"Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида."
Това е стихотворението, съдържащо прощалните думи на известния български поет
Никола Вапцаров, обръщайки се към съпругата си, часове преди да бъде разстрелян на 23 юли 1942 г. Но какво знаем за него? Кога и къде е роден? Как е живял? И как се е стигнало до неговата "тежка, човешка, жестока, безока съдба"?
Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 Декември (постарому 24 Ноември) 1909 г. в гр. Банско, който тогава все още е бил в границите на Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му била Елена Везюва - протестантска мисионерка и учителка. Всъщност фамилията му произлиза от прякора на баща му - Йонко "Вапцаров" или "Вапцара", който на времето закупил къща с вапцарница (дума от родопски произход за бояджийница, в която се боядисват и оцветяват платове, аби или вълна).
Особено влияние на малкият Никола оказва руснакът д-р Борис Майлер, който живял в къщата на семейство Вапцарови като белогвардейски емигрант и който по-късно се оказало, че е болшевишки агент на НКВД. Никола Вапцаров учи в гимназията в Разлог от 1924 до 1926 г., а след това в Морското машинно училище във Варна в периода 1926 - 1932 г. Същото морско училище по-късно е кръстено на негово име.
След завършването си Вапцаров започва да работи като огняр и след това като механик в "Българска горска индустрия" АД в с. Кочериново. Малко хора са наясно обаче, че едновременно с това известният български поет организира, пише и играе роли в любителски театър.
През лятото на 1932 г. край фабриката в Бараково Вапцаров се среща с Бойка Димитрова и на 11 февруари 1934 г. се женят. Двамата живеят заедно в Кочериново и София до арестуването на Никола на 4 март 1942 г. Ражда им се син Йонко, който се разболява и умира на 7-месечна възраст. Младото семейство се сблъсква с невероятни трудности и мизерия, но остават верни на обичта си. През 1936 г. се преместват в София, където Вапцаров дълго време не успява да си намери работа, но Бойка започва да работи като чиновничка в една банка.
През 1937 година Вапцаров печели единствения литературен конкурс през живота си - конкурса на списание "Криле" за негиви стихотворение на летателна тематика, а именно - "Романтика".
Дело №585/ 1942 г.
Никола Вапцаров е бил с леви убеждения и в началото на Втората световна война се занимава с просъветска дейност. През ноември 1940 г. по време на Соболевата акция, той заминава за Банско, където става организатор на събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР. Малко след това в дома на Вапцарови в Банско е направен обиск и поетът е арестуван, защото у него са намерени компрометиращи материали, след което е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата (ЗЗД) обаче го намират за невинен и той е оправдан.
Да не забравяме обаче, че в това време тече Втората Световна война. СССР е нападнат през юни 1941 г. от Германия и Вапцаров търси контакти за участие в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който става ръководител на "минноподривната комисия" към ЦК (тогавашния нелегален Централен комитет) на БРП (Българската работническа партия), чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните институции в България и немските войски, разположени в Царството. Никола Вапцаров е назначен за деловодител на "минноподривната комисия" и за дейността си получава средства, с които издържа семейството си, тъй като подривната организация е финансирана от СССР.
През март 1942 г. полицията извършва арести на над 750 комунисти и безпартийни нелегални. Впоследствие около 60 от тях стават подсъдими по делото, станало известно като "процес срещу ЦК на БРП". Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД - за сътрудничество и помагателство на терористична група, финансирана от чужда държава във време на война, и за организиране на дейност, целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. Вапцаров е арестуван на 4 март 1942 г. и след мъчения в ареста признава за нелегалната си дейност. При обиск в дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други доказателства, уличаващи го в конспиративна дейност.
Процесът започва на 6 юли 1942 г. Пред съда Вапцаров се отрича от показанията си, дадени при разследването. Брат му, Борис Вапцаров също е активист на комунистическото движение в България и в процеса срещу ЦК на БРП е призован за свидетел.
Като свидетел на делото №585/ 1942 г. била призована и известната българска поетеса
Елисавета Багряна. Въпреки че лично не го познавала, тя отишла на процеса, провел се на 6 юли същата година, а едва нощта преди това успяла да прочете единствената му издадена тогава стихосбирка "Моторни песни". Самата Багряна в анкетата с българския журналист Иван Сарандев споделя:
"Когато влязох вътре, председателят ме предупреди да не гледам в залата и да му отговоря на три въпроса с "да" или "не".
Първият:
- Познавате ли лично Никола Вапцаров?
Отговорих:
- Не го познавам!
Втори:
- Познавате ли неговата поезия?
- Да, познавам я! (Макар да не беше истина, защото аз се бях запознала само през нощта. Други неща не бях чела.)
Трети въпрос:
- Има ли родолюбие в неговата поезия?
- Да, има!"
На 23 юли той е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Има данни за написани молби за помилването на Вапцаров от майка му и отеца, който го изповядал (били стари приятели) и представени на Борис III. Всичките биват отхвърлени.
През 1942 г., годината на неговата смърт, Вапцаров е на 33 г. Тогава има една стихосбирка, издадена със заем, изтеглен от съпругата му Бойка Димитрова. И е решил да умре - "зная свойто място във живота и напразно няма да се дам. Честно ще умра като работник" (из "Огняроинтелигентска").
Всеки поет - както и всеки смъртен човек - има своя неповторима съдба. Най-яркият български певец на антифашистката борба се изправя срещу варварството и достойно пада в този гигантски и сложен двубой.
Рейтинг: 6.00 / 26 гласа 
