Животните. Те са загадъчни, добри и нежни. Живеят скромно и се справят с всичко, което съдбата им поднася. Копнеят за любов и близост и мъчително се опитват да изразят чувствата, които изпълват сърцата им. Понякога страстите ги помитат и съсипват всичко, което са създали досега. Когато е тихо и красотата на мига променя цветовете и смекчава въздуха, животните спират, заглеждат се в някоя паяжинка, в някое трепкащо листо, в мъглата - и се сливат с всичко. Те се смеят, да, те умеят да се смеят. Вървят изправени. Обличат си дрехите, с които мислят, че изглеждат най-добре. Понякога не знаят как да се държат; какво да кажат на ... |
|
|
Лирика ... "Винаги напрегнато душевно състояние, а ако е покой (рядко), той е дълбинен. Нищо изкуствено, никаква поза - винаги пределна искреност. Душата на автора тръпне, а стихът е плътен, диша леко и свободно и е безупречен като форма. И чувствата ги предавате лаконично, чрез малки детайли, понякога второстепенни, третостепенни, дори чрез губещи се намеци; нищо пряко и грубо, както много автори днеска правят, напирайки всичко да назоват. Стихотворенията винаги са кратки (колко е хубаво това!), а в тях мисълта, чувството, образът са завършени, пък и казаното е афористично. Няма и никаква преднамерена гонитба на ... |
|
|
"Настоящият труд, който представям на българския читател, е обобщение на моите търсения и наблюдения върху идентичността и народопсихологията на българите. Когато бях дете и ученик, често слушах моят баща да ми казва: "Сине, учи и напредвай, за да можеш един ден да се махнеш от тази загубена държава". Тъй като аз не обичам да следвам механически съвети, дълго време мислех и се опитвах да разбера защо трябва да са загубен народ българите. Преминах през различни влияния в живота си и съм търсил отговор от различни гледни точки. Около 2005 г. чух, че българите били по произход траки и естествено насочих ... |
|
|
Традиционните песни - ребетико 1906 - 1931 г. ... Панос Савопулос е завършил за инженер-строител в Солун. По време на следването си пише стихове, композира, издава плочи и създава първия музикален бар (буат) в града - "107". После пребивава в Стокхолм за 12 години, където изучава език и педагогика и активно започва да се включва в културни мероприятия, в радио и телевизия - все дейности, които продължава в Гърция след завръщането си. Той се съсредоточава върху изучаването и представянето на песните - ребетико по всички начини: радио, телевизия, концерти, публикации, семинари, издаване на CD и др. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Със сборника си "Видение на чувствата" поетът заявява пристрастията си към "поезията на познанието". Търсещият ум на поета-философ копнее да преоткрие вечните тайни на живота, на Сътворението, да разтълкува неизменните форми на нещата. Поетическите изображения на света, сътворени от Станеску, са плод на неговото непрестанно търсещо Аз. Превод от румънски Огнян Стамболиев "Вълнуващата ти походка ми спомня верността, с която ще се разделя на този запустял голям площад. Сърцето на нощта и моето ... |
|
|
"И наистина, ако подирим главното качество на Шекспировото изкуство, така както то се е появило в сонетите, това качество ще се окаже именно правдивостта му, близостта му до природата и живота. Колко живот диша в тези сонети, колко пластично нарисувани пейзажи - сякаш се вглеждаш в подробностите от фона на италиански ренесансов портрет!" Валери Петров ... |
|
|
Изповед на един бивш богохулник. ... Поезията на Стеван Тонтич не съобщава, а поражда смисли. Тук всяко нещо е сякаш разместено, нелогично, несвързано, а в края на краищата всичко се събира в един общ ослепителен като светкавица фокус. Преживяванията на неотдавнашната братоубийствена вакханалия на запад от Тимок са толкова разтърсващи, че могат да намерят израз само в един език на границата на безумието. Стиховете на Тонтич напомнят за военните картини на Гоя. Те повтарят с днешен акцент трагическото откритие на испанския художник, че сънят на разума ражда чудовища. Чудовища, които се разпореждат с живота и смъртта ни. ... |
|
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
Рейтинг: 9.71 / 7 гласа 
