"Новите стихове на Венцеслав Николов ме убеждават в нещо, за което по-скоро съм се догаждал. Често в мигове на униние съм си казвал, че ако умеех да свиря на някакъв инструмент, много по-ефективно бих надмогвал житейските несгоди. И ето, един виртуозен музикант посяга (не за пръв път) към словото, за да ни увери, че светът край нас е велико чудо, че независимо от всичко този живот е увлекателно приключение, че щастието е достъпно за всички хора и че имаме право да се стремим към него. Тази поезия е автентична, тя е поезията на този автор. Когато чета стихотворенията от новата книга, виждам Венци, който излиза ... |
|
|
"– Кога си роден? – Амиии... отдавна... В документите пишеше, че през 1726-а. Но пък там по едно време бяха сбъркали и името на баща ми, та кой знае... – Не е ли Матео Гофрилер? – Да бе! Вече никой не се съмнява в това. Но преди години специалистите твърдяха, че съм от рода на Бергонците... Смешна история, може да си я чувал. Тя доста нашумя преди време. – Какъв красив лак - прозрачен, а и тези благородни оттенъци на червено и жълто... – Нали? Всички го казват... Разгледай и ефовете, шийката, главичката - много са елегантни, виждаш ли? – Кажи, това с лака, и със звука... Отдавна се говори за тайната на прочутите ... |
|
|
"Разговори за изкуството и живота. Воден от своя нежен и деликатен Вергилий, Венцеслав Николов преброжда чистилищата на душата си, великодушно отреждайки ни ролята на спътници в това толкова съкровено пътуване. Поканени сме на разговор за тайнство, за което е неимоверно трудно да се намерят думи, но което все пак си струва да бъде споделено - като спомен, разсъждение, изповед или нещо друго. Една умна и сърдечна книга - от тези, които държим на нощното си шкафче." Проф. Цочо Бояджиев ... |
|
|
"Прозите на Венцеслав Николов се разпознават чрез мелодичната им структура и изострения усет за детайла - присъщо за музикант от толкова висока класа. Има ли общ знаменател на тематично разнородните разкази, писани през няколко десетилетия? Има. В тях наблюдателят - най-често и главен герой, е човекът с огромен опит - носител на високата световна култура, заедно със съответните ѝ възпитание и държание. С горчива усмивка и светла тъга той върви през своите срещи със сегашния човек в тукашния свят. Докосва се до доброта и човечност, но по-често се сблъсква с невежа разрушителност. Неотменното, налагащото се е ... |
|
|
Стихчета за деца от Венцеслав Николов с илюстрации на Румен Скорчев."Комар ухапал те - ми казваха като дете, когато сърдех се за нещо дребно. Защо тогава се кося, размахвам аз ръце във тази лятна вечер. Ядосвам се за щяло и нещяло..." Венцеслав Николов ... |
|
|
Моите няколко хиляди думи. Казват, Лаодзъ записал за началника на граничната застава своите мисли на един свитък с пет хиляди йероглифа и след това напуснал завинаги Китай в неизвестна посока; както ни разказва преданието - възседнал един бивол. И след това никой повече не чул нищо за него. А аз чакам на летището да ме извикат за полета и крилатият кон, който ще ме отнесе далеч от родината, закъснява. И не че някой от охраната или от персонала, или от пътуващите се интересува какво мисля по важните житейски въпроси, но все пак бързам, бързам да ги запиша... За да не става нужда като цар Мидас, още по-митическия герой, ... |
|
|
Защо един музикален виртуоз е потърсил поетичното слово? Защо е заменил ефирната лекота на небесните консонанси със загрубялата плът на лишените от рими и ритъм строфи? Едно постоянно усилие за проумяване на дълбоката и може би неразгадаема тайна на живота и смъртта, на пътя и целта, на блаженството и скръбта, на миналото и това, което идва - всичко това подтиква Венцеслав Николов да остави за кратко настрани старинното виолончело и да посегне към перото. ... |
Книги 
Рейтинг: 8.35 / 26 гласа 
Добави мнение 
