Книжка от поредицата "Златно перо". ... В книгата са събрани "Ян Бибиян - Невероятните приключения на едно хлапе" и "Ян Бибиян на Луната" - първият български фантастичен роман за деца. Рошавият немирник Ян Бибиян се сприятелява с дяволчето Фют. Така попада в омагьосаното царството на Мирилайлай. След като побеждава злия магьосник, той има само една мечта - да полети към Луната. С конструирания от него междузвезден кораб двамата с Калчо се отправят към необятния Космос. Там те откриват неща, които надхвърлят и най-смелите им очаквания. ... |
|
|
"Аз пях за България, защото я обичах." ... В изданието са включени всички произведения на Иван Вазов , които се изучават в училище. То съдържа най-популярните стихове на автора, превърнали се в химни, които звучат и сега, както и най-известните му разкази - "Апостолът в премеждие" и "Чистият път", "Една българска" - исторически епизоди от предосвобожденска България, в които най-силно се открояват родолюбието и преклонението на писателя пред величието на българските герои и пред патриотизма на една обикновена българка. Цитати "В моята крехка детска душа отрано се вкорени ... |
|
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
|
|
В повестта "Ането" се разказва за невероятните преживелици на едно малко момиченце, което се изгубва в гората и среща циганина Къдрьо. То се доверява на непознатия и се качва в неговата каручка... Какво се случва след това, ще разберете само от страниците на тази книжка. В изданието са подбрани най-незабравимите разкази и приказки на Ангел Каралийчев . Със своята емоционалност и изключително жив език авторът ще ви отведе в един вълшебен, но и много истински свят. ... |
|
|
От тази книга ще научиш как Ян Бибиян се сдружи с малкото дяволче Фют, как то замени главата му с глинена, как след това попадна във вълшебното царство на великия магьосник Мирилайлай и как след чудни и смели приключения се спаси. Неговите страдания и борбата му да се освободи от злото облагородиха душата му, калиха волята му, направиха го смел и предприемчив. ... |
|
|
Иван Вазов (1850 - 1921) е роден в град Сопот. Напразно баща му се опитва да го направи търговец. През целия си живот Вазов в отдаден на литературата. Двадесет и пет години няма свой дом и сигурна професия. Работи в търговската кантора на чичо си в Румъния (1870). Учителства в Свиленград (1872). По време на Руско-турската война е преводач. След Освобождението става съдия в Берковица (1880 - 1885). Познава и превратностите на политическите борби - бил е емигрант в Русия (1886 - 1889) и министър на просвещението (1897). Създава огромно по обем и значение литературно творчество, събрано в 22 тома. В тях звучи чистият роден ... |
|
|
"В едно малко градче, при една висока планина, при една голяма река имаше едно хлапе. Но то не приличаше на другите деца от градчето. То беше малко по-друго. Първо, то никога не вчесваше косата си и затова тя стоеше на главата му чорлава на челото и смачкана отстрани, прилична на изгоряла от слънцето трева, през която е минала цяла черда телци. Върху нея никога не бе поставяна шапка, защото това дете, което другарите му, кой знае защо, наричаха Ян Бибиян. Не можеше да търпи никаква шапка на главата си, а и никаква шапка не можеше търпеливо да стои на една такава глава. Колкото пъти и да попаднеше някаква шапка върху ... |
Рейтинг: 7.00 / 3 гласа 
