Стъкленият трон - книга 1

Поредица Стъкленият трон Сара Дж. Маас Времетраене: 0:56 мин. История на българския народ Петър Мутафчиев Времетраене: 0:56 мин. Никога не бих Пенелъпи Уорд Времетраене: 0:53 мин. Дарът на дъжда Тан Туан Ен Времетраене: 0:52 мин. Живот по върховете Артър Хейли Времетраене: 1:12 мин. Обещанията, които трябваше да спазим Моника Мърфи Времетраене: 1:00 мин. Бягай Блейк Крауч Времетраене: 0:58 мин. Поредица Макс и Лили Петя Цанева Времетраене: 1:03 мин. Приключения с Парис в кухнята Елени Катсулис Времетраене: 0:54 мин. Двор Риз Рейс Времетраене: 1:02 мин. Великанът и мишката Петя Цанева Времетраене: 1:05 мин.

Влез в кралството. Освободи мрака. Изживей легендата.

В земя без магия, един асасин е призован в двореца. Селена Сардотиен не изпитва топли чувства към жестокия крал, който управлява от своя стъклен трон, но и не е дошла да го убие. Дошла е, за да извоюва свободата си. Ако успее да победи двадесет и трима други убийци, крадци и воини в смъртоносно състезание, тя ще бъде освободена от затвора, за да служи като кралски шампион.

Но нещо гнило се крие из двореца и целта му е да убива. Когато останалите участници започват да умират мистериозно един по един, борбата на Селена за свобода се превръща в битка за оцеляване. Младата жена се хвърля в отчаяна битка да изкорени злото, преди то да е унищожило света и хората, които е започнала да обича.

"Ентусиазмът и свежестта на сюжета превръщат романа в изключително вълнуващо приключение."
Publishers Weekly

Книга първа от поредицата Стъкленият трон от Сара Дж. Маас.

"След година робство в Солните мини на Ендовиер Селена Сардотиен бе свикнала да се придвижва навсякъде в окови и с насочен към нея меч. Повечето от хилядите роби в Ендовиер получаваха същото отношение - макар че Селена винаги беше придружавана на отиване и на връщане от мините от около половин дузина допълнителни стражи. Тези мерки бяха необходими, за да удържат Асасина на Адарлан. Това, което не очакваше обаче, бе закачуленият мъж в черно, застанал до нея.

Той стисна ръката ѝ, докато я превеждаше през бляскавата сграда, в която живееха повечето управници на Ендовиер. Минаха по спускащи се надолу коридори, изкатериха водещи нагоре стълби, и така отново и отново, докато тя не изгуби всякаква представа къде се намира. Поне това бе идеята на придружителя ѝ. Самата тя не пропусна да забележи, че минават по едно и също стълбище само през броени минути. Отбеляза си също и че вървят на зигзаг през различните етажи, независимо че сградата си имаше нормални стълби и коридори. Щеше да се обиди от елементарните опити да я заблудят, ако не оценяваше старанието му. Накрая излязоха на един особено дълъг коридор. Стъпките им бяха единственото нещо, което нарушаваше тишината. Мъжът до нея бе висок и строен, но лицето му оставаше скрито под качулката. Това също целеше да я стресне и да я направи по-сговорчива. Вероятно затова бе облечен и в черно. Главата му се обърна към нея и Селена се усмихна сърдечно.

Той отново погледна напред и стисна ръката ѝ по-силно. Всичко това бе много мило, реши тя, макар да нямаше представа защо мъжът я бе пресрещнал в мината. Но след цял ден, прекаран в изстъргване на сол от вътрешността на планината, нито неговото присъствие, нито това на шестимата стражи, които го придружаваха, подобриха настроението ѝ. Не можа обаче да не наостри слух, когато той се представи като Каол Уестфол, капитан на кралската стража. Внезапно небето се залюля, сякаш планините зад нея я бяха блъснали, и дори земята набъбна под краката ѝ. Отдавна не бе изпитвала страх. Не си го позволяваше. Всяка сутрин, щом като се събудеше, си повтаряше, че не бива да се страхува. Цяла година тези думи бяха единственото, което запази разсъдъка ѝ във вечния мрак на мините.

Не се страхувай.

Нямаше обаче намерение да разкрива нищо от това на капитан Уестфол. Селена разгледа покритата с ръкавица длан, която я държеше за китката. Черната кожа бе почти толкова тъмна, колкото и калта по плътта ѝ. Тя се опита да намести разкъсаната си мръсна туника със свободната си ръка и въздъхна. Влизаше в мините преди изгрев и излизаше след залез. Почти никога не виждаше слънцето и под калта беше бледа като труп. А някога бе привлекателна, дори красива... но това вече нямаше значение, нали?

Завиха по още един коридор и погледът ѝ се премести върху меча на непознатия. Беше добре изработен, с красива дръжка във формата на орел. Закачуленият забеляза погледа ѝ, а покритата с ръкавица ръка се спусна върху главата на орела. Селена отново се усмихна."
Из книгата

Егмонт България ЕАД
София, 1142
ул. Фритьоф Нансен №9
sales@egmontbulgaria.com