезия. Пожелавам му никога да не се научи да пише като другите."
Калин Терзийски

"Когато се срещнеш със стиховете на Росен Желязков, първо е усещането за силна емоция. Емоция с главно "Е". Емоцията, която провокира Чувство - Чувството, движещо живота ни. Някои от нас търсят т.нар. "положителна" емоция. Тази, която ни опиянява, възвисява, окрилява... Но Емоцията е сила, която няма положителен или отрицателен знак. Емоцията е състояние на дуа, провокирано от реалността и предизвикателствата, поднесени от съдбата. Когато човек открие силата в себе си и овладее Емоцията, той може да я сподели по свой начин, откривайки красота в "полета на черната птица", или в прикритите устни от "димящата цигара".
Стихосбирката "Жълта пеперуда в сърцето" е интимен разказ за пътя, по който минаваме в неравната битка със съдбата. Стиховете разкриват усещанията, съмненията и дерзанието, съпътстващи израстването ни в житейския път. И всички тези усещания са облечени в думи и рими. Няма формула, която да дава решения за правилния изход от криволиците, по които вървим. Но Росен Желязков разкрива собствения си мироглед за начина, по който трябва да открием път за вдъхновение и да осмислим съществуването си."
Соня Спасова

На Мария (Сирита Диос)
Все ме питаха
На Калин
На Читраджан Кумар Сингх
Ти ми даде
На Аля
Среща
Как ме намери
Малко думи
А можеше мигът да си отиде
В момента, в който те видях
В теб видях
Цвят душа
Гласът ти е - наслада
Когато имаш два лева
Толкова дълго
Друга
Задължително
Заглавие
Ще започна изречението с теб
Череша в метрото
На Елена Илиева
Първо беше жив
Обувките на брат ми
Има една стая
Извисяване (посвещава се на хората на духа)
Уморен и непобеден
Издръжлив
На спирка тролейбусна
Сляп съм аз
Гръм и вятър
Плувам
А птицата черна лети
Метро
Дъждовен потоп
Някаква кутия
Ръцете на старица
Какво му е
Вървя, но асфалтът по мене върви
Всеки е зависим
Добро утро
Небето пусна
Накъсани облаци
Кой стих е Твоят?
Някой да чуе
Пред врата ме чака?
Един лъч светлина
Много е рано още!
Без рамки
За септември!
Не се научих
Ще загубиш
Черен е пътя
В една пейка в гората
Някой, ще ти каже
Ще подариш ли сърцето
Обичам те
Облечи се в Надежда
В небето има тунел
Уличен музикант
Тогава още
Едвам издържам
Чудото си ти
Жълтата пеперуда

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега! Вашето име: Тип: e-mail: Мнение:

Важна информация! Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.