История на Китай

История на Китай Майкъл Уд Времетраене: 1:10 мин. Шептящите фенери: Лабиринтът на изгубеното и намереното Джордан Лийс Времетраене: 1:17 мин. 1989 Вал Макдърмид Времетраене: 1:32 мин. Волята на мнозина Джеймс Айлингтън Времетраене: 1:33 мин. Тайните на мобилната фотография Времетраене: 1:22 мин. Санто Версаче. Братя: Автобиография Времетраене: 1:25 мин. Планетология: Слънце. Луна - част 1 Сергей А. Вронски Времетраене: 1:16 мин. Престъпление 101 Дон Уинслоу Времетраене: 1:24 мин. Преоткриване на живота Антъни де Мело Времетраене: 1:15 мин. Хоуп и Морето Андрю Хакет Времетраене: 0:55 мин. Коледно джудже отива на море Веселина Караиванова Времетраене: 1:11 мин.

Портрет на една цивилизация и нейните хора.

Историята на Китай е изключително богата и драматична. Майкъл Уд, един от най-видните британски историци, ни поднася забележителна нова еднотомна история на Китай - задължително четиво за всеки, който иска да разбере нарастващата роля на страната в днешния свят.

Китай е най-старата оцеляла и до днес цивилизация на земята, но историята ѝ все още е учудващо непозната по света. Живото повествование на Майкъл Уд, което съчетава общата картина с местни и лични истории и пътните дневници на автора, е пленителен разказ за 4000-годишната традиция на Китай, описващ и живота на Великата китайска стена, и този вътре в Забранения град. Историята е обогатена с най-новите археологически и документални открития; кореспонденция и съдебни случаи още от времето на династиите Цин и Хан; семейни писма на войниците от истинската Теракотена армия; историите на будистки пътешественици и търговци по Пътя на коприната; мемоарите и дневниците на императори, поети и селяни.

Книгата е пълна и с нови прозрения за Модерната епоха: наелектризиращите манифести на революционерките феминистки Циу Дзин и Хъ Джън; изключителни свидетелски разкази от времето на японската инвазия, Големия глад и Културната революция при управлението на председателя Мао; и впечатляващи новопубликувани източници за големите повратни моменти в съвременната история на страната, включително кризата на площад Тиенанмън от 1989 г. и новия ред на президента Си Дзинпин.

История на Китай е завладяващ портрет на една цивилизация в продължение на хилядолетия и е пълна с лични детайли и колоритни гласове, които ни отвеждат от пустите монголски степи до ултрамодерния свят на Пекин, Шанхай и Хонконг.

В същото време тя задава и въпроси:

• Какви сили са поддържали Китай обединен през цялото това време?
• Защо той е бил изпреварен от Запада след XVIII век?
• Какво стои зад изумителния възход на страната в днешно време?

Книгата разказва вълнуващата история на наситена драма, огромна изобретателност и дълбока човечност и рисува облика на държава, която предстои да изиграе изключително важна роля в света през XXI век.

"Интелигентна, мъдра и прекрасно написана еднотомна история на цивилизация, за която бях сигурен, че трябва да зная повече."
Том Холанд

"Майсторски написана и извънредно интересна... премерена, увлекателна и актуална. Задължителна книга за онези, които искат - и имат нужда - да опознаят миналото, настоящето и бъдещето на Китай."
Питър Франкопан

Майкъл Дейвид Уд (роден на 23 юли 1948 г.) е английски историк и телевизионен оператор. Той е представил много известни телевизионни документални сериали от края на 70^-те години на миналия век до наши дни. Уд също е написал редица книги за английската история, включително В търсене на тъмните векове, В търсене на Страшния съд, История на Англия и В търсене на Шекспир. През 2013 г. е назначен за професор по публична история в Университета на Манчестър.

"Пекин, декември 1899 г.

През ледовития декември на 1899 г., два дни преди зимното слънцестоене, император Гуансю6 напуснал Забранения град през Портата на небесното спокойствие начело на огромна пъстроцветна процесия. Шестнайсет слуги в алени дрехи пренесли на раменете си жълтия паланкин на императора до теглената от богато украсен слон покрита императорска колесница. Императорът бил облечен в жълт официален халат със сини дракони и синя връхна дреха; на главата си носел зимна шапка от самурова кожа, поръбена с пурпурна коприна, с перла върху позлатено шипче на върха. До него се били наредили евнуси на коне в разкошни копринени роби. Следвал ги конвой от стражите „Леопардови опашки“, от дворцови сановници в кафяви ливреи от сатен, знаменосци с триъгълни драконови знамена и конници с лъкове, позлатени колчани и жълти подложки за седло. Общо 2000 принцове, сановници, офицери, прислужници, музиканти и служители се били събрали под стоманеносиньото, зимно сумрачно небе.

Съпроводен от тази разкошна свита, императорът се отправил към Храма на Небето - големия императорски храмов комплекс в южната част на Пекин. Минал през централната порта Циенмън и продължил по мраморния Мост на Небето, където сега не се виждали никакви сергии и просяци, а после и по широката улица, посипана с жълт пясък, за да не подскача колесницата по заледената, неравна настилка. Царяла пълна тишина; нищо не трябвало да я нарушава и да осквернява ритуала. Бил спрян дори модерният трамвай на Сименс, който само от няколко месеца минавал пред Юндинмън - южната порта на вътрешния град, познат още като Татарския град; свирките и звънците му сега били замрели.

През портата процесията излязла във Външния град с неговия лабиринт от тесни улички, храмове и пазари; страничните улици били скрити зад големи сини завеси. На хората било наредено да останат у дома, прозорците на къщите по маршрута били със затворени капаци, а чужденците (от които градът сега изобилствал) били официално предупредени в издавания на английски език Пекински вестник да не се доближават и да не наблюдават церемонията. На никого не било позволено да вижда как императорът изпълнява този свещен ритуал, още по-малко пък да зърва лицето му.

Той гледал невъзмутимо право напред. По издълженото му бледо лице с изпъкнали скули вече се забелязвали следите от болестта, която френският му лекар бил определил като хроничен нефрит. На онези чужденци, които го били виждали на живо, лицето му им се струвало угрижено и измъчено от бремето на управлението, страха от провала и огромното му желание да помогне на народа си. Бил заявил, че иска "отново да направи империята богата и силна", с надеждата, по думите му, "ако е възможно, да сложи началото на една славна епоха, която да засенчи предците ни".

Ако императорът решал да размисли върху това - а тази церемония била преди всичко време за равносметка, - неговата династия, Великата Цин, владеела престола от 1644 г. насам и през това време вече единайсет манджурски императори били повторили и надминали успехите на предходните династии. В най-славното си време, през XVIII век, Китай бил станал водеща световна сила, а 61-годишното управление на император Канси било едно от най-знаменитите в китайската история. Когато прапрадядо му Циенлун се споминал през 1799 г., век по-рано, Цинската империя разполагала с ненадмината мощ и обширни земи - включвала в територията си Монголия, Тибет и Централна Азия и стигала чак до джунглите на Виетнам и Северна Бирма. Освен китайците от народността хан, още триста племена и народи признавали Сина на Небето. Обаче нарастването на населението, високите данъци, природните бедствия и онази мъчно определима загуба на чувството за принадлежност, която можела да разклати и най-стабилните държави, били подринали самочувствието на династията. През 1842 г. Великата Цин понесла поражение от британците в Първата опиумна война, след което била разтърсена от катаклизмите на продължилото шестнайсет години Тайпинско въстание, в което загинали 20 милиона души. През 40^-те години на XIX век европейските сили създали свои пристанища и анклави по бреговете на Китай и започнали да подкопават дългогодишните ценности на империята. След кратко съвземане дошла унизителната загуба в Китайско-японската война от 1894 г., а три години по-късно Германия настояла за допълнителни отстъпки и така отслабила още повече властта на династия Цин. Усещането за криза се засилило. През 1898 г. прогресивни чиновници, журналисти и демократи, водени от реформатора Кан Йоу’уей, основали Движението за самоукрепване и младият император застанал на тяхна страна. Но консерваторите, водени от вдовстващата императрица майка, сложили край на Стодневните реформи (11 юни - 21 септември) и от този момент нататък императорът станал политически затворник.

В това съдбовно време избухнали въстания. През 1898-а и 1899 г. в провинция Шандун настъпил глад. Недоволни от чуждестранните провокации, отчаяни селяни сформирали Опълчението на правдата, познато още като Съюз на правдата и мира - боксерското движение. В страшен пристъп на ярост те атакували домовете на мисионери и започнали да разграбват църквите и да избиват китайците християни. Насърчени от благоразположението на шандунския губернатор, в края на 1899 г. боксерите се насочили на север. Тръгнали от селата, прекосили обеднелите и замръзнали полета на Шандун и мръсните миньорски градове на Шанси и стигнали чак до покрайнините на императорския град. Така че сега, по време на зимното слънцестоене, докато полетата на изток и на север все още горели, древният ритуал, който предстоял да се извърши в Храма на Небето, бил натоварен с още по-голямо значение - и с още по-искрена надежда за благоденствие. Навярно дори в този момент предзнаменованията можели да бъдат преобърнати с молби към древния небесен строй, който бил защитавал китайската държава през всичките ѝ триумфи и трагедии.

След смазването на реформаторското движение през 1898 г. вдовстващата императрица майка - Цъси, заграбила властта и поставила племенника си, императора, под домашен арест. Шейсет и четири годишна, своенравна, изключително интелигентна и все още в разцвета на силите си, императрицата също била разтревожена: "Ситуацията е опасна - споделила тя - и чуждестранните сили ни следят като тигри, които оглеждат плячката си... готови да нахлуят в страната ни." Държавните церемонии обаче трябвало да продължат да се провеждат, а тази била най-важната от всички: изпълнението на ритуалите по време на зимното слънцестоене, когато императорът трябвало да се помоли за благоденствие от името на Поднебесната и да приеме сам да носи греховете на нацията на плещите си, докато осведомява предците за състоянието на империята."
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Карти
Предговор
Пролог. Пекин, декември 1899 г.
Корени
Великата война на шанците
Небесният мандат
Първият император и обединението на Китай
Династия Хан
Величието на династия Тан
Упадък и разруха
Петте династии
Сунският ренесанс
Падането на Северна Сун
Южна Сун 1127 - 1279
Династия Юен: Китай под управлението на Монголската империя
Династия Мин
Последните дни на династия Мин
Великата династия Цин: дългият XVIII век
Опиумните войни и Небесното царство Тайпин
Великата китайска революция 1850 - 1950
Епохата на реформите: от Републиката до Мао
Възходът на новия Китай
Послеслов
Благодарности
Бележки
Библиография
Показалец
За автора