Хора от телевизора

"Аз май винаги ще си мисля, подобно на един филмов и литературен герой (не на нашето време), че ако имах три живота, първия щях да изживея както искам, втория да подаря, а третия - да прекарам в телевизията. Въпреки че, както спомена Милчо Левиев в едно интервю (от телевизора) - напоследък културата в България била ъндърграунд.

Всички телевизионни портрети, които съм правила, удивително приличат на обектите си. Това не е нито оксиморон, нито надуто авторско самочувствие. Когато работиш и си поставяш някаква предварителна цел, тя рядко се осъществява. Портретът следва своята логика, като живо същество, като някакъв барбарон приема формата на обекта и колкото и да го насилваш, за да го вкараш в калъпа на собствените си представи, толкова повече той се съпротивлява и прави каквото си иска..."

"Тази книга не си поставя задачата да изследва влиянието на телевизията върху зрителя. Тя има скромната цел да представи в публичното пространство стойностни личности, които във времето, което наричаме "преход", до голяма степен бяха маргинализирани и поставени извън кадъра заради странното (защо пък странно?) разместване на ценностите. На показ бяха извадени други лица, други герои, далеч по-шумни и по-арогантни, по-нагли и брутални...

Няма да изреждам всички телевизионни рубрики, които съм правила или в които съм участвала по някакъв начин. Това не е толкова важно за днешния постмодерен и преинформиран свят, в който има толкова телевизии, колкото дори не си представяме. Може би все пак е важно за историята на самата българска телевизия, ако някой реши да напише такава история. Та почти всички рубрики, които съм правила, са свързани с културата. Бях нарекла една от рубриките си Склад, защото още в началото на прехода бях сигурна, че културата ще бъде забутана точно там. Тогава това възмути мнозина и рубриката стана просто Културна територия. Правила съм Седмоднев, но тук друг измисли заглавието. Имала съм и по-призивни - Хайде на кино, Лира и тръба... Ако сега обаче трябва да направя рубрика за култура, сигурно ще я нарека Острови или дори Остров, защото постепенно всичко потъва в тресавището на чалгата. Харесва ми и определението на един известен музикант - анклав."
Емилия Дечева

• Александър Геров - Видях безкрайното време
• Александър Поплилов - Да живееш!
• Златина Тодева - За мамето и нейния кураж
• Едмонд Демирджиян - Портрет на художника като барабанист
• Павел Матев - Тайната родина на поета
• Иван Ненов - Фрагменти

• Предговор
• Бойко Богданов
• Бойко Ламбовски
• Вельо Горанов
• Вера Ганчева
• Виктор Пасков
• Владимир Зарев
• Владо Даверов
• Георги Константинов
• Евгени Босяцки, Илинда Маркова
• Иван Григоров
• Иван Методиев
• Михалис Гарудис
• Никола Инджов
• Никита Михалков
• Надя Попова
• Николай Волев
• Петър Караангов
• Сотир Майноловски

• Владимир Башев - Искам да те нарисувам...
• Иван Газдов - Графикатури
• Илка Зафирова - Аз съм тук и сега
• Станимир Трифонов и Хайка за вълци
• Стефан Лютаков - Картини
• Михаил Мутафов - Самотният капитан на далечно плаване
• Олег Попов - Фотографът, който не прави история
• Емил Стойчев - Емил или свободата
• Хени Агопян - Между земята и звездите
• Здравко Митков - Като че ли светът е театър...
• Вълчан Петров - Който живее на покрива

• Щрак. ВТК? Защо не? Пред дистанционното всички са равни...
• Емилия Радева
• Васил Михайлов
• Никола Гълъбов
• Мария Русалиева
• Васил Барков - Кино - моя любов
• Евстати Бурнаски - Мъжът се е родил войник да бъде...
• Неделчо Нанев - Разбъркани спомени
• Бойко Митков - Избрано от Бойо
• Христо Писков - Таланти и полковници
• Илия Костов - Време за кино
• Среща с Теодора Димова
• Павел Поппандов - В близък план
• Филмовата орисия на Никола Корабов