Стъкленият трон - книга 5: Империя на бури

Поредица Стъкленият трон Сара Дж. Маас Времетраене: 0:56 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Само най-голямата саможертва може да обърне изхода на войната.

Елин Галантиус тръгва по дългия път, който ще я отведе до трона, а на хоризонта пред нея се задава война. Верността бива разбивана и купувана, приятелствата - изгубени и немерени, а тези, които владеят магия, все повече се противопоставят на онези, които не я владеят.

Отдала сърцето си на воина-принц до себе си и заклела се да спаси народа си, Елин ще се впусне в дълбините на силите си, за да защити тези, които обича. Междувременно, чудовища се появяват от ужасите на миналото, а тъмните сили са решени да завладеят нейния свят.

Единственият шанс за победа се крие в отчаяна мисия, която може да струва на Елин повече, отколкото е готова да даде. Мисия, която ще я накара да си отговори на въпроса какво - или кого - е готова да пожертва, за да спаси света си от разрушение.

Книга пета от поредицата Стъкленият трон от Сара Дж. Маас.

"Смрачаване

Тътенът на костените барабани отекваше между зъберите на Черната планина още от залез слънце.

От голата скала, върху която палатката ѝ стенеше, брулена от сухия вятър, принцеса Елена Галантиус цял следобед наблюдава как армията на демонския лорд се излива по планинските склонове подобно на абаносови вълни. А сега, когато слънцето отдавна се беше скрило зад хоризонта, огньовете във вражеския лагер мъждукаха по хълмовете и долината под тях като звездно одеяло. Толкова много огньове - толкова много в сравнение с тези от нейната страна на долината.

Не се нуждаеше от елфическия си слух, за да чуе молитвите на човешката си армия, и гласните, и безмълвните. Тя самата също беше отправила няколко през последните часове, макар и да знаеше, че ще останат нечути. Елена никога не се бе замисляла къде може да намери смъртта си - не ѝ бе хрумвало, че може да е толкова надалеч от скалистите планини и зеления простор на Терасен, че тялото ѝ може да остане неизгорено, да го разкъсат зверовете на демонския лорд.

Нямаше да има дори паметник, който да показва на света къде е загинала една принцеса на Терасен. Никой от тях не можеше да се надява на такъв.
– Трябва ти почивка - обади се дълбок мъжки глас откъм входа на палатката зад нея.

Елена надникна през рамо и разпуснатата ѝ сребриста коса се провлачи със свистене по изящните кожени люспи на бронята ѝ. Но тъмният поглед на Гавин вече беше съсредоточен върху двете армии под тях. Върху тясната черна обозначителна лента, която скоро щяха да прекосят. Макар и да говореше за почивка, Гавин не беше съблякъл собствената си броня, влизайки в палатката им преди часове. Едва преди броени минути военачалниците му най-сетне я напуснаха с карти в ръцете и нито късче надежда в сърцата. Елена надуши страха им. Отчаянието им.

Стъпките на Гавин скърцаха едва доловимо по сухата, скалиста земя, почти беззвучни благодарение на дългогодишното му скитане из пустошта на Юга. Появата му прекъсна самотното ѝ бдение и тя отново извърна поглед към безчетните вражески огньове.
– Армията на баща ти още има шанс - промълви дрезгаво той.
Празна надежда. Слухът ѝ на безсмъртна бе доловил всяка дума от бурните многочасови дебати в палатката зад тях.

– Долината се превърна в смъртоносен капан - заяви Елена.
А тя ги беше довела тук.
Гавин не отвърна.
– На разсъмване - продължи Елена – цялата ще е окъпана в кръв.

Пълководецът до нея запази мълчание - което му се случваше толкова рядко. Във вдигнатите му очи нямаше нито искрица от обичайната му необуздана ярост, а рошавата му кестенява коса висеше на мазни кичури около лицето му. Елена не можеше да си спомни кога за последно се бяха къпали. Гавин обърна към нея онзи проницателен поглед, който я беше съблякъл гола в мига, в който за пръв път го срещна в залата на баща си преди около година. Преди цяла вечност."
Из книгата

Егмонт България ЕАД
София, 1142
ул. Фритьоф Нансен №9
sales@egmontbulgaria.com