"Пекин, декември 1899 г.
През ледовития декември на 1899 г., два дни преди зимното слънцестоене, император Гуансю6 напуснал Забранения град през Портата на небесното спокойствие начело на огромна пъстроцветна процесия. Шестнайсет слуги в алени дрехи пренесли на раменете си жълтия паланкин на императора до теглената от богато украсен слон покрита императорска колесница. Императорът бил облечен в жълт официален халат със сини дракони и синя връхна дреха; на главата си носел зимна шапка от самурова кожа, поръбена с пурпурна коприна, с перла върху позлатено шипче на върха. До него се били наредили евнуси на коне в разкошни копринени роби. Следвал ги конвой от стражите „Леопардови опашки“, от дворцови сановници в кафяви ливреи от сатен, знаменосци с триъгълни драконови знамена и конници с лъкове, позлатени колчани и жълти подложки за седло. Общо 2000 принцове, сановници, офицери, прислужници, музиканти и служители се били събрали под стоманеносиньото, зимно сумрачно небе.
Съпроводен от тази разкошна свита, императорът се отправил към Храма на Небето - големия императорски храмов комплекс в южната част на Пекин. Минал през централната порта Циенмън и продължил по мраморния Мост на Небето, където сега не се виждали никакви сергии и просяци, а после и по широката улица, посипана с жълт пясък, за да не подскача колесницата по заледената, неравна настилка. Царяла пълна тишина; нищо не трябвало да я нарушава и да осквернява ритуала. Бил спрян дори модерният трамвай на Сименс, който само от няколко месеца минавал пред Юндинмън - южната порта на вътрешния град, познат още като Татарския град; свирките и звънците му сега били замрели.
През портата процесията излязла във Външния град с неговия лабиринт от тесни улички, храмове и пазари; страничните улици били скрити зад големи сини завеси. На хората било наредено да останат у дома, прозорците на къщите по маршрута били със затворени капаци, а чужденците (от които градът сега изобилствал) били официално предупредени в издавания на английски език Пекински вестник да не се доближават и да не наблюдават церемонията. На никого не било позволено да вижда как императорът изпълнява този свещен ритуал, още по-малко пък да зърва лицето му.
Той гледал невъзмутимо право напред. По издълженото му бледо лице с изпъкнали скули вече се забелязвали следите от болестта, която френският му лекар бил определил като хроничен нефрит. На онези чужденци, които го били виждали на живо, лицето му им се струвало угрижено и измъчено от бремето на управлението, страха от провала и огромното му желание да помогне на народа си. Бил заявил, че иска "отново да направи империята богата и силна", с надеждата, по думите му, "ако е възможно, да сложи началото на една славна епоха, която да засенчи предците ни".
Ако императорът решал да размисли върху това - а тази церемония била преди всичко време за равносметка, - неговата династия, Великата Цин, владеела престола от 1644 г. насам и през това време вече единайсет манджурски императори били повторили и надминали успехите на предходните династии. В най-славното си време, през XVIII век, Китай бил станал водеща световна сила, а 61-годишното управление на император Канси било едно от най-знаменитите в китайската история. Когато прапрадядо му Циенлун се споминал през 1799 г., век по-рано, Цинската империя разполагала с ненадмината мощ и обширни земи - включвала в територията си Монголия, Тибет и Централна Азия и стигала чак до джунглите на Виетнам и Северна Бирма. Освен китайците от народността хан, още триста племена и народи признавали Сина на Небето. Обаче нарастването на населението, високите данъци, природните бедствия и онази мъчно определима загуба на чувството за принадлежност, която можела да разклати и най-стабилните държави, били подринали самочувствието на династията. През 1842 г. Великата Цин понесла поражение от британците в Първата опиумна война, след което била разтърсена от катаклизмите на продължилото шестнайсет години Тайпинско въстание, в което загинали 20 милиона души. През 40
-те години на XIX век европейските сили създали свои пристанища и анклави по бреговете на Китай и започнали да подкопават дългогодишните ценности на империята. След кратко съвземане дошла унизителната загуба в Китайско-японската война от 1894 г., а три години по-късно Германия настояла за допълнителни отстъпки и така отслабила още повече властта на династия Цин. Усещането за криза се засилило. През 1898 г. прогресивни чиновници, журналисти и демократи, водени от реформатора Кан Йоу’уей, основали Движението за самоукрепване и младият император застанал на тяхна страна. Но консерваторите, водени от вдовстващата императрица майка, сложили край на Стодневните реформи (11 юни - 21 септември) и от този момент нататък императорът станал политически затворник.
В това съдбовно време избухнали въстания. През 1898-а и 1899 г. в провинция Шандун настъпил глад. Недоволни от чуждестранните провокации, отчаяни селяни сформирали Опълчението на правдата, познато още като Съюз на правдата и мира - боксерското движение. В страшен пристъп на ярост те атакували домовете на мисионери и започнали да разграбват църквите и да избиват китайците християни. Насърчени от благоразположението на шандунския губернатор, в края на 1899 г. боксерите се насочили на север. Тръгнали от селата, прекосили обеднелите и замръзнали полета на Шандун и мръсните миньорски градове на Шанси и стигнали чак до покрайнините на императорския град. Така че сега, по време на зимното слънцестоене, докато полетата на изток и на север все още горели, древният ритуал, който предстоял да се извърши в Храма на Небето, бил натоварен с още по-голямо значение - и с още по-искрена надежда за благоденствие. Навярно дори в този момент предзнаменованията можели да бъдат преобърнати с молби към древния небесен строй, който бил защитавал китайската държава през всичките ѝ триумфи и трагедии.
След смазването на реформаторското движение през 1898 г. вдовстващата императрица майка - Цъси, заграбила властта и поставила племенника си, императора, под домашен арест. Шейсет и четири годишна, своенравна, изключително интелигентна и все още в разцвета на силите си, императрицата също била разтревожена: "Ситуацията е опасна - споделила тя - и чуждестранните сили ни следят като тигри, които оглеждат плячката си... готови да нахлуят в страната ни." Държавните церемонии обаче трябвало да продължат да се провеждат, а тази била най-важната от всички: изпълнението на ритуалите по време на зимното слънцестоене, когато императорът трябвало да се помоли за благоденствие от името на Поднебесната и да приеме сам да носи греховете на нацията на плещите си, докато осведомява предците за състоянието на империята."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
