Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев. Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
В изданието са проследени основни моменти от развитието на българската литература през Възраждането, включени са очерци за най-значителните й представители. Разглеждат се проблеми, свързани с литературния и обществения живот, със самобитността и националната специфика на явления, тенденции, процеси. Дава се информация за творби, за периодични издания, за възприемането им от читателската и слушателската общност. Проследяват се възрожденските процеси в Южна Тракия и Македония, обществения и духовния живот на българите от тези региони, по-значимите литературни и културни изяви на творческата им интелигенция. Изданието е ... |
|
В тази книга се прави опит да се погледне на гения откъм неговата способност да мисли и разсъждава, да изгражда и доказва тези по рационален път, защото е важно да се разбере доколко разумът движи героите и литературата на епохата и им налага определено поведение и път на развитие. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Духовните първенци на нацията винаги са смятали, че възвишената любов е възможна само с утвърждаването на възвишения идеал за жената" - тази мисъл е водила Стоян Илиев в неговото изследване за отношението към любовта и жената в българската поезия. Тази проблематика е разгледана чрез емблематични за лириката ни фигури - Ботев, Вазов, Славейков, Дебелянов, Яворов, Лилиев, Т. Траянов и други. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Сборникът с изследвания въвежда читателя в многовековното времепространство на българското слово — от "Златния век" на цар Симеон Велики с неговата златовезна реторика до отгласите на същия художествен език в поезията на Христо Ботев и Пейо К. Яворов. Споделени са резултати от продължителни издирвания на нови ръкописни, текстологически източници, които позволяват да се решават значителни въпроси от българистиката, балканистиката и славистиката. За първи път се предлага защитена с доказателства теза за първообраза на Симеоновия "Златоструй", който е само от 45 слова. Редица статии разкриват ... |
|
Проблемите на българския град придобиха изключителна значимост за нашата хуманитаристика през втората половина на ХХ в., откогато датира целенасоченото му изследване от много науки. Ентографията е само една от тях. Първоначална цел на направлението "Етнография на съвременността" е да анализира промените в града, настъпили след Втората световна война. Много популярен на този етап е проблемът за преодоляване на различията между града и селото. С времето етнографската проблематика се обогатява чрез изследване ролята на града за формирането на националната ни култура. В последно време градската култура на българина ... |
|
Книгата анализира идеите за българската нация, залегнали в творчеството на Христо Ботев, но се насочва към тях от "дъното" на езика и разглежда фигурите и метафорите на храната и телесното, на болестта и старостта, на рода и чужденеца. Резултатът е един неочакван образ на поета, който води към пролетаризиране и преосмисляне на представите за изграждането на българската национална идентичност. "Словото на Ботев винаги е присъствало в сърцевината на българския дебат за ценностните и смислите на съществуването, на личния и на груповия избор, обречени да се претопят в История. Заради изключителния статут, ... |
|
"Настоящият труд, който представям на българския читател, е обобщение на моите търсения и наблюдения върху идентичността и народопсихологията на българите. Когато бях дете и ученик, често слушах моят баща да ми казва: "Сине, учи и напредвай, за да можеш един ден да се махнеш от тази загубена държава". Тъй като аз не обичам да следвам механически съвети, дълго време мислех и се опитвах да разбера защо трябва да са загубен народ българите. Преминах през различни влияния в живота си и съм търсил отговор от различни гледни точки. Около 2005 г. чух, че българите били по произход траки и естествено насочих ... |