Изданието съдържа две от произведенията на Бернар-Мари Колтес - "Нощта преди горите" и "В самотата на памуковите полета". ... "Нощта преди горите" на Бернар-Мари Колтес не може да се нарече монодрама, така както изобщо текстовете за сцена на Колтес е трудно да се нарекат пиеси. Те са напрегнато драматично говорене, в което езикът напряга собствените си възможности за изказ, за да "произведе" чувствени тела, които се движат в пространството - пространството на самотата като дом за екзистенциалната крехкост на субекта. "Нощта" представлява дълга фраза, накъсвана от вика & ... |
|
Журналистът Лорънс Гробъл интервюира Ал Пачино неколкократно в продължение на 25 години. Известен със своята потайност, Пачино е провокиран от Гробъл да сподели спомените си за своите години на израстване. Възгледите на Пачино за актьорската игра, украсени с истории за подготовката му за емблематични роли като Тони Монтана в "Белязания", са завладяващи, а очевидната му страст и посветеност на актьорството наистина вдъхновяват. Много читатели ще бъдат заинтригувани от личния живот на Пачино и Гробъл успява да раздума известния със страха си от романтично обвързване актьор и на тази тема. ... |
|
Предстои 100-годишнината от появата на сюрреализма, който не е преставал да се преражда в нови произведения, да се докосва по нови начини до класически и съвременни въплъщения на психоанализата. Но на български все така не разполагаме с богатство от тълкувания, които не просто да излагат историята му, а да вникват в същността му. Тази година отбелязваме и 130-годишнината от рождението на Бенямин, чиито идеи сме се заели да представяме грижливо и експертно. Но сред важните полета на неговото мислене, оставали непредставени досега, са и текстовете му за сюрреализма. Ето ги сега в това малко томче - допълнени с миниатюрна ... |
|
Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Роден е в Троян през 1951 година. Автор е на редица изследвания върху античната и средновековната философия и култура, на шест стихосбирки, преводач от старогръцки, латински и немски. Носител е на националната награда "Христо Г. Данов", голямата награда на портал "Култура", наградата "Златната метафора", Големия кръст на Суверенния Малтийски орден. Свои фотографии е показвал в самостоятелни и групови фотографски изложби, както и в издадените съвместно с Николай Трейман фотоалбуми & ... |
|
Една амбициозна и изпълнена с жизненост книга, която ни показва емблематичните световни образци на изкуството – онези, които ни посрещат щом посетим галерия или погледнем корицата на някой роман. Текстът проследява еволюцията на художественото мислене и изразяване от най-древни времена до наши дни, с илюстрирано резюме върху всеки жанр – от живопис и скулптура до концептуално изкуство и пърформанс. Хронологическата последователност на културните събития улеснява ориентацията на читателя в съответния исторически контекст. История на световното изкуство написана по възможно най-достъпен начин Представени са повече от ... |
|
Фотографически албум. Двуезично издание на български и на английски език. ... "Живописта на Иван Пенков" е част от смайващия диапазон от неговото творчество. Освен живописец, той е сценограф, стъклописец, създател на мозайки и стенописи, плакатист, оформител на изложби и панаирни павилиони. Дизайнер е на интериори, мебели, стенни килими, черги, детски играчки, осветителни тела, кукли, илюстратор на книги, художник на реклами и както ще стане ясно от това издание - фотограф." Из книгата Книга пета от поредицата "Архив Гипсън". ... |
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
|
"Пътят на човека... Независимо откъде минава и колко спирки има, краят му е там, където свършват всички земни пътища. В съвременния свят на сътресения и промени ние имаме своите различни (не от камък и метал) доказателства за това кои сме, откъде сме тръгнали, през какво сме минали и докъде сме стигнали - фотографиите. Но фотографията е способна на нещо повече от това да покаже нечия лична история - тя може да разкаже историята на човека въобще. Преди почти шестдесет години Едуард Стайкън прави първия и най-мащабен досега опит да докаже това, организирайки изложбата Човешкото семейство в Музея за модерно изкуство в ... |