Това е книга провокирана от смъртта и въпреки тъгата в нея има много живот от вечното ни настояще - живо минало, болящо неживяно, невъзможно бъдеще и всяко друго случване на любовта. Създадена като вопъл за 40-я ден след онази окончателност на земното, която за човека е титанично смазваща, тя се опитва да диша надежда - дали я има, или не, не става ясно, както и философски все ни се изплъзва голямата истина, но след лутането остава огромната отворена врата на времето като проверка на преживените емоции, истини, правила. И на всичко написано, разбира се.
Книга емоционално нехаеща за подобна проверка с присъщата болезнено-безчувствена отстраненост към всичко останало, което е извън дълбокоискрения разговор за двама, още по-искрен след отлитането на единия от събеседниците в отвъдното. Мълчанието-любов, разговорът-любов, надеждата-любов, безнадеждността-любов, космогонията-любов... поотделно, а и заедно могат да определят опита за изричане на неизразимото от срещането на две души в космическия необят. Нищо случайно, биха казали някои. Така, както и заглавието по някаква "случайност" напомня много повече от конкретната си сътвореност като абревиатура.
Ако има смисъл в личните ни истории, то е в различните им прочити също толкова важни, защото са лични. И това е мълчаливият съзидателен разговор между автор и читатели.
Рейтинг: 7.50 / 4 гласа 
